Кралят на Мароко Мохамед VI - монархически връзки и любов
''Времето не прощава на нещата, които се изпълняват без него'' - португалска поговорка, любим израз на крал Хасан II
Кралство Мароко се намира в Северозападна Африка. На изток и югоизток граничи с република Алжир. Западната му граница се очертава от Атлантическия океан, а на север има излаз на Средиземно море и на част от Гибралтарския проток. На средиземноморския му бряг и в непосредствена близост до него се намират суверенните испански територии в Африка. Кралство Мароко граничи по суша с испанския анклав Суета, намиращ се срещу Гибралтар, с испанския анклав Мелиля, намиращ се на бряга на Средиземно море, с испанския полуостров Пеньон де Велас де ла Гомера, и по вода – чрез остров Алхусемас - най-големият от морски архипелаг, обхващаш и островите Исла де Мар и Исла де Тиера. Островната група е испанска собственост от 1559 година, когато са предадени от мароканската династия Саади на кралство Испания, в замяна на протекция срещу нападение от Османската империя и Чафаринските острови, архипелаг, под испански контрол от 1847 година и състоящ се от островите Исла дел Конгресо. Исла Исабела II и Исла дел Рей, намиращи се на около 3 километра от Мароко.
Кралство Мароко има площ 446 550 квадратни километра и около 38 милиона жители, по данни от 2022 година, като 40 % са бербери. Климатът в северно Мароко е средиземноморски, субтропичен, а в южната част - тропичен. Мароко е предимно планинска държава, Атласките планини се простират по протежението на цялата страна, наричат се Западен Атлас, докато Източният Атлас е част от Алжир и Тунис.
Мароко има залежи на фосфати, каменна сол, оловни, медни, кобалтови, железни и цинкови руди и малки находища на нефт и природен газ.
В крайбрежните води на Атлантическия океан се добиват марокански сардини и риба тон, ценени от ресторантьорите със звезди Мишлен, заради уникалния им вкус.
Мароканците изповядват ислям, 99.5 % са сунити и около 0,4 % шиити.
Кралство Мароко е била колония на Франция и неин протекторат от 1912 година до 1956 година, когато получава независимостта си. Части от Мароко и днес още са във владение на кралство Испания.
Мароко е парламентарна конституционна монархия, под управление на династията Алауити /Alaouite/. Алауитите са знатна арабска религиозна шарифска династия и твърдят, че произхождат от ислямския пророк Мохамед, чрез неговия внук Хасан ибн Али. Счита се, че наименованието Алауити произлиза от името на Али, бащата на Хасан, който е женен за Фатима, дъщерята на Мохамед или от името на ранния основател на династията, Али ал-Шариф от Тафилалт, /голям оазис в Сиджилмаса, в превод от амазигски диалект Тафилалт означава грънчарски съд за съхранение на вода/. Издигат се на власт през 17 век, започвайки с Маулай ал-Шариф, който е обявен за султан на Тафилалт през 1631 година.
Алауитите управляват като суверенни султани до 1912 година, когато френският протекторат и испанският протекторат са наложени на Мароко. Те са запазени като символични султани под колониалното управление. След като Мароко възвръща независимостта си през 1956 година, султан Мохамед V подкрепящ националистическата кауза, става независим държавен глава. През 1957 година той приема титлата „крал“, вместо „султан“.
Владичеството на мароканско кралско семейство започва през 1956 година, с крал Мохамед V, следван от крал Хасан II от 1961 година и настоящият крал Мохамед VI от 1999 година.
Кралят днес, в лицето на Мохамед VI има пълен контрол над въоръжените сили, външната политика, съдебната система и религията в Мароко, назначава и освобождава министър-председателя на страната, който е глава на правителството и председател на правителствения съвет и има властта да разпуска парламента.
Съдебната система е независима от законодателната и изпълнителната власт и Мохамед VI гарантира персонално това.
Парламентът вече има право да дава амнистия, което преди време е било прерогатив изключително на краля.
Кралят на Мароко е неприкосновен и критикуването или директното му противопоставяне се окачествява като измяна и се наказва със затвор.
