Николай II Романов, последният император на Русия – монархически връзки и любов

Монархическият строй на управление в Русия е бил изграден от родовите връзки на елита ѝ, преплетени фино, но здраво и делово, за да се крепи, развива и процъфтява империята, да се налагат династичните канони и да има среда, в която да се осъществяват руските намерения за величие и експанзия в Европа и по света. 

Романови са висшата аристократична фамилия на Русия, която прецизно и с нюх се женят за дами от европейките кралските дворове. Те, с идването си в Санкт Петербург, чинно приемат православната вяра и раждат наследници и така колелото на съдбата се върти 300 години. Докато се стига до последния представител на рода, цар Николай II. Роденият на 6-ти май 1868 година в имението Александрово, в Санкт Петербург, Николай Романов е син на руския цар Александър III. Още с появата си на бял свят, става център на вниманието на кралските линии в Европа. Расте в типична за руската аристокрация среда на възпитание, обноски и религиозни задължения. 

Баща му е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. 
Майка му, царица Мария Фьодоровна, с бащино име София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е родена през 1847 година в Копенхаген, Дания. Тя е дъщеря на крал Кристиан IX /1818-1906/. Баща ѝ е известен с прозвището ''дядото на Европа'', заради стремежа да задоми децата си прагматично в европейските монархически дворове. Успява, например, Александра, съпругата на крал Едуард VII и кралица на Великобритания и Ирландия и императрица на Индия e негова дъщеря и сестра на царица Мария. Единият брат, принц Фридрих VIII се жени за принцеса Луиз, дъщеря на крал Карл XV, Шведски и е по наследство крал на Дания. Другият брат, принц Вилхелм Датски, става крал на Гърция, с името Георгиос I /1863-1913/. 

Третият брат - принц Валдемир е имал шанс да стане български владетел, след абдикирането на княз Батенберг от българския трон. На 29-ти октомври 1886 година, той е избран от Третото Велико Народно Събрание на България за български княз, но руския цар Александър III не го харесва, налага се против избора му и той не заема поста. Русия не одобрява и друг предложен европейски аристократ - княз Фердинанд I Сакскобурготски, но неговото възкачване на българския престол става факт. Той е внук по майчина линия на последния френски крал Луи-Филип Орлеански и получава силна монархическа подкрепа да ръководи Княжество България.

Дядо му, цар Александър II е голяма фигура в руската история, води десетки войни за експанзия на Русия. Сред тях е и руско-турската война /1877-1878/, която има за цел да постигне промяна на силите на влияние на Балканите, чрез освобождаване на територии, населени с православни християни, намиращи се под турски гнет. Както и да отвори руски излаз за влияние и контрол на проливите, свързващи Черно море със Средиземно море – Босфора и Дарданелите.

След победата си над Турция, цар Александър II налага своя кръщелник и родственик, принц Александър Йозеф фон Батенберг за първи аристократичен властник на новосъздаденото Княжество България.
През 1867 година той продава руската част от Аляска на САЩ за сумата от 7.2 милиона долара, заради недалновидност и липса на способи да управлява доходоносно тези земи. С получените пари, цар Александър II реформира ресурсно и кадрово руската армия и я подготвя целенасочено за руско-турската война 1877-1878 години, освободила България. 
Цар Александър II премахва крепостничеството в Русия през 1961 година, заради което носи титлата Цар-Освободител. 

Майката на дядо му, цар Александър II и прабаба на цар Николай II, царица Александра Фьодоровна, с моминско име Фредерика Луиза Вилхелмина Шарлота Пруска е дъщеря на крал Фридрих Вилхелм III, трета братовчедка с мъжа си, цар Николай I и двамата са правнуци на крал Фридрих Вилхелм I. 
Цар Александър II след смъртта на първата си жена, се жени за дългогодишната си любовница, Екатерина Дългоръка, наречена ''некоронованата императрица на Русия'', като от двата си брака има общо 13 деца.

