Елизабет Тейлър & Ричард Бъртън - Любов, твърде голяма, за да продължи
От Нели Славова
Говорили сме много пъти за известните холивудски двойки и сме разглеждали под микроскоп техните любовни истории и взаимоотношения.
Днес искам да спра погледа ви върху двойка, която не се е придържала към стандартите и доста често е излизала извън общоприетите норми на стереотипите за обичайна, хармонична връзка.
Любовта е разнолика.
Понякога болезнена.
Унищожителна. Взривоопасна. Динамична.
Любовта може да бъде и скандална. Може да бъде придружена от неустоима химия, но и от жестокост.
По времето, когато Елизабет и Ричард се срещат и двамата са обвързани с партньори, кариера във възход и много пари. Имат си всичко, но... липсва екшън и адреналин.
"Няма да бъда поредната дупка в колана на този нещастник", казва Лиз, защото се познават от близо десетилетие с Бъртън, но това, което в действителност ги събира, е снимачната площадка на филм, събитие за времето си през 1962 г. В главната роля е тя, като Клеопатра, а той - е Марк Антоний.
Страстта пламва до такава степен, че хотелските стаи след тях остават опустошени.
Все още се крият преди самите те да встъпят в брак и после да се разведат, а по-късно да се оженят повторно.
"Аз и Елизабет живеехме на ръба на изригващ вулкан.
Често водих битки с нея само за да я провокирам. Обвинявах я, че е грозна, а тя мен, че съм бездарен кучи син. Това плаши хората... Обичах да споря с Елизабет, освен в случаите, когато бе гола.
Не беше лесно да се живее с мен. Избухвах бурно около два пъти годишно. Елизабет също избухваше. Беше невероятно, но може да бъде и убийствено."
Ричард купил къща на Лиз съвсем близо до своята и наредил да бъде построен мост, свързващ двата имота. За да не се показват на улицата и да се крият от недоброжелатели, влюбените се срещали на моста, който все още може да бъде видян в Пуерто Валярта и днес носи прозвището "Мостът на помирението".
"Елизабет е моето зрение. Без нея не мога да виждам. Тя е моята кръв. Моят дъх. Моят разум. Моето въобръжение."
Някъде там идват алкохолът, хапчетата, бижутата и туморът в мозъка, голям колкото голф топка, но дори и той не е успял да укроти ''опърничевата''.
На 15 март 1964 г. кралицата на Холивуд казва "да" на Ричард Бъртън на церемония в Ritz-Carlton в Монреал, с което полагат началото на ''бракът на века''.
"Обичам го. Обожавам го. Любовта ни е толкова дълбока, че не ми пука какво говорят хората за нея. Когато имаш такава връзка, можеш да превърнеш всичко в магия."
Бъртън подарява на Елизабет някои от най-известните бижута в света, включително 33,19-каратовия диамант Krupp и легендарната перла "La Peregrina", някога собственост на испанските кралски особи и Бонапарти. Притежавали са картини на Моне, Пикасо, Реноар, Ван Гог, Руо, Камий Писаро, Дега, Август Джон и Рембранд.
През 1972 г. по повод 40-ия рожден ден на Елизабет, Ричард ѝ подарява огърлицата Taj Mahal на Cartier. Смята се, че диамантът датира от XVII век и е бил притежание на император Шах Джахан – владетелят, построил Тадж Махал в памет на съпругата си Мумтаз Махал. Сърцевидният камък носи древен надпис на персийски език: ''Любовта е вечна". Тази историческа реликва влиза в модерната история чрез френската бижутерийна къща Cartier, която през 1971 г. създава дизайна на колието, монтирайки диаманта върху златна верижка с рубини. Стойността на колието се оценява на приблизително 8 милиона долара.
Разходите им били екстравагантни, а ежедневието им - динамично, нестабилно и стихийно.
Купували имоти в Пуерто Валярта, Швейцария, Ирландия, а когато искали да отскочат до Париж, Ричард правил това възможно с покупката на реактивен самолет за 960 000 долара. В същото време и двамата подкрепяли множество благотворителни организации, а Елизабет създала своя собствена в борбата срещу СПИН. За филантропската си дейност актрисата е отличена с Президентския медал на свободата - най-високото гражданско отличие в САЩ.
"Ти навярно си най-добрата актриса в света, което, съчетано с твоята изключителна красота, те прави уникална."
Освен в отделни проекти, двамата участвали и в 11 филма заедно. Общественият интерес, генериран от връзката им извън екрана, помогнал на много от тези проекти да успеят, дори когато не са били от най-силните. Въпреки това критиците оценили работата им в адаптацията от 1966 г. на пиесата на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?", което донесло на Тейлър втора награда "Оскар" за най-добра актриса, а през 1967 г. "Укротяване на опърничавата" ѝ осигурило номинация BAFTA за най-добра актриса.
Конфликтите и напрежението между двамата взимат превес и двойката се развежда през 1974 г., но се събира скоро след това за втория си брак, който е през октомври 1975 г. в национален парк "Чобе" в Ботсвана. Вторият брак продължава по-малко от година и завършва с развод през 1976 г.
"Имахме добър брак. По пътя нещо се обърка, но все още сме добри приятели. Вероятно се обичахме твърде силно, не знам...Направих всичко възможно, за да съхраня брака ни и да се опитам той да сработи. Ричард обаче е една малка атомна бомба."
Ричард умира на 58-годишна възраст от инсулт, а Тейлър от сърдечна недостатъчност на 79 години. Двамата имат една осиновена дъщеря - Мария Бъртън и необикновена любовна история.
