Нородом Сиамони, крал на Камбоджа – монархически връзки и любов
Кралство Камбоджа се намира в южната част на Индокитайския полуостров, в Югоизточна Азия. Граничи със Сиамския залив, кралство Тайланд, република Лаос и република Виетнам. Според научни разработки, ранните камбоджанци имат ирански произход и произлизат от индоскитите. Те са номади, шествали на юг към Гуджерат, южна Индия и остров Шри Ланка, а в по-нови времена и към Бенгал, след което завладяват Камбоджа.
През XII-XIII век Камбоджа е обширна държава и обхваща териториите на днешните Тайланд, Лаос, Виетнам и Мианмар.
Властни, налагащи своя начин на живот и експанзия, кхмерите строят империя, като най-представителните им водачи се считат Суряварман II (1113-1150), създател и владетел на храмовия комплекс Ангкор Ват и Джаяварман VII (1181-1218), продължител на камбоджанската строителна хегемония, изградил мрежа от пътища, свързващи различни точки на империята, използвани за военна и търговска цел, храмове и постройки със социално предназначение. Инженерните умения на древните кхмери са ненадминати, особено интересни като замисъл и изпълнение са иригационните им системи.
През 1863 година кхмерската империя става протекторат на Франция, и от 1887 година, съвместно с Виетнам и Лаос се обособяват в съюз, известен като Френски Индокитай. По време на втората световна война, Камбоджа е окупирана от кралство Япония, а през 1953 година обявява независимост от Франция и се възвръща към монархическата си система на управление.
Съвременна Камбоджа има около 15.5 милиона население, от които 97 % са будисти, а малък процент са даоисти, римо-католици, протестанти и мюсюлмани. Хората се бедни, препитават се със земеделие, животновъдство и добив на каучук. Отглеждат ориз, памук, захарна тръстика, тютюн, кафе, биволи, птици. От природните богатства са застъпени руди, злато, нефт, природен газ, фосфати и т.н.
Туризмът и шивашката промишленост са особено важни за икономиката на страната.
Преобладава равнинния характер на терена, като в североизточната част на страната се намират Анамските планини. Река Меконг е жизненоважна водна артерия за Камбоджа, използва се за транспорт, риболов, производство на енергия, напояване, туризъм и търговия. Тя е интернационален воден път, дълга е около 4400 километра, извира от Тибет (Тибетското плато), преминава през Китай, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа и се влива от виетнамска територия, чрез делта в Южнокитайско море. 510 километра от реката са в рамките на кралство Камбоджа. Речните наноси на Меконг са създали изключително плодородни почви, идеални за отглеждане на ориз, основната храна на камбоджанците. Тропическите (намират се предимно в планинските и хълмистите райони) и мангровите гори (срещат по крайбрежието на Сиамския залив и река Меконг) покриват значителна част от територията на страната и са дом на над 700 вида диви животни, включително редки риби, птици - примати (маймуни), слонове, носорози, мечки, големи котки – тигри, облачни леопарди, змии, гущери, насекоми, орли, папагали, чапли, лебеди, фазани, елени, бантенги – водни биволи и други.
Кралство Камбоджа е с едно от най-високите нива на обезлесяване в света. Провинциите, граничещи с кралство Тайланд и република Виетнам, продължават да се изсичат от големи компании, на които правителството е предоставило концесии. Незаконната сеч е постоянен и сериозен проблем, въпреки усилията за ограничаването му.
Климатът на кралство Камбоджа е тропичен мусонен, с горещо и влажно лято, и сух зимен сезон. Мусоните носят обилни дъждове, които подхранват реките и напояват земеделските земи.
Кхмерският език е един от основните езици и се говори от почти всички хора в Камбоджа. Говорят се също тай, виетнамски и китайски езици.
Кралство Камбоджа е конституционна монархия, държавен глава е краля, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, а се управлява административно от премиер-министър. Законодателната власт се упражнява от двукамерен парламент, наречен национална асамблея.
Кралство Камбоджа е член на ООН, АСЕАН, АСЕМ и СТО.
Столицата Пном Пен е старо поселище, основано през XV век на място, в близост на водосбора на реките Меконг, Саб и Басак. Носи името на легендарната баба Пен, останала в историята с изграждането на традиционен будистки храм в местността.
Историята и развитието на Камбоджа са много интересни, наситени са с градеж, възход, войни, убийства, религиозни догми и житейски драми, около които се оформят нейните върхове, спадове и катастрофи.
