Крал Фелипе VI - монархически връзки и любов
Кралство Испания се намира на Иберийския полуостров, в Югозападна Европа, тя е втората по големина държава в ЕС след Франция, и в нея живеят 47 милиона души. Испания е парламентарна монархия. Името „Испания“ се е наложило във вековете назад и означава „таен остров“, както и „нещо накрая, гранично“.
Природата на Испания я е дарила богато с разнообразен релеф – планини, плата, равнини, реки, излаз на Атлантическия океан и Средиземно море. Тези дадености спомагат Испания да е силно развита индустриално-аграрна страна, като визитните ѝ картички са модата, виното и туризма.
След откриването на Америка, Испания се превръща в световен хегемон, по благосъстояние и величие и е наричана „империята, където слънцето никога не залязва“.
Испанският език е официален в 21 държави и се говори от близо 600 милиона души. Втори е след китайския език по разпространение в света и трети (след английския и китайския езици) по разговорно използване. Той е един от най-важните световни езици и един от шестте официални езика на Организацията на Обединените нации.
Фелипе Хуан Пабло Алфонсо де ла Сантисима Тринидад и де Тодос лос Сантос де Бурбон и Гресия е крал на Испания. Роден през 1968 година, като трето дете в семейството на крал Хуан Карлос I и кралица София Гръцка, той наследява престола на баща си през 2014 година. Крал Фелипе VI е от звезден монархически произход, висок и красив е и се откроява сред световните короновани глави с осанка, ум, маниери и хубава усмивка.
Дон Фелипе VI има солидно образование по право и международни отношения, получено в Испания, Канада и САЩ. Умее да покаже най-добрата си страна, не само пред медиите, но и като крал. Силният му характер дава увереност в испанците, че на трона им седи правилният монарх, с познания, опит размах и далновидност за бъдещето им.
Баща му, крал Хуан Карлос I абдикира в полза на Фелипе, заради скандално поведение, афери, злоупотреби и разклащана устоите на испанската монархия. Роден в Рим, Италия през 1938 година, Хуан Карлос I наследява трона от дядо си, крал Алфонсо XIII. Собственият му баща, инфант Хуан де Бурбон граф Барселонски и дядо на Фелипе VI се отказва от престола в полза на сина си, който поема кралство Испания 37 годишен, през 1975 година. Хуан Карлос I израства в Рим, живеейки в изгнание със семейството си, след обявяването на Испания за република през 1931 година.
Последвалата Гражданска война, в която генерал Франсиско Франко през 1939 година успява да ликвидира републиката, завзема властта и я владее до 1975 година. Настава ерата на най-дълго управлявалия противоречив управник в света /1936-1975/, който умее много адекватно и винаги в своя полза да размества фигурите по испанската шахматна дъска. Наречен каудильо (водач) на Испания, Франко борави с властта съзнателно еднолично, като успява да намери във всеки европейски лидер от неговото време, включително и по време на Втората световна война, свои съмишленици, дори лорд Уинстън Чърчил, генерал Шарл Дьо Гол и Аугусто Пиночет му симпатизират. Безспорно притежавайки забележителни лидерски качества, генералисимус Франко владее добре и похватите на манипулацията във властта, както и преследването, гоненията и наказанията на противниците си, отличени с особена жестокост и коварство. Той налага национал-католицизма като свое верую, което е в сила, до неговата кончина. През 1947 година диктаторът Франко обявява Испания за кралство, без да посочва кой ще е монарх.
През 1948 година кани от Рим десетгодишния инфант Хуан Карлос, да се премести в Мадрид, за да получи възпитание на бъдещ крал в автентична испанска среда.
До 1975 година, когато Хуан Карлос се възкачва на престола, той е под крилото на генералисимус Франко, отглеждайки и обучавайки го, като владетел на Испания.
Испанците наричали Хуан Карлос, „принцът идиот“ и не го възприемали на сериозно. Ставайки крал, от него се очаквало да възвърне историческата слава и величие на страната си, обременена сериозно от негативното наследство на Франко. За съжаление, Хуан Карлос се оказва противоречив ученик, точно като учителя си.
