Цар Фердинанд I Български – монархически връзки и любов
Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскуборготски, цар Фердинанд I Български е роден през 1861 година в двореца Кобург във Виена, Австрийската империя, в много интересно семейство. Баща му, херцог на Саксония и на Сакс-Кобург-Гота Август Лудвиг Виктор фон Сакс-Кобург-Гота /1818-1881/ е германски принц и австрийски военен с чин генерал-майор, втори син на принц Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд и съпругата му, унгарската принцеса Мария Антония фон Кохари де Чабраг.
Португалският крал Фердинанд II /1837-1853/ е най-големия брат на баща му Август и чичо на цар Фердинанд I. Крал Фердинанд II е основател на португалския клон на Сакс-Кобург-Готската династия. Баща му, херцог Август е богат собственик на обширни земеделски земи, наследени по линия на майка си, /баба на Фердинанд I/ принцеса Мария фон Кохари де Чабраг, която притежавала и замъците Чабраг и Ситно в днешна Словакия.
Майка му, принцеса Мари-Клементина-Леополдина-Каролина-Клотилда-Бурбон-Орлеанска, херцогиня Саксонска и на Сакс-Кобург-Гота /1817-1907/ е дъщеря на последния френски крал – Луи Филип, Орлеански, наричан “краля-гражданин“ и кралица Мария-Амалия-Бурбон Неаполитанска. Херцогиня Клементина е наследник на двете последни кралски династии на френския престол – Орлеаните и Бурбоните, преди Франция да стане република.
Херцогиня Клементина се омъжва за Август през 1843 година, донася му много богата зестра, ражда пет деца, като Фердинанд е последното им, пето отроче.
Херцогиня Клементина Сакс-Кобург-Гота е изключително веща в политическите игри, познава отвътре дворцовия живот и интригите в европейските кралски дворове. Тя е изкусен дипломат и стратег и благодарение на нея, синът ѝ, принц Фердинанд става монарх на България.
Херцогиня Клементина влага много лични средства в България – за изграждане на болници /Клементинската болница, днешна V-та градска болница, София/, училището за слепи деца във Връбница, София, болницата за туберкулозно болни в село Искрец, сиропиталища, кухни за топла храна за бедни и сираци, обществени сгради, градини. Подпомага вдовици, ветерани от руско-турската война, инвалиди, дарява средства за БЧК. От уважение към дейността й в полза на България, Фердинанд обявява майка си, херцогиня Клементина за началник на IX-ти Пловдивски пехотен полк.
Фердинанд расте във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Завършва военно училище и има чин старши лейтенант от полка на австрийските хусари. Интересува се от ботаника и естествени науки и тази му страст го държи в плен до края на дните му. През 1879 година, заедно с по-големия си брат, принц Август пътуват до Бразилия и изучават флората и фауната на река Амазонка и джунглите около нея.
Монархическото устройство на България е заложено в Берлинския мирен договор от 1878 година, с който се установяват законово промените, настъпили на Балканите, след Руско-турската война /1877-1878/. Според договореностите, се създава българско княжество с територия между река Дунав и Стара планина, в северната част на България, включително и Софийска област. Върху земите между Стара планина и Родопа планина се установява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна и Западна Тракия остават под юрисдикция на Османската империя.
След абдикацията на княз Александър фон Батенберг през 1886 година от княжевския трон в България, български пратеници през 1887 година разговарят с принц Фердинанд във Виена и го убеждават да стане монарх на страната ни. Той приема и официално на 7-ми юли 1887 година, Великото народно събрание в град Търново го избира за монарх на България.
Принц Фердинанд полага клетва в град Търново на 2-ри август 1887 година, да служи вярно на народа ни и става коронована глава на България, с името княз Фердинанд I Български.
Фердинанд зарязва охолния си живот във Виена, където му се носи славата на бонвиван и поема кормилото на малка балканска страна, бедна и новосъздадена. Той веднага разбира, по облеклото, маниерите и възпитанието на членовете на делегацията, която го посещава във Виена и му предлагат българския престол, че ще попадне на неразорана нива, в която неговите идеи, позиции и познания за Европа ще имат интересно приложение. Така и става, но съдбата, войните и важността на местоположението на България за региона и Европа му поднасят неприятни изживявания и разочарования, дори и от близки и роднини.
Фердинанд I е първоначално княз на България, от 7-ми юли 1887 година до 22-ри септември 1908 година, когато в църквата „Свети четиридесет мъченици“ в град Търново е обявена Независимостта на България. От същата дата /22.09.1908./ той става цар на България и е такъв 31 години, до абдикирането му на 3-ти октомври 1918 година, в полза на сина си, цар Борис III Търновски.
Фердинанд I се жени за Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Каролина Лучия Аполония де Бурбон, принцеса на Парма през 1893 година в Пианоре, Италия.
Нейният баща е последния херцогът на Парма и Пиаченча, Роберто I. Майката на Роберто I, принцеса Луиза Мария Тереза Френска е внучка на френския крал Шарл X, който е брат на крал Луи XVI и крал Луи XVIII.