Неоспорим факт е, неординарният начин на житейски отношения, показан ясно с еротичните скулптури, украсяващи стените на част от храмовете в комплекса Ангкор Ват, намиращ се до град Сием Рийп. Преводът от кхмерски език на Ангкор Ват е „град на храмовете“.
Кхмерската империя приключва своето величие около XV век, Анкор Ват, като основен административен духовен и търговски център запада и джунглата поглъща останките на човешкия възход. До 1840 година, когато френския археолог и изследовател Анри Муо случайно намира и представя пред света забележителното монументално изкуство, храмовете, урбанизираната среда и изградения и забравен живот на кхмерите.
Ангкор Ват е под защитата на ЮНЕСКО за световното културно-историческо наследство от 1992 година.
По време на циничния режим на Пол Пот, между 1975 и 1979 години, са избити около 3 милиона камбоджански граждани, като комплекса Ангкор Ват е бил затворен за посещения.
Пол Пот е роден с името Салот Сар в заможно и уважавано камбоджанско семейство и получава добро образование, включително завършва католическо училище в Пном Пен и следва в Париж, Франция. Неговата сестра Роенг и дъщерята на брат му Пен, племенницата му Мийк, са официални съпруги на крал Монивонг, предшественик на крал Нородом Сианук и баща на настоящия крал Самдех. Пол Пот е от привилегирована прослойка, има преки връзки с кралското семейство и нищо не предвещава да стане палач на собствения си народ и убиец на децата и внуците на кралските си роднини. По време на следването си в Париж по инженерни науки (радио и електротехника), се прехласва по марксизма-ленинизма, а по-късно прибавя към идеите си и тези на Мао Дзедун. Впоследствие, когато червените кхмери взимат властта в Камбоджа, той като техен водач инициира създаването на земеделски комуни, в които хората да обработват земята на колективен принцип, с тежък физически и принудителен труд. Пол Пот забранява частната собственост и премахва парите, пазарната размяна и религиите. Премахва брака, институциите (детски градини, училища, болници, университети). Интелигенцията е унищожена. Икономиката е подчинена на волята на червените кхмери и разбиранията им за прилагане и налагане на революционни промени в Камбоджа. Децата са важен ресурс за обезпечаване бъдещето на доктрината и трябва да станат послушни и изпълняващи точни команди творения. Те са изземват от семействата им в ранна възраст и се възпитават по строги комунистически правила.
Крал на Камбоджа е Самдех Преа Баромнет Нородом Сиамони от 14-ти октомври 2004 година, като се качва на трона, след абдикацията на 81 годишния си баща си, крал Нородом Сианук. Още същата година е официално интронизиран, по негово желание на скромна церемония.
Роден е на 14-ти май 1953 година в Пном Пен, като първо дете в кралското семейство на Нородом Сианук и Нородом Монинат.
През 1962 година, когато е на девет години, принц Сиамони е изпратен в град Прага Чехословакия, за да учи балет, танци и сценични изкуства и завършва националната консерватория в Прага. Продължава обучението си в тогавашния Съветски съюз и в последствие в Северна Корея, защото баща му, крал Сианук живее в изгнание там. През 1976 година получава севернокорейска диплома по кинематография.
След като червените кхмери окупират властта в Камбоджа, принц Сиамони е привикан в страната си с хитрост и административни хватки. Държан е затворен в един от дворците на фамилията, заедно с други членове на кралското семейство от 1976 до 1978 година, когато успяват да избягат в Китай.
През 1981 година, принц Сиамони става преподавател по танци и балет в консерваторията „Габриел Форе”, Париж, Франция и основава своя формация „Балет Дева“. Въпреки, че е със синя кръв, работи за прехраната си, като професор по сценично изкуство и се занимава упорито с обучението на цели поколения балетисти и танцьори.
Докато е в Париж, той приема духовен сан, който му дава право да бъде върховен патриарх на Камбоджа. Изповядва „теравада“, консервативно и аналитично течение в будизма.
Теравада последователите на Буда са около 100 милиона в целия свят, като най-разпространени са в САЩ и страните от бившия Индокитай.
През 1993 година, принц Сиамони е избран за посланик за Камбоджа на ЮНЕСКО и изпълнява тази си роля до избирането му за крал, през 2004 година. Почетен член е на Академията за художествени надписи и графики в областта на книгата и литература в Париж, Франция. Има почетно чешко гражданство от 2006 година.
Крал Симони е скромен, отдаден на семейната традиция и защитава интересите на монархията в Камбоджа. Не отдава значение на кралската пищност и отличителните церемониални регалии не го блазнят, не слага корона и не използва трон, когато се представя във властова роля пред обществото. Продължава да се интересува от балет и танци и изпитва радост, да участва в организацията на танцови спектакли и творчески събития. Изключителен застъпник за развитието на изкуствата и културата в Камбоджа.