По време на режима на Франко, в Испания се уважават класическите католически ценности и силната централна власт, с всички заявени влияния върху живота в страната. Официален език е само кастилският испански, а баският, галисийският и каталунският езици са забранени. Някои от закостенелите и зловредни последствия от наследството на Франко, могат да се видят и в сегашната политическа среда в Испания.
Крал Хуан Карлос I и премиер-министърът на България /2001-2005/, и цар на България /1943-1946/, Симеон II Сакскуборготски са приятели. Те са връстници и са играли заедно в Рим, като деца. Последствие имат добри взаимоотношения през целия си живот и до днес са близки. Съпругата на Симеон II Сакскуборготски, доня Маргарита Гомес-Асебо Сехуала Сакскуборготска има братовчед - Луис Гомес-Асебо, виконт де ла Торе, който е женен за сестрата на крал Хуан Карлос I, инфанта Пилар, херцогиня на Бадахос.
По време на управлението на дядото на крал Фелипе VI, крал Алфонсо XIII /1886-1931/, Испания губи колониите си Куба, Пуерто Рико и Филипините и престава да има колониален статут. Крал Алфонсо XIII се жени по любов за внучката на кралица Виктория и племенница на българския княз Александър Батенберг, принцеса Виктория Евгения Юлия Ена Батенберг, баба на крал Хуан Карлос I. Баща й княз Хайнрих фон Батенберг и княз Александър Батенберг са братя.
Сватбата на Алфонсо XIII с Виктория не го възпрепятства да обича жените, той продължава да води доста палав живот и е имал връзка дори с братовчедката на жена си, принцеса Беатрис Бурбон Орлеанска. Силно обидена от неговото скандално поведение, по-късно кралица Виктория Испанска го напуска и отива да живее сама в Лондон за кратко, а през 1939 година, след избухването на Втората световна война се установява в Лозана, Швейцария до края на дните си.
Тя е кръстница на внука си крал Хуан Карлос I и на правнука си крал Фелипе VI, както и на принц Алберт II Грималди от Монако.
Крал Алфонсо XIII е бил много вещ дипломат, запазва неутралитета на Испания по време на Първата световна война и след нея отваря Испания за света, чрез туризма. Харесва сладкия живот, създава го около себе си и го презентира, като основание да покани любители на добрата храна, виното и хубави жени да посещават страната му. Той обича и футбола и на него Испания дължи възхода на футболната игра. През 1920 година става патрон на Реал Мадрид, както и на Реал Сосиедад, като дава титлата (Royal) „кралски“ на клубовете.
Майка му, София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е дъщеря на гръцкия крал Павлос и принцеса Фредерика Хановерска. Правнучка е на кралица Виктория по майчина линия и правнучка на немския монарх Фридрих Трети, по бащина линия. Тя е родена в Атина през 1938 година като гръцка и датска принцеса и е сестра на последния гръцки крал Константинос II, свален от власт през 1964 година, който се спомина на 10 -ти януари 2023 година. Дона София има интереси в областта на архитектурата, музиката и изкуството и завършва Атинския университет. Участва в летните олимпийски игри в Рим през 1960 година, като член на гръцкия олимпийски отбор по ветроходство.
През 1962 година в Атина, София се омъжва за дон Хуан Карлос. Двамата се запознават в Гърция, покрай страстта им към ветроходството. Отказва се от православната си вяра и приема католицизма. Има три деца с него, инфантите Елена и Кристина и престолонаследника Фелипе. През 1975 година става кралица на Испания, когато дон Хуан Карлос поема като монарх, след смъртта на Франко по-нататъшното управление на страната.
Наричана от испанците „гъркинята“ през годините, отначало недолюбвана, доня София с финес, лекота и дипломатичност успява да създаде, организира и проведе разнообразни инициативи в обществена полза, допълващи работата на двореца, които я превръщат в уважавана и обичана кралица на нацията.
Тя има нещастен брак със съпруга си, крал Хуан Карлос I, който е известен с извънбрачните си афери и с прозвището „кралят с 5000 любовници“. Една от причините, крал Хуан Карлос I да абдикира в полза на сина си, дон Фелипе VI е именно негативния имидж, изграден от разюздения му любовен живот, липсата му на католически усет за семейство и подтика му да се докаже, като най-големия испански бонвиван.