Крал Мохамед VI е роден през 1963 година в град Рабат, като второ дете и първи син в семейството на крал Хасан II и съпругата му Лала Латифа и става пряк наследник на мароканския трон, още с раждането си. Баща му, крал Хасан II има ясна визия за изграждането му като бъдещ владетел и от четири годишната му възраст го насочва в изучаване на Корана. По-късно принц Мохамед завършва право в университета Мохамед V, Агдал, Рабат, с бакалавърска степен през 1985 година, а през 1993 година става доктор по право в университета „Sophia Antipolis“, в град Ница, Франция. Обучава се в политически науки и усвоява военни умения.
На 22 юни 2000 година, Мохамед VI получава почетна докторска степен от университета "Джордж Вашингтон", САЩ.
От 1994 година има звание генерал-майор и главнокомандващ на Кралската мароканска армия. Същата година става и президент на Висшия съвет по култура.
Според „New York Times“, преди да седне на трона, Мохамед VI има репутация на разглезен плейбой, с явна страст към забавленията в нощни локали и бързи гонки с коли.
„New York Times“ отбеляза още, че през 1999 година новият монарх се е оженил в петък вечерта, в рамките на часове след смъртта на баща си, за да се съобрази с мароканската традиция, кралят да е женен, преди да се възкачи на трона. От двореца отричат, такава постъпка.
Списание „Forbes“ определя Мохамед VI като най-богатия крал в Африка и петия по богатство монарх в света.
Кралското участие в бизнеса е основна тема в Мароко, но общественото обсъждане е деликатно. Мароканското кралско семейство има едно от най-големите богатства в света. Те притежават мажоритарните дялове в холдинга „Al Mada“, известен по-рано като „Société Nationale d'Investissement“ (SNI).
През 2020 година крал Мохамед VI купи имение за 80 милиона евро в Париж, Франция от саудитското кралско семейство.
Мохамед VI става крал на Мароко на 23 юли 1999 година, след кончината на баща си, крал Хасан II.
През март 2006 година, той създава Кралския консултативен съвет по въпросите на Сахара (CORCAS), консултативен комитет, защитаващ претенциите на Мароко над Западна Сахара. За Мароко, Западна Сахара е неразделна част от нейната територия и страната има траен интерес към процесите за развитие на региона.
Фронтът „Полисарио“, има различна визия за Западна Сахара и настоява за създаването на независима Сахарска арабска демократична република. Основен опонент е на кралство Мароко, за южната й провинция Уед Ед-Дахаб-Лагуира. Двете сили имат дълга военна и дипломатическа полемика за „мароканската природа на Сахара“, теза възприета от крал Хасан II, след Зеления поход на мароканците от 1975 година, за присъединяване на южните сахарски земи.
През 2004 година, администрацията на американския президент Джордж Буш определи кралство Мароко за основен съюзник на САЩ, извън НАТО.
Кралство Мароко и Израел възобновиха дипломатическите си отношения на 10 декември 2020 година, като част от споразумението за нормализиране, включващо признанието от САЩ на суверенитета на Мароко над Западна Сахара.
Отношенията между република Алжир и кралство Мароко през годините са били нееднозначни и дори провокативни. През август 2021 година република Алжир обвини съседката си в подкрепа на Движението за самоопределение на Кабилия /регион в североизточен Алжир, населен с бербери/, считани за основни причинители на междуособици и горски пожари в северен Алжир. По-късно република Алжир скъса дипломатическите отношения с кралство Мароко и до момента границата между двете държави е затворена.
От януари 2017 година, крал Мохамед VI забрани носенето, производството и продажбата на бурки. Това е широко облекло, тип халат в черен, бял или син цвят, покриващо изцяло тялото и лицето на жените мюсюлманки, известно е и с наименованието фередже.
На 19 май 2022 година, крал Мохамед VI е удостоен с наградата за мир „Ескипулас“ от Форума на законодателните президенти на Централна Америка и Карибския басейн.
Крал Мохамед VI е запален по футбола и на 20 декември 2022 година, заедно с престолонаследника принц Мулай Хасан, прие в кралския дворец в Рабат националния отбор по футбол на Мароко. Спортистите заеха четвърто място на световното първенство по футбол в Катар /2022/ и бяха наградени с ордени на трона.
Изпълнителният комитет на ФИФА единодушно прие обединената кандидатура на Мароко-Испания-Португалия за домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 година. Шампионатът ще отбележи 100 години от първото световно футболно противоборство, датиращо от 1930 година.