Крал Луи XVI е женен за известната с израза „като няма хляб, яжте пасти“, кралица Мария Антоанета. Двамата загубват главите си на ешафода и финализират съществуването на абсолютната монархия, като институция във Франция.
Майката на княгиня Мария Луиза Българска, принцеса Мария-Пиа Бурбонска на Двете Сицилии e дъщеря на Фердинанд II, крал на Двете Сицилии и ерцхерцогиня Мария-Тереза Австрийска.
Мария Луиза е привилегирована, защото е била кръстена от папа Пий IX в католическата вяра. Има 22-ма братя и сестри, от два брака на баща й.
С цар Фердинанд I имат 4 деца – цар Борис, княз Кирил и княгините Евдокия и Надежда.
За разлика от майка си Мария-Пиа Бурбонска, която ражда мъртвия си син принц Августо през 1882 година и умира, княгиня Мария Луиза ражда княгиня Надежда през 1899 година здрава и тя надживява всички нейни деца от кончината си, през 1958 година.
Княгиня Мария-Луиза умира малко след появата на княгиня Надежда и е погребана в католическия катедрален храм „Свети Лудвиг“ в Пловдив.
Престолонаследникът Борис Клемент Роберт Пий Станислав Сакскобурготски е роден на 30-ти януари 1894 година и е покръстен тайно от знанието на майка си в православната вяра от баща си, цар Фердинанд I. Мария-Луиза, изживява този акт много тежко, защото е силно религиозна и вярна на католическите канони.
Папа Лъв XIII отлъчва цар Фердинанд от католическата църква, заради това му деяние.
Руският император Николай II е официален кръстник на цар Борис III, но това не го спира да заповяда да бъде бомбардиран през 1915 година град Варна и през 1916 година да изпрати руски военни кораби, които да атакуват град Балчик и силозите ни със зърно.
Борис III Търновски е цар на България от 1918 година до предполагаемото му отравяне от подмолни сили през 1943 година, уплашени, че България поема курс на неутралитет във Втората световна война и вероятно би предпочела след края на военния конфликт, да последва геополитическото влияние на САЩ и Великобритания на Балканите.
Цар Фердинанд I се жени за втори път на 28-ми февруари 1908 година в Гера, Тюрингия за Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц. Родена е през 1860 година в Тшебехов, Полша.
Баща й, княз Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц е генерал от кавалерията на кралските пруски войски. Майка ѝ, Луиза Каролина Ройс цу Грайц е принцеса на Саксония-Алтенберг и Ройс-Костриц.
Принцеса Елеонора е в близки връзки с руското императорско семейство, и това е силно приемливo по онова време, за политиката водена от Фердинанд I.
Тя е изключително интелигентна, със спокоен нрав, добър характер и силна отдаденост на ролята си на царица на България. Има лютеранска вяра, въпреки това встъпва в брак с Фердинанд, който е отлъчен от папата католик.
Получава първоначално титлата княгиня, а когато България е обявена за независима от Османската империя на 22-ри септември 1908, става царица Елеонора Българска.
Съюзът ѝ с цар Фердинанд I Български е уговорен, не е по симпатия и любов, но му донася богата зестра. Легендите казват, че бракът им остава неконсумиран, заради бисексуалните пристрастия на Фердинанд I. Въпреки това, Елеонора е високо уважавана и достойнствата й са оценени от него, през годините на тяхната странна царска връзка. Нямат собствени деца, по обясними причини, но този факт не я прави нещастна.
Четирите деца на цар Фердинанд I са малки и имат нужда от женско присъствие в семейството, топлота и възпитание и тя бързо спечелва доверието и разположението им. Те я приемат като втора майка.
Осъществява обширна благотворителна дейност, създава фонд „Царица Елеонора“ и с набраните по него средства изгражда лечебни заведения за слепи, глухи и с недъзи деца, санаториуми за профилактика на туберкулозно болни деца в село Горна Баня, София и край Варна.
С високата си култура и познания, тя оценява историческата същност и стойност на Боянската църква, дарява лични средства за нейната реконструкция и реставрация. Благодарение на прозорливостта й, тази национална светиня е запазена за поколенията.
През 1912 година, цар Фердинанд I я удостоява с длъжността ръководител на 24-ти Черноморски полк, наречен „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“. Девизът ѝ е „Вярност и постоянство“ за България.
Тя е обичана от българите, заради присъствието й сред хората, за искрените й грижи за болни деца, ранени войници, вдовици и сираци.
Наричана е „народната Царица“.
Царица Елеонора е удостоена за заслуги с орден „За храброст“ IV степен, без мечове и е единствената българка, имаща частта да го носи.
Работи като милосърдна сестра по време на Първата световна война. Разболява се и умира на 12-ти септември 1917 година, на 57 години и по нейно желание е погребана в двора на Боянската църква, София. Не доживява абдикацията на съпруга си през 1918 година и изгнанието му извън България.