По време на тържествена вечеря, в чест на вече избрания и действащ български княз Александър фон Батенберг през 1880 година, двамата с цар Александър II оцеляват от атентат в Зимния дворец в Санкт Петербург. Но на следващата 1881 година, император Александър II е убит от самовзривил се руски терорист на Екатерининския канал, наречен днес Грибоедов канал.
Роденият във Венеция, принц Александър Батенберг участвайки във военните действия в България, под командване на руския генерал Гурко, вижда неимоверното желание на българите за освобождение от Турция и се бие достойно в сраженията, рамо до рамо с тях. Оценява високо тяхната роля за победния край на войната, харесва ги и ги приема с топлота, като не след дълго става и глава на Княжество България.

Наследникът на цар Александър II, цар Александър III води коренно различна политика от баща си, консервативен е и има друг мироглед за хода на развитие на историята и процесите, повлияни от нея. Веднага след интронацията си, изгонва от Русия втората съпруга на баща си, заедно с брат си и двете си сестри от този брак. Същевременно е върл противник на процесите по Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което все пак става факт през 1886 година, под егидата на княз Александър Батенберг.
Цар Александър III изпитва омраза към обединена България и с дипломатически маневри, ходове, интриги и задкулисни игри успява да отстрани княз Батенберг от българския престол, унищожава кариера му и го принуждава да се оттегли в изгнание. 

Цар Александър III умира през 1894 година от бъбречно заболяване и на трона на имперска Русия се възкачва 26 годишния му син, цар Николай II. Става император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия.
Той властва от 1894 до 1917 година, не променя политиката на баща си на еднолично управление и налагане на подчинение от поданиците си. В Русия се заражда силна всенародна съпротива срещу него, има бурни протести и революции /1905-1907 години и 1917 година/, като през 1917 година болшевиките го свалят окончателно от власт. По време на царуването му, Русия води война с Япония и участва в Първата световна война.

Цар Николай II силно вярвал, че е избран от Бог за водач на руския народ и приемал великата си роля съвсем по мярка. Бил е богобоязлив, в същото време, много суеверен и символен. Водел се е по православните канони и ги следвал неотклонно. Но позволил на духовника Григорий Разпутин, да определя със съвети и дела поведението на семейното му и да влияе на управлението на империята. Тази грешка се оказала много гореща и нагнетила още повече омразата на руснаците към царуването му. 

Цар Николай II имал най-доброто желание да модернизира страната си, да внесе индустриалния дух и предприемчивостта на Европа и САЩ в пределите на закостенялата си монархия. Лично участва в строежа на Сибирската железница, интересува се от развитието на Далечния изток, от подобряване бита, живота и работата на хората. Участва във военни действия и има познания за водене на война.

Николай II има две големи любови, които го характеризират, като романтичен, верен и разтварящ сърцето си като лотос, за красивите вълни на споделеното щастие. 
През 1884 година той вижда принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрикс фон Хесен-Дармщат за първи път в свита, съпровождаща сестра ѝ Елизабет фон Хесен-Дармщат, която се омъжва за великия княз Сергей Александрович, родственик нa цар Николай II /брат на баща му/. Между Николай II и Виктория Алиса пламва веднага искрата на любовта и наследникът на руския трон иска незабавно да се ожени за нея. Двете сестри фон Хесен-Дармщат са дъщери на великия херцог Лудвиг IV фон Хесен-Дармщат и принцеса Алиса, дъщеря на кралица Виктория. Виктория Алиса е любимата внучка на кралица Виктория, тя е кръщелница на крал Едуард VII, на цар Александър III – баща на Николай II и на майка му – царица Мария Фьодоровна. Но тя е кръстена в лютеранската вяра по рождение и има властен характер, заради което родителите му се възпротивяват на този брак.

През 1890 година, Николай II се влюбва в полската балерина Матилда Кшесинская, прима на Маринский театър. Матилда е 18 годишна, красива и грациозна, има особен финес и е звездата на сцената, която всички боготворят. Любовта им е бурна, страстна и истинска, продължава до 1894 година и е най-обсъжданата клюка в много европейски монархически дворове. Николай II силно е увлечен по балерината, дори е искал да я направи своя законна жена, но среща неодобрението на цялото си семейство. Майка му и баща му, за да го откъснат от страстта към Матилда, го изпращат на околосветско пътешествие, с цел да я забрави. По-късно Матилда се омъжва за великия княз Андрей Романов, живее в Париж, където има балетно студио и умира през 1971 година.