На 14 март 2023 година крал Мохамед VI е удостоен с награда за изключителни постижения към футбола от CAF /африканската футболна конфедерация/.
На 4 декември 2023 година крал Мохамед VI направи официално посещение в Дубай, по покана на президента на ОАЕ, шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян, и двамата лидери подписаха декларация, ангажираща се с развитието на „дълбоко вкоренени“ двустранни отношения.
Здравето на крал Мохамед VI е често обсъждана тема в Мароко и извън него. Има сърдечни и очни проблеми.
Баща му, крал Хасан II е известна монархическа фигура от близкото минало, запомнен с устойчивото управление на Мароко, далновиден в политиката и дипломацията си, със съвременни представи за живота, религията, мирът и войната и поведението си на регионален лидер в Северна Африка и във връзките на Мароко с арабските си съседи. Роден е на 9 юли 1929 година в Рабат, като най-големият син на султан Мохамед V и втората му съпруга Лала Абла бинт Тахар.
През 1937 година, принц Хасан, когато е само на седем години придружава баща си, Мохамед V /1909-1961/ при посещение в Париж, Франция, за да разбере, как се водят преговори и каква е ролята на султана в тях?
Хасан първо учи ислямски науки в „Дар ал-Махзен“ във Фес, през 1948 година става студент в Кралския колеж в Рабат, където обучението се провежда на арабски и френски език.
Завършва право в „Института за висше образование“ /Institute of Higher Studies/ в Рабат през 1951 година, а през 1952 година получава магистърска степен по публично право от Университета в Бордо, Франция. Веднага след завършването си, служи във френския флот, на борда на крайцера Жана д'Арк.
През 1953 година става докторант в юридическия факултет в Университета в Бордо, а по-късно, след като вече е монарх, през 1963 година получава титлата „доктор хонорис кауза“ от същия университет.
През февруари 1956 година принц Хасан участва в преговорите за независимостта на Мароко от Франция, заедно с баща си, Мохамед V.
През април 1956 година, след получаването ѝ от Франция, Мохамед V го назначава за първи главнокомандващ на новосъздадените Кралски марокански въоръжени сили.
Същата година той предвожда военни подразделения и побеждава въстанали бунтовници в района на Риф.
През 1957 година е обявен за престолонаследник, а е интронизиран през 1961 година, след смъртта на баща си, султан Мохамед V.
Първото му официално междудържавническо посещение като крал, е на първата среща на върха на Движението на необвързаните страни в Белград, СФРЮ.
През 1962 година крал Хасан II и съветниците му изготвят първата конституция на Мароко, определяйки кралството като социална и демократична конституционна монархия. През юни 1965 година, след бунтове и междуособици, крал Хасан разпуска парламента и суспендира конституцията от 1962 година, обявявайки извънредно положение. То трае повече от пет години, в които той управлява директно Мароко, но не игнорира изцяло механизмите на парламентарната демокрация.
Управлението на Хасан е белязано от началото на конфликта в Западна Сахара, Пясъчната война и Зеления поход. Той е мишена на два неуспешни държавни преврата през 1971 година и през 1972 година.
Във времето на управлението си, крал Хасан II е свидетел на свалянето на либийската монархия на крал Идрис от революцията на Муамар Кадафи през 1969 година. В последствие, Кадафи се опитва неколкократно да влияе на мароканската политика, да я дестабилизира, да го свали от власт и унищожи. Муамар Кадафи /1942-2011/ участва в основаването на фронта „Полисарио“ /явен противник за южната мароканска провинция Западна Сахара, носеща преди това името Испанска Сахара/, предоставя им оръжие и логистика. Фронтът „Полисарио“ става притегателен партньор и за друг опонент на крал Хасан II, алжирският лидер Хуари Бумедиен /1932-1978/, който също ги подкрепя и провокира, за действия по откъсване на марокански територии в полза на Алжир.
Крал Хасан II има добри отношения с генерал Шарл дьо Гол /1890-1970/, които във времето охладняват, заради различните им възгледи за ролята на Франция в самоопределението на Мароко и бъдещето му, като отделна държава.
Благодарение на умела, предвиждаща ходовете на противниците си политика и съгласуваност в действията си със силните на света, крал Хасан II спасява успешно страната и народа си от трусове, преврати, глад и войни.
