Кралица Елиенор (Алеонор) Аквитанска: монархически връзки и любов

Епохата, в която е живее Елиенор Аквитанска (1124-1204), е белязана от бурни политически събития, културен разцвет и социални промени. Европа е разделена на множество феодални кралства и княжества, често воюващи помежду си за територия и власт. Това е времето на кръстоносните походи, които са част от серията религиозни войни, водещи се между християни и мюсюлмани за контрол над Светите земи. Развива се рицарската култура, с акцент върху честта, храбростта и куртоазията.
Силата на кралските институции се засилва навсякъде в Европа, налагайки еднолично монархическата власт, но това се оспорва от недоволството на могъщи благородници и църковни лидери, загубили регионалното си влияние. Средновековното общество е силно религиозно, а църквата играе важна роля в образованието, политиката и културата.
Изкуството и архитектурата се отличават с готически стил, характеризиращ се със заострени арки, витражи и оребрени сводове.

Университетите, като центрове на познанията се появяват в Европа, насърчавайки изучаването на философия, теология, право, математика и медицина.
Обществото е силно йерархично, разделено на благородници, духовенство, селяни и градски жители. Феодализмът е доминиращата система на управление, обвързваща селяните със земята и караща ги да плащат данъци и да служат на своите господари. Съществува голямо неравенство в богатството и статута, а бедните и маргинализираните хора често са изложени на експлоатация.
Елиенор Аквитанска е една от най-забележителните жени на своето време и в европейската история. Тя е много богата, със синя кръв, красива, с буден ум и стремеж към себеизразяване и независимост. Кралица е на две мощни кралства - Франция и Англия, майка на петима крале и баба на осем.Нейните потомци владеят европейските монархически дворове и управляват света. Известна със своята хубост, интелигентност и политическа проницателност, Елиенор оказва огромно влияние върху хода на историята на Европа през 12-и 13-ти век и заслужава да бъде наречена „бабата на средновековна Европа“.
Елиенор е родена през 1124 година в Аквитания, богато херцогство в югозападна Франция, в семейството на Гийом X, е херцог на Аквитания и Аенор дьо Шателро, дама от френски аристократичен произход. Елиенор получава отлично образование за 12 век, обучена е в държавно управление, знае латински, френски и английски езици, рецитира стихове, познава поетите на времето си и е веща в музиката. Обича да язди, да се упражнява с меч и я влече логиката, философия и риториката. 

Бащата на Елиенор, Гийом X дьо Поатие (1099-1137) е херцог на Аквитания и Гаскония и граф на Поатие от 1100 година до смъртта си през 1137 година. Бил е известен като мощен и амбициозен владетел, умеещ да разширява херцогството си и го превръща в едно от най-богатите и влиятелни в Европа. Херцогство Аквитания обхваща обширна територия от сегашна Югозападна Франция, с главен град Бордо. Жени се за дъщерята на любовницата на баща си Гийом IX, лейди Аенор де Шаталро.  
Баща му, Гийом IX дядо на Елиенор, два пъти е отлъчван от църквата от папа Урбан II – първия път е за присвояване на църковни налози, а втория път е за любовна връзка с жената на свой васал – виконтеса Данжероса де Л‘Ил-Бушар, която открадва от мъжа й. Бива опростен от висшите папски чиновници, като им плаща богато. 
Майка ѝ, Аенор дьо Шателро (1093-1139) е втора съпруга на херцог Гийом X. Тя е от знатно потекло, потомка на френските крале, дъщеря на Амори I де Шателро. 
Родителите на Елиенор оказват голямо влияние върху живота й. Баща й я научава на амбиция и решителност, а майка ѝ - на благочестие и култура. Семейство има три деца. Баща й, херцог Гийом X, отивайки през месец април 1137 година на поклонническо пътуване до Сантяго де Кампостела се отравя с храна и умира. Елиенор на 15 години става автоматично наследница на владенията и титлите на баща си. 
Елинор Аквитанска има два брака, 10 деца, 5 от които са крале и кралици. 
Първи брак. През месец юли месец 1137 година, малко след смъртта на баща си херцог Гийом X, Елиенор се омъжва за наследника на френския трон и свой трети братовчед Луи VII /1120-1180/. Баща му, крал Луи VI умира през месец август 1137 и Елиенор става кралица на Франция, титла, която носи през следващите 15 години. 

