Парижка рапсодия между минало и настояще в дома на Лени Кравиц

Рок звездата Лени Кравиц е оформил духовна почит към семейството и приятелите в историческия си дом в Париж.

Богатият културен меланж на Кравиц се корени във възпитанието му: син на продуцента на NBC News Сай Кравиц и актрисата Рокси Рокър, той прекарва младостта си, пътувайки между апартамента на родителите си в близост до музея на изкуствата ''Метрополитън'' и дома на баба си и дядо си по майчина линия в Бедфорд-Стуайвесант. ''Два напълно различни свята'', казва Лени пред списание Architectural Digest. И именно тези два свята - официалността на Beaux Arts в Upper East Side и уютната домашна атмосфера на американския южнобахамски дом в Бруклин - формират дизайнерската гледна точка на Кравиц.

Суперзвездата е влюбен в Париж, откакто за първи път пристига там през 1989 г., когато е на 25 години, за да промотира дебютния си албум ''Let Love Rule''. В началото на 2000 г., той усеща, че е време да намери своето място за живеене: ''Малък апартамент, може би на Сена - с една, максимум две спални - където да мога да творя и да си почивам. Един ден агентът ми по недвижими имоти се обади и каза: ''Имам нещо за теб. Не е това, което търсиш, но трябва да го видиш. Все още не е на пазара, но подобни предложения идват веднъж в живота'' - спомня си Кравиц.

''Влязох и казах: ''Това е моята къща''. Вътрешно го знаех.''

Сградата някога била грандиозното имение на графиня Ан д'Орнано, овдовялата бивша кметица на Довил, построена през 20-те години на миналия век на зелена улица в непосредствена близост до редица посолства в консервативния 16-и район на Париж. След като децата ѝ пораснали, графинята се чувствала по-добре в имението си в Нормандия с поетичните градини на Луи Бенек, отколкото в парижката си къща, и затова решила да я продаде.

Сега, наречена ''Hôtel de Roxie'', на името на майка му, тази някога невероятна къща ясно олицетворява живота и философията на Кравиц в областта на дизайна. 

''Къщата се казва ''Hôtel de Roxie''. Нарекох я на майка ми. Тя имаше мечта, след като се пенсионира, да живее в Париж, но не можа да я осъществи. Изпълнявам мечтата ѝ и за двама ни. Tова място е истински подарък. ''

Трябвало да се свърши много работа, за да може величественото имение от градска резиденция на френски аристократ да се превърне в дом на американски рокер, където да прекарва половината година в записване на нова музика в домашното си студио, да се възстановява от европейските турнета и да прекарва време със Зоуи, неговата 36-годишна дъщеря - актриса, модел и режисьор. Другата половина от годината Лени прекарва в имението си в Елеутера, Бахамските острови, а от време на време посещава ранчото, което притежава в Бразилия. По всичко обаче личи, че Кравиц е имал уменията, за да осъществи тази трансформация. През 2003 г. той основава Kravitz Design - студио, което специализира в търговски и жилищни интериори, брандиране и творческо сътрудничество. През годините студиото му е работило по различни проекти с корпоративни клиенти като Leica, Dom Pérignon, CB2 и Sushi Shop.

Представена ексклузивно в страниците на Architectural Digest, парижката резиденция на Кравиц не е просто жилище, а манифест на неговата артистична душа, където рокендролът среща изисканата елегантност, а винтидж чарът се преплита със съвременен шик. Това място е толкова многопластово и завладяващо, колкото и самият му обитател. Още от прага става ясно, че тук живее човек с безкомпромисен вкус и силно изразена индивидуалност.

Просторните помещения, окъпани в естествена светлина, разкриват палитра от богати текстури и смели цветови акценти. Мебелите, внимателно подбрани от различни епохи и стилове, създават усещане за непрекъснат диалог между минало и настояще. Масивни кристални полилеи хвърлят мека светлина върху плюшени дивани и кожени кресла, а стените са украсени с впечатляваща колекция от съвременно изкуство и винтидж фотографии, разказващи истории за любов и вдъхновения.

Библиотеката е пространство, което отново се върти около майка му.

''Майка ми много искаше да научи френски, обичаше да чете книги и искаше да си има библиотека. Събрал съм много нейни книги тук - книги за африканското изкуство и различна литература.''

''Хората ме питат: ''Как би описал своя дизайн", наричам го ''Душевна елегантност''. Стилът ми е елегантен и изискан, но със собствена душевност. Дизайн със сърце, дух и душевност, защото без тези чувства, дизайнът е просто марка, лейбъл, дизайнерско име и нищо повече. Какъвто и да е стилът ти - бъди автентичен и разкажи своята история'' - казва Лени, настанявайки се в един от двойката плюшени кресла с тапицерия от букле на Studio Glustin ''Scarface'' в библиотеката - стая като кутия с бижута, с боядисани в еспресо и кафяво стени и рафтове с книги, награди ''Грами'' на Кравиц, боксовите обувки Adidas на Мохамед Али от последния му професионален мач в Насау, Бахамските острови, през декември 1981 г., и няколко чифта ботуши на Кръстника на соула Джеймс Браун.