Личният му живот е изпъстрен с любопитни събития. Като принц, той обикаля френската Ривиера, забавлявайки се с хазарт и нощен живот. През 1956 година в Кан, Хасан се запознава с френската филмова актриса Етика Шурои, известна с участието си във филма „Другата страна на рая“. Родена в Париж като Жанин Полет Верет /1929-2022/, тя има един брак зад гърба си, преди да започне бурна и емоционална връзка с мароканския престолонаследник. След възкачването на Хасан на кралския трон, връзката им е прекъсната, заради дълга му към династията и невъзможността европейка, християнка и разведена жена да стане съпруга на краля на Мароко.
Приятелството им обаче продължава дълги години след това, до смъртта му.
На 9 ноември 1961 година, крал Хасан II се жени за принцеса Лала Латифа Амахзун, от етническата група заяни, по време на двойна брачна церемония, заедно с брат си, принц Мулай Абдула.
Крал Хасан II играе превъзходно шах, тенис, запален голфър е и умее добре да си почива със стик в ръка от кралските задължения, както и да приготвя сам традиционни марокански ястия, с които да посреща чуждестранните си гости.
Крал Хасан II и Симеон Сакс-Кобург-Гота са близки приятели. Те имат интензивни взаимоотношения, базирани на привързаност, споделяне на еднакви ценности, етични стил и маниери на поведение, колегиалност и другарство. Кралят нарича царица Йоана, майката на Симеон, „втора мама“, а самия Симеон, „по-малкият ми брат“.
Крал Хасан II и йорданският крал Хюсейн I, носители на династичните си гени и нрави и с ярка индивидуалност, успяват да създадат през годините ползотворни контакти и сближаване на позициите си по редица въпроси, засягащи арабските народи и техния начин на живот и културна идентичност.
Симеон Сакс-Кобург-Гота поддържа тесни приятелства и с двамата, до кончина им през 1999 година, като те си заминават от този свят, с няколко месеца разлика.
Калина Сакс-Кобург-Гота /дъщеря на Симеон II/ уважава дълбоко крал Хасан II и Мароко, и нарича сина си Симеон Хасан.
Крал Хасан II почива на 23 юли 1999 година от инфаркт на миокардата. На погребението му се събират широк кръг висши държавни ръководители от Европа, Африка и Азия, Америка, между които Бил Клинтън - президент на САЩ, Жак Ширак - президент на Франция и други.
Бил е престолонаследник на Мароко /1929-1961/, крал на Мароко /1961-1999/, началник на щаба на отбраната /1956–1999/, министър-председател на кралство Мароко /1961/.
Мохамед V е дядо на крал Мохамед VI и баща на крал Хасан II. Той е последният султан на Мароко от 1927 до 1953 години и от 1955 до 1957 години и първият крал на Мароко от 1957 до 1961 години.
По време на Втората световна война, на 22 януари 1943 година в град Казабланка, Мароко, Мохамед V се среща насаме с президента на САЩ, Франклин Делано Рузвелт и с министър-председателя на Обединеното кралство, Уинстън Чърчил. Там присъства и бъдещия крал Хасан II, чувайки от първо лице, какво се готви за бъдещето на света и в частност за Мароко.
Султан Мохамед V протектира еврейската общност в Мароко и отказва категорично на френското правителство във Виши /1940-1944/, да подпише декрет за депортацията на 250 000 марокански евреи в нацистки концентрационни лагери в Европа. Този негов акт се цени високо от мароканските евреи.
Заради несъгласие с колониалното управление на Мароко от Франция, през 1953 година отношенията с официалните френски власти се обтягат и Мохамед V е изпратен заедно със синовете си, престолонаследникът принц Хасан и принц Абдула в изгнание, първо в Корсика, а по-късно ги прехвърлят в Мадагаскар. През 1955 година, международните събития променят процесите и те се завръщат в Мароко, като това е явен знак за предстоящия край на френската колониална ера.
Крал Мохамед V се жени три пъти. Първата му съпруга е принцеса Ханила бинт Мамун, женят през 1925 година и тя е майка на принцеса Фатима Зохра.