Съпругът ѝ, крал Луи VII властва от 1137 до 1152 година, много е щастлив с Елиенор и тя му ражда две дъщери.
Мария Френска /1145-1198/  - графиня на Шампан и Бри, брак през 1164 година с Анри I Щедрия, граф на Шампан и Троя. Двойката има четири деца: 1. Анри II (1166-1197), граф на Шампан и крал на Йерусалим (1192-1197), 2. Мария Шампанска (1174-1204), омъжена за Балдуин I граф на Фландрия и Хенегау и император на Константинопол (1195-1205). На 14 април 1205 година Балдуин I е пленен от цар Калоян в битка с кръстоносците от Латинската империя при Адрианопол /Одрин/ и отведен в столицата на България, Търново и затворен в кула, известна като Балдуиновата кула, където намира смъртта си. 3. Тибо III (1179-1201), граф на Шампан, синът му, Тибо IV e крал на Навара. 4. Шоластика (1219-1224)
Алиса Френска /1151-1195/ - графиня на Блоа и Шартьр, омъжва се през 1164 година, като втора съпруга за Тибо V Добрия, граф на Блоа и Шартър. Тибо V Добрия е брат на Анри I Щедрия, съпруг на сестра й Мария Френска и така двама братя взимат две сестри за съпруги. Алиса и Тибо V Добрия имат 7 деца, от които 4 остават живи. 1. Луи (1205) граф Блоа, 2. Маргарита (1170-1230), графиня Блоа и Шатоден. 3. Аделаида – абатеса във Фонтевро. 4. Изабела (1248- ), графиня Шартър и Роморантен

Елиенор умее да ръководи съпруга си Луи VII за носа, както в спалнята, така в и политиката. Красива, капризна и обожавана, тя упражнява значително влияние върху него и го уговаря да го придружи във Втория кръстоносен поход, имащ за цел да защити Йерусалим от мюсюлмански нападения. По време на похода, е заподозряна в разкрепостено поведение, разврат и изневеря с чичо си /по-малък брат на баща й/, княза на Антиохия, Раймон дьо Поатие. На 11 март 1152 година се стига до официално анулиране на брака между Елиенор и Луи VII, оформено пред свидетели в замъка Боженси.
Чичото на Елиенор, Раймон дьо Поатие. прави военна експанзия за разширяване на Антиохия и завладяване на провинция Киликия, бие се с византийския император Йоан II Комнин. Княжество Антиохия се намира в пределите на днешна Антакия, Турция. Основано е от норманския принц Боемунд I Тарантински от Италия, по време на Първия кръстоносен поход от 1096 година и завършил със завладяването на Йерусалим. Антиохия просъществува като феодална държава от европейски вид до 1268 година.

След развода си с крал Луи VII, Елиенор получава обратно херцогството си Аквитания, и провинциите Поатие и Гаскония.
Вторият брак. Съвсем скоро след като престава да бъде кралица на Луи VII, херцогиня Елиенор успява с ум и находчивост да се самопредложи за нов брак и на 18 май 1152 година се омъжва за внука на крал Хенри I Английски, Плантагенет, граф на Анжу, Мен и Турен и херцог на Нормандия. През 1154 година Хенри II става крал на Англия, в резултат на което Англия, Нормандия и западната част на Франция са обединени под негово управление, приет е за един от най-могъщите монарси на XII век. Хенри II (1133-1189) е образован, умен, своенравен, упорит и със силен характер, красив и харизматичен и двамата са хубава двойка. Семейният им живот е сложен и е белязан от периоди на щастие и конфликти. Те имат осем деца:
Уилям Плантагенета (1152-1156) 
Хенри Младши Плантагенета (1155-1183) – коронован като Хенри III, крал на Англия, съвместно с баща си, крал Хенри II 
Матилда Плантагенета (1156-1189 ) – херцогиня, омъжена на Хайнрих Лъв, херцог на Саксония и Бавария. Съпруг: Хайнрих Лъв, херцог на Саксония и Бавария, Деца: 1. Хенрих V (1170-1195), херцог на Саксония и Палатинат, 2. Оттон IV (1175-1218), император на Свещената Римска империя, 3. Елеонора (1184-1223), кралица на Дания, 4. Рихардис (1189-1245), абатиса на Кведлинбург.
Ричард I Лъвско сърце Плантагенета (1157-1199) - крал на Англия в периода 1189-1199, Джефри II (1158-1186 ) - херцог на Бретан. Съпруга: Беренгария от Навара. Няма законни деца.

