Крал Филип Белгийски – монархически връзки и любов
Крал Филип е монарх на кралство Белгия от 21-ви юли 2013 година и цялото му име е Филип Леополд Людовик Мария от рода Сакс-Кобург-Гота. Роден е в Брюксел на 15-ти април 1960 година в семейството на принц Албер и принцеса Паола. Докато е принц, учи в белгийско общо училище, след това получава цивилно и военно образование. Има магистърска степен по политология от Станфордския университет, САЩ и завършва белгийската Кралска военна академия.
Сертифициран е за пилот на вертолет и самолет, квалифициран парашутист и командос е. Военните му звания са генерал-майор от сухопътните и въздушните сили и контраадмирал от военноморските сили на кралство Белгия.
Говори немски, френски, нидерландски и английски езици.
Крал Филип е член на Римския клуб и редовен участник в Билдербергската конференция.
Крал Бодуен и кралица Фабиола, управлявали Белгия от 1951 до 1993 години са били бездетни и от 1971 година принц Филип е готвен за престолонаследник.
През 1993 година принц Филип получава титлата херцог на Брабант. Поема трона едва през 2013 година, след доброволното абдикиране на баща си.
Бащата на Филип, принц Албер Феликс Юмбер Теодор Кристиан Йожен Мари е втори син на крал Леополд III и кралица Астрид Шведска. Той става крал Албер II Белгийски през 1993 година, веднага след смъртта на брат си, крал Филип Бодуен /1951-1993/, полага клетва като монарх и обявява федерализация на Белгия. Въпреки, че принц Филип е подготвян да заеме престола, той не го допуска с тезата, че не е семеен и е твърде неопитен за монарх, на своите 33 години.
Това поведение е нетипично за Албер II, предвид индивидуалистичната му култура, характерна за Белгия. Католическите и протестантски общности в Западна Европа са закърмени в подчертано предявяване и налагане на личните качества на всеки човек в публична среда, независимо от обстоятелствата. Крал Албер II демонстрира колективистично мислене и различен подход, с акта си по поемането на властта.
Крал Албер II е председател на Белгийския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет, все проява на индивидуалност, в ярки колективни органи.
Кралица Астрид Шведска /баба на Филип/ умира в автомобилна катастрофа през 1935 година. Тя е дъщеря на принц Карл Шведски, който е тачен в България аристократ и деец на Международния червен кръст. Чрез дипломация и лични връзки се явява пряк спасител на 150 000 български военнопленници, държани от Антантата /военен блок от Първата световна война, сформиран през 1907 година от основните съюзници Франция, Британската империя и Руската империя/. България е воювала на страната на Централните сили, наричани още Четворен блок /военен съюз между Германия, Австро-Унгария и Османската империя и България/ и губи войната.
За заслуги към България, принц Карл Шведски е удостоен през 1933 година с български орден „Свети Александър“ от цар Борис III и на негово име е кръстен булевард, който по-късно е преименуван и днес носи името „Княз Дондуков-Корсаков“.
Орденът „Свети Александър“ е учреден през 1881 година, в чест на небесния покровител на княз Александър I Батенберг. В хералдиката му е вписан личния знак на Хесенското херцогство, от което произхожда княз Батенберг Български.
Крал Леополд III /дядо на Филип/ по време на Втората световна война е похитен и депортиран в Германия с дъщеря си, принцеса Жосефин Шарлот. По-късно е обвинен неправомерно, че се е сприятелил и е сътрудничил на германците и това създава открито недоверие в неговата монархическа кариера. През 1951 година той абдикира в полза на сина си, принц Филип Бодуен.
Дъщеря му принцеса Жозефин Шарлот /леля на Филип и сестра на баща му Албер/ е Великата херцогиня на Люксембург от 1964 до 2000 година, от когато синът й Анри поема трона и става Велик херцог на Люксембург.
Крал Леополд II /прачичо на Филип/ е крал на Белгия от 1865 до 1909 години. През 1885 година, благодарение на Берлинската конференция, регулираща колонизацията на континента Африка, крал Леополд II получава като лично владение Свободната държава Конго. Под негово ръководство, икономическо експлоатиране на богатствата на страната е забележително. Търгува се със слонова кост, каучук, благородни метали. Безпрецедентно жестокото е нареждане му, дадено като наказателна мярка в зоните за добив на каучук. Заради неспазване на трудовите дневни норми, неговите представители имали право да режат крака и ръце на провинилите се работници. Политиката му на брутално насилие се оценява в загубата на около 10 милиона човешки животи, отделно са осакатените, които не могат да се препитават. Светът е потресен от нечовешко издевателство над местното конгоанско население.
Заради скандала, крал Леополд II е принуден да предаде управлението на имота си Конго на белгийското правителство през 1908 година. След половин век, чрез официално държавно решение през 1960 година, Белгийско Конго получава независимост и става отделна държава. През 1962 година същата свобода получават и другите колониални територии на Белгия в Африка - Бурунди и Руанда.