Втора съпруга му става негова първа братовчедка, принцеса Абла бинт Тахар. Тя е дъщеря на принц Мохамед Тахар бин Хасан, син на султан Хасан I от Мароко. Сключват брак през 1928 година и имат пет деца: бъдещият крал Хасан II, принцеса Айша, принцеса Малика, принцеса Абдала и принцеса Нужа. Принцеса Алба умира в Рабат на 1 март 1992 година. През 2018 година, внукът й крал Мохамед VI построява джамия в нейна чест, на името на н.в. принцеса Лала Абла, в град Танжер.
Третата съпруга на крал Мохамед V се казва принцеса Бахия бинт Антар и тя му ражда дъщеря, принцеса Амина.
Крал Мохамед V е вещ стратег и умее да предвижда ходовете на хората. Деен спортист, той обича да кани чуждестранните си гости на партия тенис, преди да проведе сериозни разговори с тях. Кралят наблюдава начина на играта, поведението на корта, езика на тялото, жестовете и чете скритите послания, които не му се казват направо. Прилага арабската тактика за тънкост в изпипването на детайлите, превръщайки я в своя запазена марка и ненадминат актив в политиката и дипломацията си.
На 26 февруари 1961 година крал Мохамед V умира на 51-годишна възраст, след усложнения от лека операция. Неофициалната версия за смъртта му е, че е отровен. В негова чест и в израз на уважение, с името „Мохамед V“са кръстени международното летище, университетът и инженерното училище в столицата Рабат, както и много сгради, места и институции из цяло Мароко.
Майката на крал Мохамед VI, принцеса Лала Латифа, с бащино име Амахзун е родена 1943 година или 1944 година / не се знае точната ѝ дата на раждане/.
Бащата на Лала е Хасан олд Муха оу Хаму Заяни, паша на Хенифра - берберски град в северната част на централно Мароко, заобиколен от Атласките планини и разположен на река Ум Ер-Рбиа , а майка й е Адел от Заянес. Нейн дядо е Муха оу Хаму Заяни, историческа личност, марокански берберски военен деец и племенен лидер.
Тя е полусестра по майчина линия на генерал Мохамед Медбух. През 1971 година, по време на тържествата по случай четиридесет и втория рожден ден на крал Хюсеин II в летния му дворец в Скират, адютантът му, генерал Мохамед Медбух заедно с други висши военни правят неуспешен опит за преврат. Мохамед Медбух е убит в престрелката, по-късно се разбира и за сътрудничеството му с египетски екстремисти. Останалите участници са осъдени на смърт и екзекуцията е извършена публично на 13 юли 1971 година, като е излъчена на живо по държавната телевизия.
Крал Хасан II се оженва за Лала Латифа на 9 ноември 1961 година. Освен престолонаследникът принц Махамед VI /1963/, двойката има още три дъщери и един син - принцеса Лала Мерием /1962/, принцеса Лала Асма /1965/, принцеса Лала Хасна /1967/ и принц Мулай Рачи /1970/.
През годините, като съпруга на крал Хасан II, принцеса Лала Латифа не е имала публични изяви и е позната като „майката на кралските деца“.
След смъртта на крал Хасан II през 1999 година, през 2000 година принцеса Лала Латифа се омъжва повторно за Мохамед Медиури, доверен бодигард на съпруга й и началник на сигурността на кралския дворец. Живее във Франция, а от 2019 година се премества за постоянно в резиденцията на кралското семейство в Маракеш.
През 2018 година, в израз на уважение към майка си, крал Мохамед VI построи джамия кръстена на нейно име, в град Сале, северозападно Мароко, на десния бряг на река Бу Регрег, близо до столица Рабат. Селището е основано от финикийците, преминава през римски, бербери, арабски, испански и френски владичества.
Град Сале е важен за историята на Мароко. Населението е будно, умно и напредничаво, първи инициират борба за независимост от колониалната власт на французите през XIX и XX век. Голяма част от административните служители в мароканския кралски двор са от град Сале.
Крал Мохамед VI се среща случайно на частно парти с Салма Бенани, инженер по професия, харесват се и се сгодяват на 12 октомври 2001 година. Стават семейство в Рабат на 21 март 2002 година, без да канят короновани глави и знатни гости на сватбата си. По-късно я отпразнуват официално в двореца Дар ал-Махзен в Танжер на 12 и 13 юли 2002 година.
