Крал Чарлз III и цар Борис III - монархически връзки и любов

Принц Чарлз Филип Артър Джордж Едингбургски Маунтбатън-Уиндзор беше 73 години претендент за трона и след като майка му, кралица Елизабет II почина на 8-ти септември 2022 година, той стана пълноправен крал на Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и още 14 държави от Общността на нациите.

Роденият със златна лъжичка под възглавницата на 14-ти ноември 1948 година Чарлз, е 41-вия монарх на Албиона и 14-тия, коронован тържествено в Уестминстърското абатство. Тържествената му интронация се проведе на 4-тия рожден ден на внука му Арчи Маунтбатън-Уиндзор, син на сина му Хенри Съсекски.

Символиката на числото 4-ри сякаш определя пътя и живота, на най-дълго чакащия високия си пост кралски престолонаследник в света. Майка му бе на кормилото на британската монархия седем десетилетия и направи Диамантен управленски юбилей, достоен за адмирации.

Тя далновидно превръщаше принц Чарлз в крал, много преди той да стъпи официално в житейската си роля, като я заместваше в многобройни нейни публични ангажименти, особено по време и след Ковид пандемията.  
Крал Чарлз III е типичен член на фамилията Маунтбатън-Уиндзор, където властта, високото благородно положение, синята кръв, богатствата и сладкия живот се преплитат с всевъзможни тайни, скандали, разправии, заплетени случки, любови, раздели, обиди и клюки на световно ниво.
Поколения наред, животът на кралски управници, властващи над поданиците си, ги е научил да излизат от нормите на монархическото предписание за поведение. 

Да се бунтуват срещу тежестта на короната и да правят неща, подходящи за хората от нисшите прослойки, да се преструват на плебеи. И същевременно да обичат гуляите и нравствените оглушки, да се разтушават с жестокост, с хазарт, с популярните зависимости, да безделничат с надменен цинизъм и да отхвърлят всячески натежалия им монархически протокол. Да приемат простолюдието в живота си, да спят със слугите си, но да не се разделят по никакъв начин с основното си право – да владеят и разпределят ресурсите, които им принадлежат по власт.

Двойствеността в поведението е част от дневното меню в кралските фамилии.   
Чичото на Чарлз, известния красавец, крал Едуард VIII, брат на крал Джордж VI, абдикира от британския трон с простия мотив – непозволена любов. Животът на действащ господар на Британската империя не му се харесвал, без да е съпътстван от Уолис Симпсън, която освен че е била два пъти разведена е и без благородническо потекло. Американското ѝ гражданство буди големи опасения в семейството му и в политическата класа, през  30-те години на XX век в Лондон.

Свикнал да си прави каквото пожелае, кралските ангажименти ужасяват Едуард VIII с всекидневните си правила, ограничения и задължения. Наследявайки баща си, крал Джордж V, след кончината му през 1937 година, той силно се надявал да се уповава на любимата си, при носенето на короната. Срещащ много силен отпор, особено от висшите членове на  кралския двор и от административната власт, в лицето на Парламента и от министър-председателите консерватори, граф Стенли Болдуин и лорд Артър Чембърлейн, Едуард VIII е отчаян. Започва да търси начин, как да бъде на всяка цена с дамата на сърцето си. 

Използва всякакви възможности, граничещи с мистичното дори, за да се убеди, че силата на любовта му е по-голяма от властта и трона. Помага му Борис III Сакскуборготски, цар на България и негов братовчед, като го свързва с известния религиозен философ, окултен водач и житейски проницател Петър Дънов.  
Историята разказва, как Едуард VIII идва в София, провежда специална среща с основателя на всемирното Бяло братство, на която той, вече в качеството си на фактически владетел на Британската империя, пита какво да прави с живота и трона си? Петър Дънов му казва „да следва сърцето и любовта си“, защото „величината на короната не е равностойна на силата на истинската и дълбока любов“. Казаното от Петър Дънов напътствие преобръща пътя и живота на крал Едуард III. Случилото се след визитата му в България е известно, той абдикира и оставя трона и империята на заекващия си и неподготвен за тежестта на короната свой брат, бащата на кралица Елизабет II. 

Преситеният от монархическо поведение, етикет и аристократична суета Едуард, получава светски живот с любимата си Уолис. Но живее низвергнат от семейството си и богатото си кралство, заменяйки ги само за обичта на своята дама. 
Протоколът на големите и силни общества, владеещи познанията за света и управляващи процесите за развитие на живота, не позволяват проявление на чувства, дори от монарси. Те са опасни, объркват изградените връзки и доминанти и превръщат божествения им произход в едно обикновено човешко пространство. Затова уредените бракове се приемат за част от правилата на дворцовата среда.
Животът с корона на главата дава на носещия я няколко възможности да изпитат страстна любов. Едната е познатата от векове - извънбрачни връзки с любовници, паралелни с официалната кралска съпруга, които са приемани от обществото като необходимото и забавно зло. Метресите играели ролята на скрит властови женски център в кралския двор, раждали са незаконни деца на краля, които не са могли да бъдат претенденти за трона и наследството на баща си. 