Кралица София разбира от изкуство и се отдава на филантропия, като създава национален музей на модерното изкуство „Рейна София“ в Мадрид. Той носи нейното име /означава музей на кралица София/ и съдържа хиляди творби на испанското изкуство на художници от 20-ти век, както и чужденци, които говорят испански език. Музеят е открит през 1988 година от краля и кралицата на Испания и става световна културна институция. Към него има художествена галерия и библиотека. Представени са творби на Хуан Миро, Хуан Грис, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, както и на Едуардо Чилида, Херардо Руеда, Диего Ривера и други. Широкоформатната „Герника“ на Пабло Пикасо е най-известната картина в „Рейна София“.
Съпругата на крал Фелипе VI, Летисия Ортис Рокасолано е родена в град Овиедо, столица на автономната област Астурия през 1972 година в средностатистическо испанско семейство. Тя е телевизионна журналистка, която има зад гърба си един неуспешен граждански брак, завършил с развод, заради изневяра на първия ѝ съпруг. Принц Фелипе и Летисия се срещат, докато тя прави репортаж за телевизия „TVE“, за вредите причинени на околната среда от екологичните нефтени катастрофи, а той участва при разчистването на нефтен разлив и спасяване на морски животни. Връзката между тях не започва гладко, предвид репутацията на крал Хуан Карлос I с жените и страха на Летисия, Фелипе да не прилича на баща си. Тя му отказва срещи четири пъти, докато той не я пленява с постоянство, чар и сериозност.
Летисия е красива, фина и елегантна, има харизма и качества на кралица, но кралското семейство не я приема, заради развода ѝ и скромния ѝ произход. Въпреки пречките, Летисия и Фелипе се женят през 2004 година на бляскава церемония. Летисия определено няма синя кръв, но има ценни достойнства, които съживиха испанското монархическо семейство и извисиха имиджа му в обществото. Хората я обожават, заради непринуденото ѝ поведение, добротата и щастливия вид, който ѝ личи, без да е заучена роля. Двамата с Фелипе наистина се обичат и показват това всеки ден на децата си, инфанта Леонор- престолонаследничка и инфанта София. От 2014 година, когато принц Фелипе става крал Фелипе VI, след абдикацията на баща си, крал Хуан Карлос I, тя носи със стил титлата кралица Летисия.
Обожава Испания, по нейна инициатива прекарват на остров Майорка летните си ваканции, облича се с дрехи на испански модни марки и пие испанско вино. Тя е безценната перла в испанската корона, умножила е с достойнствата си стойността на монархията, славата на съпруга си и продължава със социална ангажираност да надгражда инициативите, останали в наследство от свекърва си, кралица София, както и да организира свои. Справя се добре като майка и успява да предаде на дъщерите си финеса и елегантните си маниери, при взаимодействията си с хора и институции.
Първата дъщерята на крал Фелипе VI и кралица Летисия, принцеса Леонор дьо Бурбон е родена през 2005 година. Тя е бъдещата носителка на испанската корона, красива и умна е като майка си. Завършила е UWC Atlantic College в Уелс успешно и през месец август т.г. започва военно обучение в испанските въоръжени сили, за да има теоретична и практическа подготовка, за времето, когато ще стане кралица и глава на въоръжените сили на страната си.
Традиционно отношенията между република България и кралство Испания са приятелски. Те са официализирани през 1910 година, между цар Фердинанд I и крал Алфонсо XIII. Като членки на ЕС и НАТО, двете страни са в добри връзки на дипломатическо, икономическо, културно, туристическо и образователно нива. Двата народа се уважават и подкрепят и извън институционално, със сърдечни и топли човешки отношения. В Испания живеят, работят и се обучават по неофициални данни около 250 хиляди българи. Още по време на Гражданската война в Испания /1936-1939/, българи участват в сраженията.
Българският филм, „Осъдени души“ /1975/, по романа с идентично заглавие на писателя Димитър Димов и под режисурата на Въло Радев, показва нагледно, какво е преживяла Испания в онези години.
„Колко странна бе тая прилика между характера на човека и природата в Испания“, казва Димитър Димов в „Осъдени души“/ 1945/ и това признание прави Испания истинска за приемане и сурова за разбиране. Но приятна за посещаване и красива за опознаване и описване. Видиш ли я един път, искаш да се завърнеш пак.