Крал Нородом Сиамони не е семеен и няма деца.
Говори перфектно кхмерски език, френски език, английски език, чешки език, корейски и руски езици.
Баща му, крал Преа Бат Самдех Преа Нородом Сианук Варман е изключително атрактивна личност. Бил е женен шест пъти и има 14 деца и 21 внуци.
Сианук е получил образование във френски училища в Сайгон и военно училище в Париж, Франция, има артистични заложби, обича киното, литературата, изкуството и балета. Той е първия монарх със синя кръв, със силно изразени леви (комунистически) политически изяви в историята на човечеството. Крал Сианук се опитва да наложи своята идея за „монархически социализъм“. Заемал е всички висши държавнически постове в Камбоджа. Роден е на 31-ви октомври 1922 година в Пном Пен, в семейството на крал Нородом Сурамарит и съпругата му Сисоват Косамак.
През 1941 година, на 18-годишна възраст, принц Сианук е провъзгласен за крал, след като чичо му, крал Сисоват Монивонг умира предния ден. Твърде млад и неопитен е за монарх и провъзгласяването му за коронована глава, прескачайки реда на баща му, е инициатива на френската колониална администрация, по време на режима на Виши.
Но на 2-ри март 1955 година, Сианук абдикира, в полза на баща си и става министър-председател. Когато баща му умира през 1960 година, става отново крал до 1976 година, когато бяга в Китай и Северна Корея.
По време на деспотичното управление на червените кхмери, крал Сианук е символичен държавен глава, а Пол Пот ръководи Кхмерската република. Кохортата на червените кхмери го обявява за номинален държавен глава на „Демократична Кампучия“ от 1975 до 1976 година, но след това го поставят под домашен арест. Става президент на „Коалиционното правителство на Демократична Кампучия“ между 1982 и 1987 години.
Крал е на Камбоджа от 1941 година до 1955 година и от 1993 година до 2004 година. Във времето, когато не е монарх е политик, основава партията Sangkum Reastr Niyum („Социалистическа народна общност“) през 1955 година, която управлява до 1970 година, премиер-министър на Камбоджа е от 1958 година до 1960 година и президент до 1970 година.
Крал Сианук инициира политика на национализация под лозунга „будистки социализъм“, а във външната си политика той се обявява за неутралитет на Камбоджа. Въпреки това, играе открито с Китайската народна република и ръководения тогава от Съветския съюз, Източен блок. Толерира таен маршрут, наречен от американците „пътеката на Сианук“, по време на виетнамско-американската война (1964-1973), който преминава от пристанището на Сиануквил през камбоджанска територия, до Виет Конг в Южен Виетнам. Служи за снабдяване с оръжие и боеприпаси на виетнамската народна армия.
През месец ноември 1967 година крал Сианук приема Жаклин Кенеди, вдовицата на убития президент на САЩ Джон Ф. Кенеди, в Ангкор Ват. Въпреки това, от месец март 1969 година, американските военновъздушни сили под егидата на президента Ричард Никсън бомбардират територията на Камбоджа, за да спрат продължаващите доставки на военни ресурси. Камбоджанският министър председателят Лон Нол организира преврат през март 1970 година, сваля крал Сианук и провъзгласява Кхмерската република. Между 1970 и 1975 в Камбоджа се вихри кървава гражданска война. Крал Сианук ръководи правителство в изгнание, базирано в Пекин, което има подкрепата на Китайската народна република и страните от Източния блок. В това време, той се опитва да защитава публично червените кхмери срещу обвиненията, в нарушения на човешките права, престъпления и зверства.
До началото на 1979 година, крал Сианук е под домашен арест, постоянно наблюдаван и изолиран от външния свят. Червените кхмери убиват членовете на семейството му, включително пет негови деца и внуци.
През месец януари 1979 година крал Сианук заминава в изгнание в Китай, както и известно време живее в Пхенян, Северна Корея.
Крал Сианук се връща на престола в Камбоджа на 24-ти септември 1993 година.
През 2004 година, 81-годишен крал Сианук обявява в кралския си сайт, че кралство Камбоджа има статут на „либерална демокрация“, уважаваща гейовете и лесбийките, „защото те са родени така и Бог ги приема такива, каквито са“.
