Ново допълнено и преработено издание на ''Двадесет хиляди левги под водата''

Романът от Жул Верн отново ще развълнува българската публика

Несъмнено всички са чували за капитан Немо и удивителния подводен свят на Жул Верн. Време е читателите да направят един по-различен прочит на класическата история за необикновената експедиция в океанските дълбини.

Новото издание на „Двадесет хиляди левги под водата“ от „Ентусиаст“ е осъвременено и съдържа допълнителни, непревеждани досега пасажи от автентичния текст на Верн и предговор от редактора на книгата Александър Попов. А стилният дизайн и оформление са дело на Яна Аргиропулос. Романът поставя началото на поредицата на „Ентусиаст“ със знакови творби на френския писател.

Наричан „бащата на научната фантастика“, Жул Верн е един от най-четените и превеждани автори в света. Неговите романи полагат основите на жанра в съвременната литература. Верн пише за различни иновации и технологични постижения години преди да станат реалност, като повлиява осезаемо на научните среди.

Например първата атомна подводница „USS Nautilus“ е кръстена на подводницата на капитан Немо. А Романът „От Земята до Луната“ представя Флорида като най-логичното място за изстрелване на превозно средство в космоса, откъдето 85 години по-късно излита първата ракета.

Жул Верн оказва голямо влияние и на едни от най-известните автори на фантастични и философски романи като Блез Сандрар, Ролан Барт, Марсел Еме, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Жан-Пол Сартр и др. „Всички ние, по един или друг начин, сме деца на Жул Верн“, споделя писателят Рей Бредбъри за литературата и науката в световен мащаб.

„Двадесет хиляди левги под водата“ разказва изумителната история за трима мъже в търсене на мистериозно чудовище, скрито в океана. Смята се, че създанието е със свръхестествени размери и способности. Когато уважаваният учен Пиер Аронакс получава възможността да улови съществото, той не се замисля и незабавно започва мисията. Но странен обрат на събитията води до залавянето му, заедно със слугата му Консей и канадския китоловец Нед Ланд.

В настоящия си вид „Двадесет хиляди левги под водата“ в много по-голяма степен се доближава до оригиналния текст. Със завладяващи герои, зрелищна обстановка и грандиозния стил на писане на Жул Верн, който обединява всичко това, романът ще завладее всеки, желаещ да се докосне до царството на мистерията и величието, скрито под пенещите се вълни.

„Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията“ – Жул Верн

Откъс от книгата:

Mobilis in mobili, или „Подвижен в подвижното“ — това е девизът на капитан Немо, вероятно най-популярния герой на Жул Верн, както и на неговия кораб „Наутилус“. Немо и „Наутилус“ до голяма степен са едно, при това не просто от гледна точка на разказа.

Чудният подводен апарат все пак е сам по себе си буквално продължение на своя господар, който е „едновременно и негов капитан, и строител, и инженер“, а в някои глави дори и негов лоцман.

Тази крилата фраза би могла да бъде употребена лесно и при едно описание на самото произведение на френския писател: почти неспирното и неограничено движение на „Наутилус“ през земните морета е именно онзи елемент, който в най-голяма степен оформя сюжета на „Двадесет хиляди левги под водата“. Капитан Немо, „Наутилус“ и самият роман са подвижни в подвижното поне по три начина, които могат да обяснят удивителната устойчивост във времето на това произведение.

Ще си позволя да ги обобщя през три фигури, а именно: на приключенеца изследовател; на учения или на естественика; и най-сетне — на историческия субект. Тези три фигури, надничащи иззад страниците, не просто правят романа интересен и важен за разнообразни публики, но и го свързват
здраво със собственото минало, настояще и бъдеще, така гарантирайки дълголетието му.

Нещо повече, тази тройна въвлеченост във времето — в човешката и природната история, в структурата на настоящето и в обещанията на бъдещето — прави в ретроспекция от текста един от важните крайъгълни камъни в развитето на научната фантастика; жанр, до който днес все по-често прибягваме, за да се ориентираме в турбулентните исторически процеси. Но нека се върнем към трите фигури и да им обърнем внимание по ред, започвайки с приключенеца изследовател. Жул Верн със сигурност не е изобретателят на жанра на фантастичното пътешествие, който е далеч по-стар, но той почти собственоръчно го превръща в литературен феномен, оставил дълбок отпечатък върху колективното въображение на човечеството. В десетките си романи Верн, по собствени думи, се е опитал да изследва целия познат тогава свят, включително онези негови части, за които се е знаело все още твърде малко: небесата, земните недра, Луната, полюсите, подводните дълбини…

Тези изследователски мисии са облечени в езика на науката и техниката, но дори най-сериозният читател няма как да не ги преживее на първо място именно като приключения. Етимологичният корен на думата „приключение“ е латинският глагол advenire, тоест „пристигам“, и в този смисъл романите на Верн в сърцевината си са едно неизменно обещание, че читателят ще пристигне на нови места, в нови светове.

В тези нови светове ще можем отново и отново да преоткриваме радостта от това да бъдем хора: защото човешката способност за удивление е безгранична. Така както професор Аронакс например изведнъж осъзнава, че чува не какво да е, а шума от дъжда, чукащ по повърхността на вълните над него самия. „Инстинктивно помислих, че ще се измокря! От вода — сред водата!“ Усещането за чудо е може би онази съставка, която най-често издирваме в литературата, а Верновите романи сякаш ни убеждават, че залежите на чудо в света са безкрайни. Трудно може да се преувеличи важността на този жанр и на приноса на Верн към него — без него днес едва ли щяхме да познаваме Индиана Джоунс, героите на „Стар Трек“ и „Междузвездни войни“. 

Приключенският характер на тези романи често им е отреждал да бъдат пренебрегвани от престижните литературни институции, както и да търпят пословични осакатявания при превода на други езици. Така например, Верн дълги години бива издаван на английски език изцяло като автор на
юношеска литература, поради което преводачи и издатели са си позволявали непростими своеволия с първоизточника. Но в крайна сметка именно тази почти непосредствена тръпка от текста прави прага на неговите романи така лесен за прекрачване.

Да се качиш на околосветска обиколка с балон, да бъдеш изстрелян с гигантско оръдие към Луната, да пребродиш световните морета под повърхността на водата — трудно може да се измисли по-убедителна покана за литературно пътешествие, защото тя говори директно на тялото и въображението, две същности, в чиято природа е да бъдат винаги подвижни.

А какви приключения само очакват читателя на „Двадесет хиляди левги под водата“! Подводен лов, експедиции до дъното на световния океан и до най-южната точка на планетата, проходи през тайни тунели, свързващи моретата, битки с почти фантастични морски същества, останки от легендарни корабокрушения! И на възражението, че много от тези случки не биха били наистина възможни, читателят, който знае как да извлича удоволствие от текста, би отговорил: „Е, и какво от това?“. Не е толкова важно дали Верн правилно е предсказал формата на земните морета и тяхното население, а че правдиво е уловил духа на времето и състоянието на човешкото въображение.

Като се доверява на автора, на читателя му се дава възможността да се постави в кожата на представители на едно друго време — предхождащо с век и половина нашето собствено, време на бурно развитие в световната наука, икономика и политика. Едва ли би било преувеличение да се каже, че именно през втората половина на 19-и в. светът с най-уверени крачки върви именно към днешния си вид: глобализиран, повсеместно свързан, движен от науката, технологията и търговията. Ключов принос към това без съмнение има точно този изследователски импулс, който задвижва на пръв поглед „Двадесет хиляди левги под водата“

Книгата може да бъде поръчана от тук.