Изгубеното изкуство да бъдеш джентълмен  

Преди няколко седмици с Люси (визионер в движението за женско удоволствие и равенство) споделихме момент заедно във фоайето на хотел "Плаза" в Сентръл парк, Ню Йорк, обсъждайки широко разпространената концепция за мизогинията. Чудехме се как да засилим гласовете си. Ще бъдат ли достатъчни семинари или дори една лекция на TED? Обещах засега да го добавя към нарастващия списък с теми за бюлетини и оттогава то е на върха на езика ми.
 
Вярваме, че като говорим открито, без да се притесняваме от политическа вежливост или страх да наречем мизогинията такава, каквато е - отвратително престъпление, може би ще допринесем с някаква промяна в света, както и ще помогнем на жените.
 
Този разговор не е просто обикновена тема за обсъждане, а дълбоко лична за мен. Трудностите се квалифицират. Изнасилването не се случва единствено в тъмни улички - то може да се случи с тези, на които се доверяваме и които смятаме, че познаваме. Сексуалният срам, властта и страхът са тактики, използвани за контрол, а понякога, за съжаление, дори обвиняваме себе си. Това е трудна и понякога субективна тема, но страшната истина е, че женомразството е широко разпространено не само в други култури и не се случва само "там", но и тук, на показ или скрито зад затворени врати и пазено в тайна. Искаме да научим жените да се защитават, почитат и обичат достатъчно, за да не приемат груби аванси, да бъдат предпазливи и да уважават телата си. Това обаче още повече унижава жените, като им казва, че единствено от тях зависи да не изпращат погрешно послание, да не ходят сами, да не публикуват определени снимки - напразни опити, които вменяват вина там, където я няма.
 
Мъжете са тези, които трябва да се променят и да се освободят от токсичната линия на мразещите и насилващите. Трябва да се осъществи всеобщо препрограмиране и да съществува майсторски клас за мъже на тема "как да обичат жените". Любовта изисква любопитство на отвореното сърце, изслушване, поемане на отговорност за действията ни, честност и израстване. Без значение как се идентифицираме, всеки има динамика в отношенията и как да обичаме изгаря въпроса в сърцата на всички ни.
 
Трябва да практикуваме доброта, нежност, да избягваме да причиняваме вреда и да се грижим за уязвимите в живота си. Естествено е да искаме защита, да желаем сигурна общност и да правим любящи избори. Но когато тези, които заемат властови позиции, не се съобразяват с жените и когато известни властни и хищни мъже се хвалят и разгръщат токсичното си поведение в своите среди, те влияят на други мъже да се отнасят зле с жените и да им се разминава.
В това еволюирало ново пространство няма място за женомразци, лъжци или расисти... Трябва да очертаем границата, да се образоваме и да позволим на любовта да властва.
 
Няма как да избягаме от това, за което се представяме. Без значение къде отиваме, ние сме там. Ние сме съставени от съзвездия, които влизат и излизат от фокус. Миналото не може да се върне назад. Добрите и лошите събития в живота ни ни оформят. Телата ни имат памет и ние носим тези призраци със себе си. Ако можехме да спрем кървенето, можем да започнем да се лекуваме. Бъдещето зависи от взаимната грижа, равенство и овластяване.
 
Изкуството да бъдеш джентълмен е мъдро, нежно и никога не остава незабелязано...
 
Автор на текста: Памела Андерсън