Втората възможност е абдикация от елитния кралски живот и отдаване на обикновен, без протекции и йерархическа подреденост статус. Децата от такива бракове, също бивали отхвърляни от аристократичния свят.    
Драматичното фамилно минало, достойно за сюжет на филм, накарва Чарлз да дойде в България два пъти  - 1997 година и 2003 година и да се запознае на място с учението на Петър Дънов и заветите му. Това май му помага, както на прачичо му, да намери пътя си и да избере силата на любовта, пред негативите, породени от общественото мнение. Жени се за любовницата си, Камила. След като зарязва лейди Даяна, майката на синовете му, принцовете Уилям и Хари, която загива нелепо в автомобилна катастрофа в Париж, Франция през 1996 година.

За днешната кралица Камила Розмъри Шанд  се знае, че е дъщеря на майор от военните сили на Великобритания и правнучка на легендарната Алис Федерика Едмънстоун, официална любовница на крал Едуард VII от 1898 до 1910 година. Кръвта вода не става, но времената днес са коренно различни от преди и любовта доминира. Камила е разведена жена с две деца – син и дъщеря от първия си мъж, Андрю Паркър Боулс и преди да се омъжи за Чарлз, е негова дългогодишна любовница. Цял свят я смята за разрушител на брака му с лейди Даяна. 

Днес Камила се уважава и почита от британците заради статуса си на кралица. Тя осигурява стабилен гръб на мъжа си в управлението му, работещ член е на кралската фамилия и същевременно е недолюбвана мащеха от синовете на краля. Нейната провокативна и подмолна игра с факти, случки и събития успя да преобърне ореола на принц Хари от красив, буен и обичан аристократ, в невъздържан и намръщен критик на баща си, брат си и на цялата монархическа система. В книгата си „Резервният“, принц Хари типично по дворцов маниер, описва Камила като елемент, попаднал  неуместно в семейството му.  

Любовта не е запазена тема само на британския кралски двор. У нас живота на монархията ни, по време на Третата българска държава е белязана също от силни човешки чувства. Цар Борис III се влюбва в младата румънска принцеса Мария, дъщеря на крал Фердинанд и кралица Мария Единбургска Сакскуборгота. Тя е с много синя кръв, защото е внучка на британската кралица Виктория по бащина линия, и на руския император Александър II – по майчина линия.  
Майка ѝ, кралица Мария Единбургска Сакскуборгота е същата онази Мария, която е низвергната от съпруга си, заради системен разврат и запратена да живее в Балчик, южна Добруджа, когато това се пада затънтен ъгъл на Румъния. По-късно този факт се коригира и България чрез Крайовската спогодба от 1940 година си възвръща тези исконни територии. Пленителна е страстта на кралица Мария към флоралната красота и морето, които превръщат заточението й в креативна амбиция. Тя построява прекрасен дворец, носещ характера й, за смел и весел живот. 

Да се върнем на цар Борис III, който в началото на 20-те години на XX век се влюбва силно в красивата дъщеря на кралица Мария, принцеса Мария. Тя е православна като него, имат далечно роднинство по Сакскобурготска линия и не само, обича го и са пред годеж. Но леля му Mери Тек, жената на крал Джордж V, разваля любовната идилия. Тя мрази Мария Единбургска, майката на бъдещата годеница на цар Борис III, заради факта, че мъжът ѝ, крал Джордж V е таял любовни чувства към нея, някога преди да се оженят. Когато работата отива към венчавка, монархическите дворове в Европа, които са в тесни роднински връзки помежду си, зажужават.

Излиза прикрита тайна информация, че родената в Кобург, Германия принцеса Мария, е дете не на крал Фердинанд Румънски, който я е признал за своя дъщеря, а на заможния руския княз Борис Владимирович, брат на съпруга на сестра на майка й, принцеса Виктория. Този шокиращ факт за спорния произход на принцеса Мария, който би утежнил чистото потекло на наследниците на цар Борис III, прекратява годежът помежду им веднага. Борис III по-късно се жени за дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III, принцеса Йоанна Савойска. Принцеса Мария Румънска се омъжва за Александър I Караджорджевич, крал на Югославия, а майка й, кралица Мария, не забравя да мъсти на цар Борис III, за тази случка, с каквото може до края на живота си. 
Любовта не само на Балканите, но и в цяла Европа е в основата на много войни, в които враждата, разрушенията, леенето на кръв, отнемането на територии, човешките трагедии са последствия от несъвършен емоционален пренос между поколенията. Наранените и незадоволени чувства на монарсите, отприщват необуздани събития, брутални сцени и глад за хората. 
Любовта е велико чувство, но може да е и изкривена последица от неопределените импулси между родители и техните деца, дори и с кралска кръв.

Великият познавач на човешките инстинкти, австрийският лекар психоаналитик Зигмунд Фройд, определя явлението „любов“ като чувствено повторение на познати взаимоотношения от семейната среда и проектирането и трансферирането им в новосъздадени, но носещи подобност на съществуващите и установени вече. Хората, дори от аристократичен произход, несъзнателно търсят да наподобят примера на предците си. Да бъдат като тях. 
Те инициират и предлагат любов на партньорите си, да отвръщат на получената такава по начин, по който нагледно са я приемали, през родителския пренос на чувствата в средата си.  

Колоритните бели аристократични „врани“, издебнали съдбата и отхвърлили непокорно „непозволената“ любов, чрез официализиране на истинските си чувства са Крал Едуард VIII, оженил се за два пъти разведената американка Уолис Симпсън и принц Хари, херцог на Съсекс, оженил се за разведената американска актриса Мегън Маркъл. И двамата са реализирали сърдечните си мечти и са вкусили жилото на кралските критики, но и меда на обикновения ни живот.