Крал Леополд II е противоречива личност, остава в историята на човечеството като монархът-сатрап. Не се разкайва до края на живота си за колониална си политика. Дали честите му разходки до Ватерло, където витаят призраците на хилядите загинали войници, сякаш вселили се и объркали разума му, не са причина за действията му в Конго? Никой не знае, защото мъртвите не говорят.
Ватерло се намира само на 20 километра южно от столицата Брюксел и е известно като точката на падение на император Наполеон Бонапарт. В полето при Ватерло през 1815 година се провежда историческа битка между френската армия и сборна военна част от британски, немски, нидерландски сили, под командването на херцог Уелингтън и пруски войници под командването на фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер. Войските на Наполеон I са тотално разгромени и това е последната му битка като император и главнокомандващ въоръжените сили на Франция. При Ватерло е изграден мемориален комплекс, напомнящ за онези кръвопролитни дни.
Крал Леополд I става първия крал на новосъздадена Белгия през 1831 година, след отделянето й от кралство Нидерландия. Баща му принц Франц Фридрих Антон е херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд. Дъщеря му принцеса Виктория е майка на кралица Виктория, империатрица на Великобритания /1837-1901/. Той е баща и на принц Ернст, чийто син, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота става съпруг на кралица Виктория. Наричат принц Франц „създателя на короновани глави“, защото синът му става крал на Белгия /Леополд I/, а внуците му Виктория и Алберт се женят, управляват като монарси Великобритания и имат девет деца. Тяхната първа дъщеря, и внучка на принц Франц, принцеса Виктория става съпруга на германския император и крал на Прусия, Фридрих Вилхелм III /1888/, а правнука му Вилхелм II /1888-1918/ е последния германски кайзер и крал на Прусия. Вилхелм II е запомнен в историята с уволнението през 1890 година на доминиращия в германската политиката железен канцлер, генерал Ото Фон Бисмарк. След абдикацията на Вилхелм II през 1918 година, Германия е обявена за република.
Принц Франц през 1832 година се жени за принцеса Луиза Мария Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип и сестра на княгиня Клементина Българска, първа съпруга на цар Фердинанд I.
Майката на Филип Белгийски, принцеса Паола Маргерита, Мария Антония Руфо ди Калбрия се жени за баща му през 1959 година. Тя е потомствена благородничка от древни аристократични родове от Калабрия и Пулия. Родена е през 1937 година в Форте дей Марми, провинция Лука, регион Тоскана, Италия. Селището се намира на 90 километра от Флоренция и е с излаз на Лигурско море. Тук живее и световноизвестният тенор Андреа Бочели.
Родът Руфо е един от най-влиятелните и сега в Италия. Паола е много красива, завършва хуманитарно образование по гръцки и латински езици в Рим, владее и италиански, немски, френски и английски езици. През 1993 година става кралица-консорт Паола Белгийска. С удоволствие отдава цялата си енергия за културни и образователни дейности, през управлението на съпруга си и сега на сина си. Световноизвестните белгийски художници – Петер Паул Рубенс, Ян ван Дайк, Рьоне Маргит, Енсоар, Пол Делво, Якоб Йорданс, дават широко поле за изложбените изяви на Паола. Кралският музей на изкуствата в град Антверпен е популярен с богатата си експозиция от картини на Петер Паул Рубенс. Кулинарните белгийски ценности – шоколад, бира, пържени картофи, брюкселско зеле и гофрети превръщат инициативите й във вкусни и тачени всенародни преживявания. А диамантените и цветните изложби са красиви допълнения към приятните й задължения.
Белгиецът Адолф Сакс събира овациите на меломаните по света с изобретението си, наречено на негово име. Той е роден в музикално семейство и от малък експериментира с изработването на различни инструменти. През 1846 година официално е признат неговия нов духов инструмент, саксофон, който става основен източник на игриви нотни постановки, особено в джаз музиката. Ежегодният майски джазфест в Брюксел, провеждащ се на площад „Люксембург“ е под егидата на първата кралска дама.
Паола ражда три деца на крал Албер II - крал Филип /1960/, принцеса Астрид /1962/ и принц Лоран /1963/. Поддържа брак, типичен за хората от благородническите среди. Тя знае за извънбрачните връзки на съпруга си, но когато е в светлината на прожекторите, не дава основание на пресата да я коментира неприятно. Извънбрачната дъщеря на крал Албер II, художничката Делфин Боел е плод на дългогодишната му връзка с баронеса Сибил дьо Селис Лоншамп. Той ги изоставя от опасения за реномето на кралската институция, но дъщеря му Делфин успява по съдебен път да бъде призната за негово дете и й е позволено да носи титлата принцеса.