Джефри II Плантагенета (1158-1186), граф на Турен и Мен, херцог на Нормандия, умира по време на турнир през 1186 година. Съпруга: Констанс Бретанска, херцогиня на Бретан. Деца: 1. Артър I (1187-1203), херцог на Бретан. 2. Елеонора (1188-1241), графиня на Понтиьо.
Елеонор Плантагенета (1162-1214) - кралица, омъжена за краля на Кастилия Алфонсо VIII Кастилски (1155-1214), крал на Кастилия и за Вилиам VIII Монпелие (1174-1223), господар на Монпелие. Деца: 1. Уракка Кастилска (1187-1229), кралица на Португалия. 2. Бланка Кастилска (1188-1252), кралица на Франция, 3. Фернандо III Кастилски (1201-1252), крал на Кастилия. 4. Енрике I Кастилски (1204-1217), крал на Кастилия.
Джоана Плантагенета (1165-1199) – кралица на Сицилия с първия си мъж Вилхелм II Добрия и графиня на Тулуза с втория си мъж, граф Раймунд VI Тулиз. Деца: 1. Фридрих II (1194-1250), император на Свещената Римска империя, 2. Енрико VII (1213-1242), император на Свещената Римска империя, 3. Конрад IV (1228-1254), крал на Германия, 4. Манфред (1230-1266), крал на Сицилия, 5. Констанца (1232-1290), императрица на Византия
Джон Лакланд (Безземни) Плантагенета (1166-1216), граф на Моптейн, крал на Англия в периода 1199-1216, владетел на Ирландия и херцог на Аквитания. Губи Нормандия и Анжу, които отиват под управление на Франция. Женен за братовчедка си Изабела графиня на Глостър /двамата са правнуци на крал Хенри I/, втора съпруга лейди Изабела графиня на Ангулем. Има с нея четири деца: 1. Хенри III, крал на Англия, 2. Ричард, крал на Свещената римска империя (1257-1272), най-богатия владетел в Европа, 3. Джоан, кралица на Шотландия, 4. Изабела, императрица на Свещената Римска империя, кралица на Сицилия, Италия и Германия, 5. Елеонор Плантагенета, графиня на Пембрук.

Непосредствени наследници на Елиенор от Аквитания и крал Хенри II са европейските владетели: 
Отто IV, император на Свещената Римска империя - (син на Матилда)
Афонсо IX, крал на Леон - (син на Елеонор)
Енрике I, крал на Кастилия - (син на Елеонор)
Фредерик II, император на Свещената Римска империя - (внук на Матилда)
Александър II, крал на Шотландия - (внук на Елеонор)
Хенри III, крал на Англия - (син на Джон Безземният)
Едуард I, крал на Англия - (син на Хенри III)

Елиенор активно участва в управлението на Англия и придружава Хенри II на много от неговите военни походи и играе важна роля в преговорите и дипломацията. Те е с 11 години по-възрастна от съпруга си, който използва това и има свободно поведение и извънбрачни връзки. Елиенор не стои безучастна на поведението му, показва дръзкия си характер и това води до напрежение в брака им и бурни разпри. Двамата са ту верни съратници във упражняването на властта в Англия, ту се ненавиждат. 
Крал Хенри II попада в плен на красивата и млада лейди Розамунда Клифър, и започва да я афишира официално в двора и пред обществото. Кралица Елиенор е унижена и настройва целенасочено синовете си Хенри Младия крал, Ричард, наречен след време Лъвското сърце и Джон срещу баща им.

