Перата на феникса: Когато Кейт Мос спаси поета на модата
От Нели Славова
Джон Галиано не е човек като всички нас. И точно затова не може да си позволи свободата да прави изказвания или неуместни подмятания. Никакви. Защото, нека бъдем честни, хората рядко правят разлика между дизайнера и личността, между актьора и човека. За света те са едно цяло, фигура, която трябва да бъде безупречна.
Ако Александър Маккуин беше жив, той щеше да продължава да прави брутални, скандални изказвания.
Докато беше жив, Маккуин бе обвит в мистика и страхопочитание. Той беше трън в очите. Беше и неудобен. Днес вероятно би се изплюл върху представите за "красиво" и "правилно".
Но когато умреш, ти замръзваш. Приемаш статута на икона. Само мъртвите не правят грешки. Всички останали грешим. Всички останали се проваляме.
Джон Галиано сгреши. И за тази си грешка не бе достатъчно наказание, а трябваше да бъде тотално изтикан в ъгъла. Стана гадното, непослушно дете, което си е позволило да си отвори устата и сега ще си научи урока. Не знам какъв точно беше този урок, но от всичко това модата загуби най-много. Модата загуби своя поет, своя визионер, своя театър.
Тогава дойде една жена, която принципно не харесвам като модел, но която очевидно притежава редки човешки качества и съм длъжна да призная това. Кейт–онзи вечно недоспал поглед–Мос. Тя знае какво е да си в ниска точка. Знае какво е да си смазан от общественото мнение и от собствените си демони.
Кейт Мос хвърли на Джон Галиано спасителен пояс под формата на създаването на нейната булчинска рокля. Посланието бе ясно: "Всички останали ти биха шута, аз обаче ще ти протегна ръка. Защото вярвам в гения ти, вярвам и в теб!".
Роклята беше шедьовър. В нея Кейт изглеждаше като излязла от сън. Облечена в бохемска фантазия в цвят слонова кост, изработена от ефирен тюл и коприна, която сякаш се носи около тялото ѝ като мистична мъгла. В долната част на роклята, сред деликатните бродерии, са вплетени хиляди златни пайети и мъниста, оформени като пера на феникс.
Сякаш самият Галиано се ражда от собствената си пепел и показва благодарност за проявената защита.
Признателност, че творецът може отново да говори чрез най-силния си език, този на модата и красотата.
Всички живи правим грешки. Но е хубаво, когато дойде приятел, който да ти протегне ръка, за да си спомниш кой си.
