''Натуралистът'' – изкусен криминален трилър с научни мотиви

Американският бестселър излиза за първи път на български език

Писателят и илюзионист Андрю Мейн прави своя дебют у нас с най-продаваната си книга „Натуралистът“, издавана от „Ентусиаст“.

Романът проследява разкриването на серия мистериозни убийства, извършени по изключително брутален начин. Авторът вмъква научни елементи, за да направи историята още по-завладяваща.

Неслучайно заглавието шест поредни седмици е начело в класацията за бестселъри на Amazon.

„Натуралистът“ запознава читателите с професора по биоинформатика Тио Крей. Ученият притежава брилянтен ум, който е способен да вижда закономерности там, където останалите виждат хаос. Именно това негово качество ще му помогне да излезе от опасната ситуация, в която ненадейно попада.

По време на пътуване до Монтана Тио се оказва в центъра на разследване на кърваво убийство на бивша своя студентка. Когато изникват все повече подробности, а и тела, полицаите започват да мислят, че убийствата са дело на свирепо гризли... или на самия Тио.

В надпреварата да остане една крачка пред полицията, професорът трябва да използва научната си прозорливост, за да разкрие убиеца. Той забелязва нещо, което те са пропуснали. Нещо неестествено.

Нещо, което единствено той може да спре и да даде нов подход към разрешаването на обикновени престъпления. Ще съумее ли да действа прецизно като хищника, когото преследва, преди да се превърне в негова плячка?

„Винаги съм бил завладян от науката и процеса на изследване. Затова реших да напиша история за човек с невероятен ум в необичаен контекст“, споделя Андрю Мейн. „Помислих, че ще бъде интересно да поставя някого като Тио Крей – блестящ, но антисоциален учен, в ситуация, в която не може да остане просто наблюдател.“

За автора

Андрю Мейн е американски писател, изобретател, илюзионист и творчески консултант.

Неговите романи са обявени за бестселъри от „Wall Street Journal“. Писателят е номиниран няколко пъти за наградите на Организацията на международните автори на трилъри и награда „Едгар“ на Организацията на американските автори на мистерии. „Натуралистът“ е най-продаваната му книга, като е начело шест седмици в бестселър класацията на Amazon.

Мейн изготвя програма за използване на магия в държавните училища, която развива умения за критично мислене. Неговите уроци от „Училище за магьосници“ се излъчват по Обществената телевизия в САЩ. Мейн създава иновативни магически ефекти, които се използват по целия свят и помага за разработването на експеримент, проведен на борда на Международната космическа станция.

Откъс от книгата:

ПЪРВА ГЛАВА
1989

Имаше нещо нередно в тази гора. Келси можеше да го опише само по този начин. Нещо не беше съвсем наред. Тя се загледа в посоката, в която Тревър беше тръгнал, несигурна дали да го последва, или да стои мирно до малката червена палатка и да го чака да се върне от тоалетната.
Той би ѝ се изсмял, ако му признаеше, че се страхува, затова Келси бръкна в раницата си в търсене на ролката тоалетна хартия, която бе взела назаем от тоалетната на бензиностанцията „Коноко“ преди 36 километра.

Откри я оплетена в жицата на уокмена, над касетките с музика, които Тревър ѝ беше записал в Бостънския колеж. Тревър беше дългурест студент по журналистика с чорлава черна коса, която вечно скриваше очите му. Бяха се срещнали на купон извън кампуса, а любовта им към прогресивния рок и настолните игри ги беше сплотила.

През първата вечер, която прекараха в стаята му в общежитието, слушаха „Тубюлар Белс“*, играеха „Страте-го“* и се наливаха с евтино вино. Още тогава тя бе почти сигурна, че е влюбена, но изчака два месеца, преди да му го каже.

Родителите ѝ го ненавиждаха. Баща ѝ, изпълнителен директор в банка, не можеше да преглътне словосъчетанието студент по журналистика, а майка ѝ още не беше преживяла първия си брак, сключен в колежанските ѝ години.
За тях Тревър беше поредното увлечение на дъщеря им и също толкова незначим, колкото и момчето, с което беше отишла на бала в края на единайсети клас.

Родителите на Тревър пък бяха разведени и живееха отвъд океана. Той почти не поддържаше връзка с тях и скоро Келси последва примера му. Когато той ѝ предложи да тръгнат на туристически поход през страната, тя се съгласи на мига.

За да затвърди независимостта си пред родителите си, тя им каза само, че няма да се прибира за лятото. Не отговори и на съобщенията, които ѝ бяха оставили в общежитието. Да вървят по дяволите! Това беше преди две седмици и около хиляда и шестстотин километра. Докато се вглеждаше в тъмносинята гора, силно мечтаеше да се беше прибрала у дома и да беше говорила с родителите си за Тревър.

До голяма степен пътуването беше забавно. Но понякога виждаше истинския нрав на Тревър и се ужасяваше да не направи нещо, което да го накара да извърти очи и да ѝ напомни какъв невежа е в походите и къмпингуването.
– Трев? – извика Келси, тръгвайки по пътеката, по която той бе поел. Не последва отговор.
– Взе ли си тоалетна хартия, скъпи? Нося ти ролка...
Повървя десетина метра, обърна се да се увери, че все още вижда палатката, и тръгна отново.