Цар Фердинанд I Български е доста противоречива личност. Наричат го Лисицата, заради умението му да налага волята си по най-хитрия начин. Водел е политика на опипване на почвата, докато с натиск или дипломация успявал да прокара мнението и ходовете си, над политическата класа в България. Амбициозен и начетен, владеел е отлично седем езика – немски, френски, италиански, унгарски, руски, български и английски, имал е високо самочувствие и още по-високо его. Въртял вербално на шиш опонентите си, докато не стане неговото, дори в ежедневието, не само в царските дела. Довежда България както до възход, така и до сериозно падение и две национални катастрофи.
Изпитан военен, с почести и награди, ръководи полк наречен „Фердинанд - негово величество царя на българите“.
Фердинанд I Български има в колекцията си от награди над 120 български и чуждестранни ордени – османски, австро-унгарски, германски, италиански, португалски, шведски, руски и т.н. Той е велик майстор и кавалер на орден „За храброст“, I степен България, носител на „Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия и велик офицер на ордена на „Почетния легион“, Франция.
Има разностранни интереси, построява България в буквалния смисъл на думата, под негова опека се изграждат съвременните административни институции, градски и селски центрове, пътища, железопътен транспорт, училища, университети, болници, паркове, градини, и т.н.
Цар Фердинанд е смел човек, с висок изследователски и експериментаторски дух, той е първия монарх в света, летял на самолет, с полет до Белгия, през 1910 година.
Бисексуален е, има отношения с жени и мъже. Обичал да осъществява интимни връзки със съпругите на царските си офицери и след това ги повишавал в чин.
Феноменален орнитолог и ботаник, с научен принос и с изследвания на редки видове птици и растения в Латинска Америка и Африка. Той е основател на Ботаническата градина в София, на зоологическата градина в София.
Фердинанд I отглежда защитени птици и особено белоглави орли, който имат царствени движения при полет. Любител е на хубавото вино, сладкия начин на живот и забавленията. Играел е на карти по цели нощи и след това с учудваща работоспособност, продължавал деня си с царски дела.
Вещ нумизматик и филателист, той поставя началото на филателията в България.
През 1908 година обявява Независимостта на България от Османската империя и обединява народа ни около себе си. Заради неправилни управленски действия и решения от негова страна в Междусъюзническата и Първата световна война, България е победена, губи жители, територии, природни богатства и дължи репарации. Убити и осакатени са хиляди български войници, страната обеднява и задлъжнява.
Цар Фердинанд I е принуден да абдикира от престола в полза на сина си, цар Борис III Търновски и напуска България през 1918 година окончателно, като се установява в имението си Кобург, Бавария. Губи титлата цар на България и това му тежи през целия му живот.
Първоначално Фердинанд иска да живее в имението си в сегашна област Бургенланд, Австро-Унгарска империя, но братовчед му, император Карл I Франц Йосиф Австрийски, който му е и баджанак, не го допуска там. Съпругата на император Карл I Франц Йосиф, императрица Зита Бурбон-Пармска е сестра на първата съпруга на цар Фердинанд I, княгиня Мария Луиза. Роднинските връзки в монархическите семейства, дори и много близки не винаги са надеждни. А в случая с Фердинанд са и предателски.
Когато е на 86 години, Фердинанд се жени за трети път, за дамата Елжбета Брезак, с която споделя последните дни от живота си в имението Кобург, Бавария. Тя е словашка селянка на 26 години и се грижи за неговото здраве и делата му. Фердинанд е рецидивист по неконсумирани бракове, но този път се влюбва в младата жена и е щастлив с нея, макар и платонично, до края на живота си.
Умира през 1948 година, на 87 години. Надживява двамата си сина, цар Борис III и принц Кирил.
Игнориран е окончателно от делата на България, заради двете национални катастрофи /1913 и 1918/ които причинява. Получава разрешение да присъства само на сватбата на сина си, цар Борис I с Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска в град Асизи, Италия, на 25-ти октомври 1930 година и там споделя компанията на Бенито Мусолини, министър-председател на Италия.
Снаха му Джована е принцеса на Албания, принцеса на Етиопия и дъщеря на крал Виктор Емануил III, император на Етиопия и монарх на Италия от 1900 до 1946 година. Става царица Йоана Българска и има щастлив брака с цар Борис III, ражда две деца – цар Симеон II и Мария Луиза. Брат й, Умберто II е последния крал на Италия, а кралят на Югославия Александър I Караджорджевич ѝ е първи братовчед, по линия на майка й, черногорската принцеса Елена Петрович-Негош.
По-нататък във времето, Фердинанд не е допуснат дори при раждането на внука си, Симеон Търновски, през 1937 година, както и когато принц Кирил става регент на цар Симеон II през 1943 година, след смъртта на цар Борис III.
Погребан е във Виена, в криптата на католическата църква „Свети Августин“ на двореца Кобург, до майка си и баща си. Последната му воля е да бъдат положени тленните му останки до сина му, цар Борис III в Рилския манастир, България, не е изпълнена и досега.