Семейните проблеми и разделението на родителската власт не са само патент на XX и XXI век.
Същевременно Елиенор е романтична душа и покровител на поетите, и трубадурите. Насърчава изкуството, музиката, литературата, театъра. Културната й същност повдига нивото на духовен разцвет на английската аристокрация и нейният двор е център на интелектуалния живот в Европа. Но през 1173 година се поставя край на културната й дейност, с бунта на синовете й Хенри, Ричард и Джон /и тримата са крале на Англия/ срещу баща им, крал Хенри II. Обидена от изневерите му, тя ги насърчава да го свалят от власт и им осигурява стабилен гръб, пари, стратегия и логистика. Синът й Ричард има и своя лична причина да е бесен на баща си, който настоява да го ожени за любовница си Алис. Ричард не я понася, намира я за пошла и признава на майка си Елиенор, че е хомосексуалист. Тя го спасява от неприятни мълви и подигравки, оженвайки го за лейди Беренгария от Навара. Бракът им е приятелски и не остават наследник. 

За съжаление, неподчинението и протеста на тримата братя Плантагенета срещу баща им се проваля. Кралица Елиенор бяга към Франция, за да се спаси от мъстта на мъжа си, но е пленена от войниците му и затворена /все пак е кралица/ луксозно, в различни замъци, където пребивава, без право да ги напуска, за период от 16 години. Хенри II прощава революционните действия на синовете си и приема поведението им като грешки на растежа. През 1189 година крал Хенри II умира и Елиенор е свободна, набрала търпение да играе отново по-голяма политическа роля от всякога. Тя активно се подготвя за коронацията на Ричард за крал на Англия на 3-ти септември 1189 година. Той е монарх десет години, от които само шест месеца прекарва на трона си. През другото време е на поход и Елиенор администратора кралството в негово отсъствие.

През лятото на 1190 година, Ричард Лъвското сърце заминава за Йерусалим и предвожда Третия кръстоносен поход. Води битки за Светите места, губи влиянието на кръстоносците там и сключва мирен договор със Саладин. При завръщането си към Англия, претърпява корабокрушение в Средиземно море и попадайки на сушата, е преследван и пленен от неговия враг, мразещ го заради военни му победи в Светите места, херцогът на Австрия, Леополд V Бабенберг, през чиито земи преминава. Той го предава на императора на Свещената Римска империя – Хайнрих VI, защото рангът му на херцог не позволява да плени крал. Ричард Лъвското сърце е затворен в замъка Дюренщайн, на река Дунав. Поискан е откуп за него, в размер на 150 000 марки, огромна сума, равняваща се на няколкогодишния доход на английската корона. Майка му, Елиенор успява да събере парите и на 4 февруари 1194 година Ричард Лъвското сърце е освободен.
По време на отсъствието на Ричард, Елиенор успява да запази кралството му непокътнато и да осуети интригите на брат му Джон Лакланд и краля на Франция Филип II Август срещу него.
Хайнрих VI е крал на Германия от 1169 година, император на Свещената Римска империя от 1191 година и крал на Сицилия от 1194 година. Син е на император Фридрих I Барбароса и Беатрис Бургундска. Фридрих I Барбароса е коронован за император на Свещената Римска империя на 18-ти юли 1155 година в базиликата „Свети Петър“ в Рим, от папа Адриан IV. Той е войнолюбив и под негово управление Свещената Римска империя е в могъществото си.

