Император Акихито - монархически връзки и любов

Загадъчна Япония е мястото, от където изгрява слънцето и лъчите му носят името ѝ /на японски език се изговаря „Нихон“/ в новия ден величествено, славно и напевно.

Япония е най-високоразвитата държава в Азия, с хилядолетна история и уникална култура. Столица ѝ Токио в един от най-технологично урбанизираните градове в света.

Япония е островна държава, намираща се в Тихия океан, в Източна Азия и се състои от островите Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и от хиляди по-малки острови, както и от архипелазите Рюкю и Нампо.
Страната на шогуните, самураите и гейшите е конституционна монархия, държавен глава е императорът, упражняващ символни функции, като му е забранено да се занимава с политика. Законодателната власт е представена от двукамерен парламент, наречен ''Диета''.

Япония е единствената държава, която се управлява от император и най-старата монархия в света, продължаваща да предава имперската власт по наследство.
Японската монархия датира отпреди повече от 2600 години, като началото ѝ се корени с наместника на слънчевата светлина на земята, император Джиму, приел да бъде пазител на трона на Хризантемата. Легенда предава връзката, осъществена между монархическата прослойка и богинята на слънцето Аматерасу, която чисто по женски закриля пътя на водачите. Божествеността намеса, крепяща управлението на имперска Япония е в основата на уважението и обичта към монархическото семейство. То получава правото да е наследник на свещени регалии, а именно огледалото, мечът и кутията със скъпоценности.

Тези атрибути на властта символизират силата, борбеността, способностите и реномето на действащия император.
Ята-но-Кагами е наименованието на огледалото, даряващо императора с мъдрост.
Ясакани-но-Магатама е името на кутията със скъпоценни камъни и представлява неговата добронамереност и съпричастност.
Кусанаги-но-Цуруги е наречен мечът, символизиращ сила, умение и чест.

Тронът на Хризантемата е обредна интериорна съвкупност от пространство и вещи, във вид на куб с височина 5 метра, оформен върху постамент, който е обвит със спуснати завеси. Цялата постановка се използва, като закрита сцена, в която императорът изпълнява определени церемонии, по време на интронизация или абдикация, без да бъдат допуснати зрители до действията му.  
Хризантемата е емблема на японската династия.

Тронът на Хризантемата е заеман от осем жени, за последно от императрица Го Сакурамачи, преди три века, когато управлява след смъртта на брат си. Тя е дъщеря на 115-тия импертор и сестра на 116-тия император.
От 1989 година в Япония на власт е император Акихито, известен с ерата Хейсей, която продължи до 2019 година, когато той абдикира от престола, заради разклатеното си здраве. Той е 125-ият император, владеещ трона на Хризантемата.
Акихито е роден в императорския дворец в Токио през 1933 година, като четвърто дете и наследник на монархическата линия на баща си, император Хирохито и майка си, императрица Нагако.

Баща му, император Хирохито, наречен Шьова /рядък мир/ е най-дълго управлявалия император в Япония /1926 – 1989/. Той е японски генералисимус и британски генерал.
По негово време, Япония се включва в Тристранния пакт, заедно с Германия и Италия, към който и България е имала участие. С въздушно нападение по американска военна база в залива на порт Пърл Харбър на остров  Оахо, Хавай през 1941 година, Япония и САЩ влизат в конфликт по време на Втората световна война.

Ерата на император Хирохито е запомнена с безпрецедентните до този момент бомбардировка с атомно оръжие над град Хирошима от американски самолет, с командир и пилот на екипажа от 509 обединена ескадрила на САЩ, полковник Пол Тибетс и над град Нагасаки, с командир и пилот на стратегически бомбардировач B-29 „Суперфортрес“, майор Чарлз Суини.
Император Хирохито подписва на 15.08.1945 г. капитулацията на Япония, от участието ѝ във Втората световна война. Той управлява 63 години, отхвърля традиционната конструкция на божественост на императора и остава като умела дипломатическа фигура в японската история. Въпреки, че по време на управлението му до 1945 г. Япония води агресивна военна политика, той успява да ориентира мирния ѝ живот успешно след Втората световна война и да я направи икономическия тъгър на Азия.

Дядо му, император Йошихито /1912-1926/ е син и единствен наследник на император Мейджи и любовницата му, Янагихара Наруко, но официално е припознат от съпругата на прадядо му, императрица Шокен, за нейно дете.
Под негово владичество, Япония участва в Първата световна война на страната на Антантата, доминира над Китай и е приета за Велика сила.
През 1957 г. Акихито се запознава с момиче на име Мичико на турнир по тенис на корт. Тя играе превъзходен тенис, успява да го победи и той е запленен не само от доброто ѝ представяне и от спортната ѝ натура, но и от близките до неговите разбирания за живота и любовта. Акихито продължава да се среща с добре образованата дъщеря на богатия токийски индустриалец Шода и след известно време, с разрешението на родителите си, те се венчават.

Двамата нарушават дълго градена традиция в императорския двор, дамата на сърцето на императора да бъде обезателно със знатен произход. Прецедентът е оценен приятно от японското общество и обикновените хора адмирират двойката горещо. Мичико  е съвременна жена, умее да се грижи за семейството си сама, не обича да ползва помощници за ежедневието и готви за съпруга си типична японска кухня с лекота. Нейното благородство не се дължи на гена ѝ, а на стилните ѝ обноски и високите изисквания към собствената ѝ личност.

По протокол, императрица Мичико и всяка, заемаща този пост, е длъжна да се движи на официални места точно с две стъпки зад съпруга си, да участва в разговорите сдържано, но с лекота и познания. Да бъде нежното лице на империята.
От брака си с Мичико, император Акихито има три деца, две момчета и едно момиче.
Най-големият му син, Нарухито е роден през 1960 година и го наследи на трона, след неговото оттегляне, през 2019 година. Следват принц е Акишито, роден 1965 година и дъщеря му, принцеса Саяко – 1968 година.

Император Нарухито и съпругата му Масако поставиха началото на ерата  ''Рейва'', която означава ''красива хармония''. Двойката има дъщеря, принцеса Айко, родена 2001 година. Ако не се промени дългата традиция, престолът да се заема само от мъж, принцеса Айко няма да бъде официално коронована за императрица и монархията ще се наследи от племенника на император Нарухито, принц Хасакито, първороден син на брат му Акишито.
Племенницата на Нарухито, принцеса Мако, дъщеря на принц Акишито се отказа от благородническата си титла и се омъжи по любов за обикновен простосмъртен.

Официални дипломатически отношения между България и Япония са установени през 1933 година, когато цар Борис III и император Хирохито си разменят дипломатически писма.

Император Акихито е награден с орден ''Стара планина'', с лента, през 1997 година от президента Петър Стоянов, при посещението му в Япония.
Като престолонаследник, император Акихито е идвал в България през 1979 година, в качеството си на представител на баща си, император Хирохито.
България и Япония традиционно имат много добри връзки, уважението е взаимно и се дължи на зачитането на културните ни различия, на стила на живот и работа.