Шер & Вал Килмър - История за любов и лоялност
От Нели Славова
Вал Килмър се среща с Шер в началото на 80-те, след като двойката се запознава по време на партито за 36-ия рожден ден на изпълнителката. Тогава Вал Килмър е на 23 години, а любовта помежду им пламва от пръв поглед. По думите на Шер, двамата се смеели на едни и същи неща и се разбирали прекрасно. Килмър пък бил запленен от ''опияняващия блясък" на Шер и готов на всичко, за да бъде с нея.
Трайното приятелство и сложната динамика между Шер и Вал Килмър показват магията, която може да се разгърне, когато две уникални личности се свържат. Историята им, вкоренена в общото чувство за хумор, еволюира от искрено приятелство в дълбока връзка, която продължава десетилетия. Размислите на Шер за времето, прекарано заедно, разкриват дълбоката ѝ признателност към характерните странности и неконформизъм на Вал, като подчертават как тези черти са я привлекли към него на първо място. Особено завладяващо в тяхната връзка е как тя се противопоставя на общоприетите норми по отношение на възрастта и романтиката. Откровеността на Шер относно опита ѝ да се среща с по-млади мъже разкрива освобождаваща перспектива за любовта и привличането, подсказвайки, че връзката често надхвърля обществените очаквания. Техните закачливи прякори - ''Сид и Етел'' - отразяват споделената интимност и подчертава взаимното им уважение и възхищение.
Връзката им трае само две години 1982-1984 г., но историята на Шер и Вал е свидетелство за силата на трайното приятелство.
През 2021 г. Шер разказва пред списание People за запознанството и връзката си с Вал Килмър.
''Той беше различен от всички. Единствен по рода си. Ярък и необуздан. Вълнуващ и забавен. Не знам как съумяхме да останем приятели, не сме полагали никакви усилия, просто продължихме да бъдем такива.
Наричахме се Сид и Етел. Вал не искаше да си казваме по име. Наричахме се също Valus Maximus и Cherus Reprimandus. Това си беше нашето нещо.
Запознах се с него на партито за рождения ми ден, което моята приятелка беше организирала за мен. Тя ми каза: ''Поканих един човек и мисля, че ще си допаднете.'' Станахме приятели, защото постоянно се смеехме на едни и същи неща и бързо намерихме общ език. В началото всичко беше чисто приятелски, но не след дълго прерасна в любов.
Вал преспиваше у дома. Често ми споделяше какви са плановете и мечтите му. Заведе ме на японско представление на ''Макбет'' и тогава си помислих, че този човек е напълно луд и едва ли ще успеем да се разберем. Беше доста млад, някъде към 22-годишен, а аз бях в трийсетте. Тогава подобна възрастова разлика си беше голям проблем. По-младите мъже не се плашеха от по-възрастните жени, но по-възрастните мъже в моята възрастова категория се притесняваха.
В една новогодишна нощ не искахме да излизаме никъде. Вал купи разни материали за рисуване и цяла нощ рисувахме заедно с децата ми. Спокойно мога да кажа, че това беше една от най-хубавите новогодишни вечери в живота ми. Вал обръщаше внимание на децата ми, занимаваше се с тях, играеше си с Илайджа и въобще не се срамуваше от това. Беше човек със свободен дух. Веднъж отидох да го гледам като Марк Твен в неговия моноспектакъл ''Гражданинът Твен'' и Вал започна да ми говори по средата на представлението, беше много забавно. Той тръгваше и правеше своите неща, а ти просто трябваше да си нащрек и подготвен. Той умееше да разтяга границите. Имахме невероятни моменти заедно и някои не особено хубави, което отдавам на факта, че и двамата бяхме алфа личности, със силно изразени индивидуалности и нито един от нас не смяташе да се пречупи за сметка на другия.
Вал ми даваше много увереност в работата, помогна ми с екранизацията на филма ''Mask''.
Никога не съм се смяла толкова с друг мъж. Чувството ни за хумор беше уникално. Вал беше умопомрачително красив. От двама лудо влюбени и смеещи се истерично души се превърнахме в хора уважаващи способностите си.
Когато се разболя от рак го поканих да дойде и да живее у дома. Макар и да беше болен се държа много смело и мъжки. Една нощ му беше толкова зле, че повръщаше кръв и леглото беше като сцена от ''Кръстникът''.
Гледах документалния му филм ''Вал'' и се възхитих от начина, по който го е направил. Той беше истински артист и ренесансов човек. Дори болестта не го е спряла да създаде продължение на своето изкуство и на своя живот. Направи ми впечатление, че е позволил на хората да видят дори и най-лошите неща, защото искаше да покаже кой е той.
На човек като него не можеш да си ядосан дълго време и бързо му прощаваш. Независимо къде се намирах, ако Вал ми се обади, тръгвам веднага.
Обичах го - и сега го обичам.
Наскоро му писах: "Валус Максимус, прости ми, ако с нещо съм те обидила или наранила чувствата ти. Гледах документалния ти филм и мисля, че е страхотен. Обичам нещата, които ме дразниха, нещата, които ме правиха истерична, гневна, наранена и т.н. Ти си смел и повече от брилянтен.
Твоя Етел.''
Шер и Вал Килмър по време на партито на актрисата Бет Мидлър - 9 януари 1984 г. в Лос Анджелис.
Дори десетилетия след раздялата им, Шер признава, че все още обича Вал. Тя описва любовта им като нещо специално и казва, че никога не е имала подобна връзка с друг мъж.
През 1984 г. Вал слага край на връзката им, но двамата успяват да запазят приятелството си през годините. Когато Килмър е диагностициран с рак на гърлото през 2014 г., Шер е до него и му помага да се справи с трудностите, като го кани да живее в нейната къща за гости, докато се възстановява.
В мемоарите си ''Аз съм твоят Хъкълбери'' (2020 г.) Килмър разказва за подкрепата, която Шер му е оказала по време на борбата му с рака на гърлото и последвалата трахеотомия, изразявайки благодарност за нейната лоялност и грижа в тези трудни моменти.
На главната снимка Шер и актьорът Вал Килмър присъстват на партито след 36-те годишни награди ''Тони'' на 6 юни 1982 г. в хотел Waldorf-Astoria в Ню Йорк.