Нейният брат Йосиф Кшесински е балетист в Кировския театър до 1942 година, когато умира в блокадата на Ленинград. 
След смъртта на баща си, цар Александър III през 1894 година, вече наследил трона, Николай II няма роднински пречки и се ожени за аристократичната си избраница, Виктория Алиса фон Хесен-Дармщат. Тя приема православието и се прекръства на Александра Фьодоровна. Плахият Николай и властната Алиса се превръщат в чудесна двойка. Имат щастлив брак, споделят всичко помежду си и живеят в хармония и обич, взаимопомощ и обвързаност при упражняване на властта, което е невиждано за времето си в монархическите кръгове. Имат четири дъщери и един син, наследникът на трона – Алексей.

Цар Николай II продължава водената от баща си силно резервирана политика към България и дори я надгражда с агресия. През 1915 година нарежда да се обстрелва град Варна, а през 1916 година руски кораби атакуват пристанището на град Балчик и го разрушават. Тези бойни нападения принуждават българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив и да закупят немска подводница, тип UB 8, която носи името ''Подводник-18''. С тази корабна машина от нов тип, България се нарежда сред водещите военни сили, разполагащи с подводни лодки за военни цели, като Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Япония и други.

Интересен факт е, че последните руските владетели от рода Романови, за срок от 40 години /1877 - 1917/, имат коренно противоположна политика към България. 
Цар Александър II води освободителна война и дава пълната си подкрепа и обич за България, докато неговите син и внук са върли врагове на развитието и просперитета на страната и нейното европейско развитие.
След успешната революция на болшевиките, през 1918 година цар Николай II е принуден да абдикира от руския трон и в последствие е разстрелян задно със семейството си край Екатеринбург. 
Николай II Романов е последният руски император и след него монархията отпада като държавен строй в Русия.

Руският император Цар Николай II, е бил най-богатия човек на света за времето си. Той е владеел огромни по размери земи, гори и прилежащите им флора и фауна, пасища със стада от разнообразни селскостопански животни, ценни природни ресурси, сред които злато, диаманти, платина, нефт, великолепни дворци, палати и ловни хижи, два собствени влака, кораби и яхти, колекции от скъпи произведения на изкуството, ръчно тъкани копринени килими, уникални бижута изработени от най-добрите ювелири, негови съвременници и наследени от предците му - имперски корони, украси, символи на властта и други ценни предмети, подчертаващи величието му, редки книги, включително много стари Библии, расови коне, кучета и соколи.   

Съществува конспиративна теза, че е бил доста неудобен и се явявал дразнител, с размера на материалното и парично си богатство и с независимостта си. 
Приема се, че вероятно върху него е фокусирана завист от определени могъщи кръгове, целящи нов световен ред. Те подбуждат свалянето му от власт в Русия и ликвидирането на рода и династията му за историята и иницииране на преразпределение на собствеността на руската империя по начин, по който ние вече познаваме от близкото минало. 
Николай II е наследник на европейски кръвни линии, близък родственик с глави на водещи монархии и държави със силна мощ, но никой от тях не се е застъпил за него и семейство му, не са направени постъпки пред болшевишката власт да бъдат откупени, изведени от размирна Русия и спасени от летален изход. 

Големите на световната сцена са наблюдавали хода на процесите, променящи колосално Русия и фаталното заличаване на руското царско семейство безмълвно. Този акт на равнодушие може да бъде прочетен от поколенията, по-скоро като реваншизъм и страх, отколкото като безхаберие. Вирусът на миналото променя очакванията на настоящето, повлияни от динамиката на събитията.

Насилственият край на цар Николай II и императорско семейство слага точка завинаги на руския дворцов живот и приключва ерата на Романовия род, като властващ клан в Русия. След този акт, в Европа започват промени, които превръщат стария континент в свят от друга величина. Инициират се събития, водещи до преформатиране на влияния, в създаване на нови подредби и приемане на идеи, преобърнали съзнанието на хората за битието им и представите им за стойността на нещата. 

Всички европейски снахи на Романови приемат за свое презиме, името ''Фьодоровна'' и тази традиция е непроменима до края на царуването им.