Колкото и да е нещастна кралицата-консорт Паола и да е в сложни отношения със съпруга си, тя се държи гордо и никак не забравя, че е в основата на белгийската кралската династия. Която прилича на брюкселската дантела, красива и с нежни фигурални мотиви, които са пленителни, но с едри дупки, съвсем неефективни за ежедневна употреба.
Синът й, принц Филип се жени на бляскава церемония за принцеса Матилд Мария Кристин д‘ Удекем д‘ Акоз на 4-ти декември 1999 година и това е последната монархическа сватба за XX -ти век и на второто хилядолетие.
На събитието присъстват синът и снахата на Симеон Сакскобурготски, Кардам и Мириам Търновски и представители на цяла плеяда действащи и в изолация монархически дворове, свързани по кръв, роднинство, приятелство или по потекло с белгийското кралско семейство.
Матилд и Филип се запознават на тенис мач през 1996 година, влюбват се и се събират.
Матилд е родена през 1973 година в Юкел, Белгия, в благородническо семейство с белгийски и полски корени. Красавицата със сини очи има белгийски дипломи за логопед и психолог. Владее френски, английски, италиански и нидерландски езици, свири на пиано и е запалена по спорта.
Базирайки се на професионалните си познания, Матилд успешно участва в белгийското движение за подпомагане на хора в неравностойно положение, чрез „Фонд на принцеса Матилд, основан през 2000 година. Тя е специален представител на УНИЦЕФ за Белгия и изпълнява важни каузи в борбата със СПИН, ХИВ и Ковид-19.
Двойката има четири деца, принцеса Елизабет, херцогиня на Брабант и престолонаследничка на трона /2001/, принцеса Габриел /2003/, принц Емануел /2005/ и принцеса Елинор /2008/. Водят смислен живот, усмихват се и изглеждат като щастливо семейство.
Матилд е първата кралица в историята на белгийската монархия, с поданство по рождение.
Третото дете на кралица-консорт Паола, принц Лоран е постоянно в епицентъра на скандалите. Носейки комплекса на по-малкия син на крал и брат на крал, принц Лорен е типичния бунтар, неспособен да приеме и следва монархическия протокол на поведение в обществото. Той кара кола пил, създава впечатление на неудачник, дрогира се, напада блюстители на реда, прави скандали по заведенията, има безброй афери с красиви момичета. Високото му аристократично его го води, но не прагматично, а изключително и само разрушително. За неговия имидж и този на семейството му.
Кралство Белгия се намира в централна Европа и граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция и със Северно море.
В исторически план, територията на Белгия е владяна от съседите й или други велики европейски сили. От 1815 година става част от Обединено кралство Нидерландия. Заради религиозни сблъсъци, се стига до Белгийската революция през 1830 година и по-късно до образуване на кралство Белгия през 1831 година, като самостоятелна католическа държава.
Кралят е държавен глава, а премиер-министърът ръководи правителството.
Кралство Белгия е сред основателите на Бенелюкс през 1944 година, представляващо съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург. Още през 1922 година Белгия и Люксембург се обединяват в Белгийско-Люксембургски икономически съюз.
Член е на НАТО от 1949 година, на Европейската общност за въглища и стомана от 1951 година, Европейската икономическа общност от 1959 година, която се явява предшественик на Европейския съюз, член на Шенгенското пространство от 1995 година.
В столицата на кралство Белгия, Брюксел се намират седалищата на важни международни организации и градът може да се нарече сърцето и мозъка на европейската администрация – Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и т.н.
Името на Брюксел произхожда от старохоландски диалект и означава „дом в блатото“.
Католицизмът е водеща религия в страната, но след интензивния емигрантски поток от 2014 година насам, мюсюлманското население се увеличи.
В кралство Белгия се говорят официално френски, немски и нидерландски езици.
Белгия е федерална държава и демократична конституционна парламентарна монархия.
Белгия е с добре устроена транспортна система, с удобни и практични за гражданите и бизнеса железопътна мрежа и съвременна автомобилна инфраструктура, за която не се изискват винетни стикери. Порт Антверпен на Северно море е второто по големина пристанище в Европа.
Между България и Белгия са установени дипломатически отношения през 1879 година, чрез подписани официални договорености от княз Александър фон Батенберг и крал Леополд II. Двете страни са членки в ЕС и НАТО и развиват партньорски и приятелски взаимоотношения вече 144 години. От 1989 година в Брюксел има българска православна църква, а от 2022 година и църковна мисия в провинция Лимбург.
Белгийската образователна система е на добро европейско ниво и изгражда плеяда български творци. Сред тях е и авторът на стихотворението „Я кажи ми облаче ле бяло“, книгите „Патиланци“, „Патиланскко царство“, „Задави се мецана“, „Заю Баю“ и много други, писателят Ран Босилек /Генчо Станчев Негенцов/, който през 1916 година защитава успешно докторантура по право в Свободният университет в Брюксел.