''Джеймс Браун е фънк и ритъм. Научил съм много от него. Джеймс Браун донесе много радост на света, но и много силни послания - ''Аз съм цветнокож и се гордея с това''.''

Диван Milo Baughman, чифт столове с гръб Kravitz Design и столове Studio Glustin заобикалят масичка за кафе от 70-те години на Ado Chale. Винтидж килими Beni Ourain; чифт бронзови и издълбани дървени бивни от племето Bamileke от средата на 20-ти век; раиран керамичен бюст от Удроу Неш.

Стаята Grand Salon, където Лени посреща приятели, е изградена около наследството на Мохамед Али. По стените има негови образи, създадени от Анди Уорхол.

''Обичам Мохамед Али. Той беше най-великият боксьор на света, но това, което харесвам в него, е хуманитарната му дейност, борбата му за човешките права. Той беше борец за свободата. Мохамед Али е бил много интелигентен човек с ум, остър като бръснач и голямо сърце. Тази стая е олицетворение на баланса, който Мохамед Али е притежавал.''

''Другото нещо, което обичам в тази стая е полилеят. Това е първият полилей, който направих в Kravitz Design.''

 Бруталистичен бюфет, окачен на стена, от Пол Евънс на голямата стълбищна площадка.

''Душевната елегантност означава, че е проектирана, подбрана, балансирана, не прекалено минималистична, не прекалено максималистична. Обичам този баланс между африкански, европейски стил и афрофутуризъм, смесен с елементи от средата на миналия век. Обичам неща, които са шик и същевременно са изключително брутални.''

Eмблематичния портрет на Мерилин Монро, заснет от Ричард Аведон, в разголена черна рокля с пайети, поставен върху конзола Ambiguità на Lella и Massimo Vignelli, наподобяваща плоча, в съседство със стълбищната площадка на горния етаж.

Спалнята на Лени Кравиц е оазис на спокойствието и интимността. Меки материи, приглушена светлина и лични вещи създават усещане за уют и релакс, каквото той търси. 

Една от най-важните вещи в къщата: красивият портрет на дядото на Лени, Албърт Рокър, от Рувен Афанадор над бюфета Sculpted Front на дизайнера от New Hope School Пол Евънс в трапезарията.

''Освен главата на семейството, дядо ми беше и много вдъхновяваща личност. Поставен е да гледа към масата и да благославя всеки, който дойде тук. Харесва ми, че мога да го виждам всеки ден и да усещам присъствието му.''

Естествените материали – дърво, кожа, лен – придават топлина и органичност на пространството.

Преди пет години Лени си партнира със Steinway & Sons за производството на Kravitz Grand - лимитирана серия ръчно изработени пиана от твърд клен, мадагаскарско абаносово дърво и бронз, с дърворезби в африкански стил върху корпуса и краката. Едно от тях се намира в подножието на широкото стълбище във високата му входна зала, срещу картината на Жан-Мишел Баския от 1984 г.

Винената стая е украсена със смесица от произведения на изкуството и предмети, включително съвременна руска картина с маслени бои на жена и дете, настолна лампа James Mont и огледало от 18-ти век.

Но истинската душа на този парижки дом се крие в детайлите. 

Специалната стая, посветена на майка му, Рокси Рокър, е нещото, което ме докосна дълбоко. Лени е създал интимна обител, изпълнена с образите на най-важната жена в живота му - красноречив символ на вечната и безусловна майчина любов. Това пространство, наречено Roxie Room, е светилище на спомени. Рамкираните фотографии на майка му, заснети през 60-те години от баща му, носят двойна емоционална тежест. Лени казва, че създателят на рамките е същият човек, отговорен за рамкирането на картините в Лувъра. Сега, тези кадри, събрани на едно място, обгръщат Лени с присъствието на майка му, сякаш времето е спряло и тя е все още там, усмихната и любяща. Пространството обаче не се усеща като печален мемориал, а като живо свидетелство за непрекъснатата връзка между майка и син.

''Стаята се казва Roxie Room и е посветена на майка ми. Тя беше любовта на живота ми. Исках в къщата да има стая, в която съм заобиколен от нейния образ.''

''От нейния образ'', защото това е най-чистата форма на любов, която някога е познавал. Тази почит е изключително трогателна, защото разкрива една по-дълбока, по-уязвима страна на Лени. Разглеждам стаята като своеобразен разговор с миналото, опит да се запази живо присъствието на човек, който е оформил неговата същност. Вярвам, че това лично пространство е източник на утеха и вдъхновение за Лени, напомняйки му за безусловната подкрепа и вяра, които е получавал от своята майка през целия си живот.

''Къщата олицетворява мен, моите корени, историята и еволюцията ми. Един ден ще принадлежи на Зоуи.''

Снимки: Matthieu Salvaing за Аrchitectural Digest