Връзката на комуникацията между хората, с храната и напитките
Връзката между храната и напитките и комуникациите между хората е стара, колкото света. Тя е многопластова, дълбока, съществена и варира от събитията, епохите и същността на изследването им.
Без храна няма комуникации, храната е възлов елемент от диалога на тялото с природата, от където основно се набавят и се консумират наготово или се преработват в удобен начин за енергийно засищане на човешкия организъм. Трансформацията на хранителните продукти в източници за захранване на ума, душата и мечтите е уникален метод за налагане на живия живот.
Храната е важен елемент в много култури и традиции. Тя е в основата на местни и национални празници, кулинарни фестивали, ритуали и обичаи. Споделянето на храната в различните ѝ форми създава среда за общуване, за изграждане на общност и за укрепване на връзките между хората. И за щастие. Определени храни се считат за символни и се свързват с важни значения, емоции и послания. Някои жестове за храна и напитки имат символично значение. Например, вдигането на чаша за наздравица символизира празнуване и чувство за общност. Поставянето на пръст на устата може да символизира мълчание или нежелание за разгласяване на тайна.
Храната и напитките играят важна роля във фундамента на социалното взаимодействие. Те може да бъдат приятно основание за събирания, разговори и общуване. Споделянето им стимулира непринудения диалог и създава атмосфера на доверие, близост и привързаност.
Храната и напитките са желан национален белег за всеки народ, в комуникацията помежду им и като гостоприемен и забележителен елемент, при съприкосновение с други народи. Определени храни се свързват с по-малко или по-големи социални ситуации, като например специална торта за рожден ден, сватба, кръщене, национален празник, победа (Сахер, Шварцвалд, Добуш, Гараш, Тирамису).
Вербалната и невербалната комуникация и храната са в пряка корелация. Ако харесваме дадени кулинарни изкушения, нашият невербален език е ярък, амбициозен да изрази жестономично удоволствието от добре сготвената и презентирана храна. Вербалната ни комуникация с готвача е изпъстрена на възходящи изразни средства. Похвалата придава на храната стил и я окачествява творчески. Начинът на приготвяне, сервиране и консумиране на храна, може да издаде много за човека. Това е лакмус от шпионския арсенал.
Езикът на тялото, етикетът и предпочитанията ни към определени храни и напитки са форми на невербалната комуникация. Например, отказът от храна, напитки или пури /цигари/ може да се тълкува като знак на неуважение, а прекалената консумация – за тревожност, лакомия или невъзпитание.
Метафорите много често се използват, когато се говори за храна и напитки. Изрази като "гладен за знания", "горчив вкус", "сладки приказки", ''слабо вино'' показват връзката между храната, напитките и емоциите, идеите и абстрактните понятия. В българския фолклор имаме израза ''гладна мечка, хоро не играе''.
Характерни жестове, свързани с храна и напитки са:
Ядене: Докосване на устата с пръсти, имитиране на дъвчене, хващане на вилица или лъжица.
Пиене: Докосване на устните с чаша или бутилка, наклоняване на чаша към устата.
Глад: Докосване на стомаха, търкане на корема или гърлото.
Жажда: Докосване на гърлото, имитиране на пиене от чаша.
Наздраве: Вдигане на чаша, докосване на чаши една до друг, жест с ръка за жажда.
В различните култури жестовете за храна и напитки могат да варират. Някъде се счита за учтиво да се прикрива устата, когато се яде, докато в Азия шумното сърбане е белег на доволство. Яденето с пръсти е позволено в Африка и Близкия Изток, докато в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия етикетът има наложителни правила на поведение при хранене и ако те не се спазват, се нанася обида на акомпаниращите на масата.
Някои жестове за храна и напитки имат символично значение. Например, вдигането на чаша за наздравица символизира празнуване, триумф или слава, а поставянето на пръст на устата - мълчание или тайна.
Храната и питиетата се използват и за създаване на хумор, ирония, обиди. Например, за хора, обичащи да прекаляват с алкохол, оприличаването им с ''животни'' е познато.
Храната и напитките са важни и за нашата физическа и психическа кондиция. Добрият хранителен режим може да помогне да се чувстваме енергични, фокусирани и позитивни. Споделянето на здравословна храна се разглежда като акт на грижа и заинтересованост от ближния. Възрастните хора съветват, човек да се храни толкова на едно ядене, колкото е голям юмрука му/ѝ. Прекаляването с храна и напитки е символ на изживян глад в миналото, бедност или лакомия. Преяждането и препиването са признак на неразумен характер, слаба воля или недобри невербални сигнали.
Храната се свързва пряко и с религията на човека. Много религии използват храната и напитките като елементи за духовни практики и ритуали. Хлябът и виното в християнството символизират тялото и кръвта на Христос. Плодовете в юдаизма символизират плодородие и благоденствие. Постенето, жертвоприношението, благославянето на храна и празненствата с храна са често срещани религиозни поведения. Споделянето на храна има духовно значение и се приема за акт на общност и единение.
Повечето световни религии имат изградени строги правила за това, кои храни и напитки са разрешени за консумация и кои не. Тези правила могат да се основават на етични съображения, здравословни принципи или религиозни вярвания. Определени храни се приемат за свещени или забранени, например, в исляма е забранено да се консумира свинско месо, а в индуизма - говеждо месо.
Всички религии насърчават здравословния начин на живот, балансираното хранене и не толерират лакомията. Определени религиозни текстове съдържат препоръки за хранителни режими и здравословни практики. Например ''житния режим'' на Петър Дънов. Други духовни практики, като йога и медитация, могат да помогнат за подобряване на хранителните навици и засилване на осъзнатостта и етичността на последователите си.
В заключение, връзката между храната, напитките и човешката вербална и невербална комуникация е комплексна, дълбока и нееднозначна. Храната и напитките са важни средства за подхранване на тялото и инструменти за общуване, изграждане на отношения и предаване на културни ценности. Те са извора с полезност който газим, но трябва да се наведем, за да го опитаме, да се заситим и да благодарим за съществуването му.