От брака си с крал Мохамед VI, Салма Бенани получава лична титла принцеса и обръщение „нейно кралско височество“. Тя е първа и публично призната съпруга на краля. Двойката има две деца: престолонаследникът принц Мулай Хасан /2003/ и принцеса Лала Хадиджа /2007/. Бракът им е типичен за нравите и обичаите на Мароко и протокола за поведение на кралското династия.
Салма Бенани е родена в град Фес на 10 май 1978 година. Баща ѝ е Абделхамид Бенани е преподавател, а майка й Наима Бенсуда е починала през 1981 година, когато Салма е била само на три години. Тя и сестра й Мерием са отгледани от баба си по майчина линия, Фатма Абделауи Маане. Салма получава образование в Рабат, където посещава частните училища „Лицей Хасан II“ /Lycée Hassan II/, „Лицей Мулай Юсеф“ /Lycée Moulay Youssef/ и „ Национално училище по компютърни науки и системен анализ“ /École nationale supérieure d'informatique et d'analyse des systèmes/. Завършва инженерните науки и работи като инженер по информационни услуги в ONA Group, най-голямата частна холдингова компания в Мароко, контролира от мароканското кралско семейство.
През септември 2005 година принцеса Лала Салма основава фондация „Lalla Salma“ за превенция на болестта рак в Мароко, а също така участва активно в превенцията на ХИВ/СПИН в Африка.
През май 2017 година е открита джамията на н.к.в. принцеса Лала Салма, построена в град Фес.
На 21 март 2018 година крал Мохамед VI и съпругата му Лала се развеждат, като това е показател, колко е бил щастлив брака им?
Принц Мулай Хасан бин Мохамед е престолонаследник, роден е на 8 май 2003 година в Рабат. Кръстен е на дядо си Хасан II. Очаква се, при възкачването си на престола да носи името Хасан III. От 2013 година той започва активно да участва заедно с баща си, крал Мохамед VI в публични официални ангажименти, за да се научи на приемственост.
Принц Мулай Хасан завършва основното и средното си образование в Кралския колеж във Фес, Мароко, полиглот е и говори свободно арабски, английски, френски и испански езици. Изучава международни отношения, както и управление, икономически и социални науки в „Ал-Хакама“ в Сала Ал Джадида, Рабат, филиал на Политехническия университет „Мохамед VI“ в Бен Герир, Маракеш.
Поради здравословни проблеми на крал Мохамед VI, на 30 септември 2019 година, принц Мулай Хасан го замести на погребението на покойния френски президент Жак Ширак, което се състоя в църквата „Saint-Sulpice“, Париж. Същият ден той участва в обяда, организиран от президента Еманюел Макрон в Елисейския дворец в чест на държавните глави, присъстващи на траурното събитие.
Рожденият ден на Мохамед VI, 21 август е официален празник на кралство Мароко.
Дипломатическите отношения между република България и кралство Мароко датират от 1961 година.
Кралство Мароко е приятелска страна и интересът на българските туристи към белият град - Казабланка, популярен с филма „Казабланка“, с три награди Оскар /американски игрален филм от 1942 година, с романтичен сюжет и с участието на актьорите Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. Действието се развива в един бар, в който се събират международните шпиони в град Казабланка, Мароко, по време на втората световна война, и днес града още има славата на шпионско свърталище/, към синият град – Чефчауен, с ярко сините си сгради, към червеният град – Маракеш, наричан още „дъщерята на Сахара“, към Рабат – столица на Мароко, към Фес, Танжер, Агадир и други е осезаем.
Аргановото масло е етеричното злато на Мароко. Маслото е ценен органичен козметичен продукт, получен от семената на аргановото дърво, което расте в югозападната част на Мароко. Използва се като маска за коса, тяло и в кулинарията. Местните кози обичат да се катерят по аргановите дървета и да се хранят с плодовете им.
Мароко в чиния, това е традиционния тажин с пилешко месо. Популярното берберско ястие се приготвя на бавен огън от пилешко месо, ориз и зеленчуци, с подправки - кимион, черен и червен пипер, куркума и канела, в специален глинен съд с конусовиден капак, наричан тажин. Подобен е на нашите керамични гювечи, в които готвим чомлек или капама. Мароканците слагат тажина с готовата храна в средата на семейната софра и се хранят направо от него, с ръце и без чинии. По етикет, пръв започва да се храни най-възрастния член на фамилията и всеки си знае своя дял от яденето.