През 1189 година Фридрих I поема с армията си към Константинопол, за да покаже на Европа силата на германското оръжие и собственото си величие, предвождащ Третия кръстоносен поход. Преминавайки през територии, които са под византийско владение, той праща емисари за среща с болярите Асен и Петър. Те му предлагат в помощ, огромна за времето си войска от българи и кумани, наброяващи 40 хиляди бойци. С тези ресурси, Фридрих I би могъл да завладее Константинопол, би победил византийския император Исак II Ангел и би спомогнал на болярите Асен и Петър да укрепят от ударите на Византия възобновеното си царство, след успешното им въстание. Фридрих I презрително не се съгласява с плана на българите, смята ги под своето ниво на мислене, влияние и способности, но съдбата има друго намерение за него. При преминаване на Босфора, на път за Мала Азия и Светите места, на 10 юни 1190 година той се удавя. Славата му е покрита с вода и през вековете продължава да има негативно отражение на събитията, които са свързани с името му. Когато Адолф Хитлер напада СССР през 1944 година, военната му операция е с кодовото име „Барбароса“, в чест на Фридрих I Барбароса.

Ричард Лъвското сърце умира на 6 април 1199 година от гангрена и е наследен на английския трон от брат си Джон I Лакланд (Безземни). Той властва до 1216 година и умира от дизентерия. Владичеството  му е запомнено с жестокости и беди. Той е бунтар и предател по душа. Докато брат му Ричард Лъвското сърце предвожда рицарите в Третия кръстоносен поход до Светите места, сплетничи и влиза в съюз с врага им, френския крал Филип II Август. По-късно Ричард му прощава, заради настояване на майка им Елиенор да се сдобрят. Баронският бунт в края на управлението на Джон води до подписването на Магна Харта, документ, считан за ранна стъпка в еволюцията на конституцията на Обединеното кралство. В историята крал Джон I Лакланд е запомнен като дребнав, злопаметен и жесток и тези му черти го правят прототип на злодея в легендите за Робин Худ. Политиката му печели неуважителното му прозвище "Джон мекия меч". Съвременните хронисти твърдят, че Джон I Лакланд е бил греховно похотлив и лишен от благочестие, обичал да има за любовници изключително омъжени благороднички.

След смъртта си е наследен е от сина си Уилям III. Крал Джон I Безземни води неуспешни войни с Франция и губи Нормандия, Анжу и Поату през 1204 година. Когато майка му Елиенор разбира този факт, получава инфаркт и умира на 82-годишна възраст, в бенедиктинското абатство Фонтевро, Анжу. Надживява осем, от десетте си деца.
Някои историци смятат, че Елиенор е фаворизирала най-малкия си син, Джон Безземни. Закриляла го е, заради нисък му ръст /155 см./от другите й деца, които са го подигравали. Други пък посочват, че е била по-привързана към дъщерите си, особено към Елеонор, която е омъжена за краля на Кастилия и Леон. 
Праправнукът й, крал Едуард III (1312 – 1377), внук на Уилям III, превръща Англия в една от най-страховитите военни сили в Европа и започва Стогодишната война с Франция.
Елиенор Аквитанска е една от най-атрактивните персонажи в европейската история и нейното потомство продължава да оставя следа в монархическите дворове и до днес.

Връзките между влиятелните личности в Европа, въпреки времето и събитията показват, че житейската гледна точка на всички хора се върти около обикновени неща – любов, здраве, вярност, пари, храна и щастие. Тайните на отминалите столетия си имат убежище в проекцията на днешния ден и отражението, което фактите дават върху представа ни за живота, властта, политиката, войната и мира. Всичко се повтаря, с едно допълнение - вкусът на новото време е с разширените граници за възприемане. Съзнанието ни се ориентира под диктата, как виждаме нещата в света сега и си вадим поука от отминалите исторически истини?
Животът на Елиенор Аквитанска е низ от власт, кризи, силна любов, раждания, политически маневри, лични върхове и падения и ни дава представа за сложността и динамиката на средновековна Европа, за собствената й женска сила, смелост, изобретателност и независимост. Владичеството й над две корони е източник на интересни сюжети за книги и филми, например екранната продукция „Лъвът през зимата“ (1968), по сценарий на Джеймс Голдмън и с участието на актьорите Катрин Хепбърн и Питър О'Тул разказва историята на Елиенор и крал Хенри II.
Елиенор Аквитанска е най-влиятелната жена в Европа през 12-ти век.