Регионът около река Меконг винаги е бил известен с изключително толерантно отношения към сексуално различните, както и с наличието на т.н. „бой-гърлс“. Това са момчета, родени с типичните си първични белези, но със съзнание на личност от противоположния пол. Те се приемат за дами и в определен момент от живота си, се подлагат на оперативна намеса. Поставят си гърди, коригират острите си мъжки черти и преминават към завършена нова същност. Започват да се обличат като дами и имат мислене и поведение на такива. Дори е прието в по-бедни многолюдни семейства, едно или повече момчета да се трансформират в „бой-гърлс“, за да издържат фамилията, чрез предлагане на сексуални услуги на пазара на удоволствията.
Камбоджа е сериозно засегната от ХИВ/СПИН, като определени райони са с епидемичен характер. Правителството прави необходимото, за ограничаване и превенция на заболяванията.
Крал Сианук се жени на 4-ти март 1955 година за Тавет Норлийк, негова братовчедка по майчина линия и тя става официалната му съпруга. На 5-ти март 1955 година, ден по-късно, той се жени за втората си съпруга, Поле Моник Иси, наречена Монинат.
Крал Сианук е културен човек, с разностранни интереси, пише пиеси и сценарии, вдъхновен от камбоджанското изкуство. Работи като актьор и хореограф за кралския балет и филмов режисьор. Композира забавна музика, свири отлично на пиано, саксофон и дирижира. През 1964 години издава два сингъла с музика, а през 1968 година издава в град Лайпциг, ГДР, плочата „Палми на морето“ с танцувална камбоджанска музика, записани с оркестъра на Лайпцигското радио, под ръководството на диригента Валтер Айхенберг.
Заради напрегнатия си живот, крал Сианук има много разклатено здраве и камбоджанския тронен съвет избира сина му, принц Нородом Сиамони, за нов крал на страната на 14 октомври 2004 година. Крал Сианук умира на 15-ти октомври 2012 година в клиника в Китай, на 89 годишна възраст. Кремиран е на 4 февруари 2013 година според будисткия ритуал.
Майката на Нородом Сиамони е кралица Монинат Сианук. Родена е през 1936 година в град Сайгон, Виетнам и е дъщеря на дамата Поме Пеанг от Пном Пен и Жан-Франсоа Иси, директор на френска банка в Сайгон, от италиански произход. Посещава френско частно училище в Сайгон. Аристократичният Сианук среща Сиамони през 1951 година, когато й присъжда първата награда в конкурс за красота и веднага се влюбва в нея. Те заживяват заедно от април 1952 година и се женят на 5 март 1955 година, в двореца Хемерин, като Монинат Сиамони става „втора съпруга“. Сианук живее щастливо с нея и тя е единствената жена, с която не се е развел. Била му е любимка, умна, красива, съобразителна и внимателна, имала е голямо влияние върху него. Двойката създава двама сина, Нородом Сиамуни е крал на Камбоджа и принц Нородом Нариндрапонг (1954–2003).
Монинат Сианук е кралицата-майка на Камбожда, вдовица от 2012 година, тя участва активно като първа дама и ценен съветник на сина си, крал Сиамуни, както и в официалните междудържавнически визити в чужбина и в посрещане на високи гости в кралство Камбоджа.
Кралство Камбоджа е страна с богата история и култура, която продължава да се развива и променя. Древните храмове на Ангкор Ват са свидетелство за великото минало на страната, а съвременните икономически промени обещават добро бъдеще за народа й. Въпреки това, Камбоджа все още се сблъсква с множество предизвикателства, като бедност, неравенство и опазване на околната среда. За да постигне устойчиво развитие, страната трябва да намери баланс между икономически растеж, социално равенство и опазване на природните ресурси.
Посещението в кралство Камбоджа е незабравимо преживяване, което оставя трайни спомени и желание за по-обстойно изучаване на нейната удивителна същност. По данни на камбоджанското министерство на туризма, през 2023 година, са регистрирани близо 5,43 милиона чуждестранни туристи.
Днес страната живее според камбоджанската поговорка „Не се страхувайте от бъдещето, не плачете за миналото“.
Сухият сезон е от края на месец октомври до края на месец май и това е идеалното време за туризъм в кралство Камбоджа. Препоръчва се настоятелно използването само на бутилирана вода за пиене, дори и за миене на зъбите.
Популярно ястие е „ka tieu“ - супа със свинско и ориз. В камбоджанската кухня се използват манго, папая, банани, дуриан и други плодове.
В исторически план, кхмерските изкуства, литература и наука са били силно повлияни от индийската култура, както и голяма част от думите в речника на хората са с индийски произход.
Дипломатическите отношения между република България и кралство Камбоджа са установени през 1960 година. Те са традиционно приятелски и взаимно полезни.