Издателство Enthusiast представя: ''Всичко, което мислех, че знам''
От Enthusiast
Шанън Такаока прави своя дебют на българския пазар с вълнуващ тийн роман
Необикновената история на една тийнейджърка със сърдечна трансплантация представя новоизгряващата писателка Шанън Такаока в книгата „Всичко, което мислех, че знам“. Дебютният роман на американската авторка, издаван у нас от „Ентусиаст“, разкрива обратите в живота на младо момиче, за което новото сърце означава напълно нов живот и много неочаквани възможности.
Шанън Такаока започва да пише едва 12-годишна, вдъхновена от имена като Маделин Ленгъл, Шарлот Бронте, Нийл Геймън и редица други. Признава, че ѝ харесва да пише книги за тийнейджъри, защото тези години обикновено са време на много промени и нови преживявания – израстване, намиране на своето място в света и, може би, дори изживяване на първата си любов.
Главната героиня в първия ѝ публикуван роман „Всичко, което мислех, че знам“ е седемнайсетгодишната Клоуи. Тя е перфектната ученичка с изграден план за бъдещето си: ще учи усърдно, ще изкара добри оценки и ще влезе в престижен колеж. Но един ден неочаквано животът ѝ се преобръща – оказва се, че тя се нуждае от ново сърце и осъществяването на мечтите ѝ ще трябва да почака.
Осем месеца след сърдечната трансплантация Клоуи не е в колеж, а посещава лятно училище с изоставащите с уроците ученици. Всичко, което иска, е да грабне дъската за сърф и да яхне вълните. Вместо да се заобикаля с книги и учебници, тя изследва новите си интереси с приятелката си от лятното училище – Джейн. Промяната на желанията ѝ след сърдечната трансплантация е невероятно странна и феномен, който не може да бъде обяснен от никого. Когато Клоуи започва да се учи да сърфира, тя среща инструктора ѝ Кай, който е изключително привлекателен.
Сърфирането обаче не е единственото необичайно нещо в новия живот на Клоуи. Тя има и натрапчиви сънища, в които катастрофира с мотоциклет в тунел, и си спомня за хора и места, които не е познавала преди. Дали нещо се случва със съзнанието ѝ, или има напълно различно обяснение за всичко?
Докато привличането между нея и Кай расте, Клоуи започва да подлага на съмнение всичко, което някога е мислила, че знае за живота, за смъртта, за любовта и за реалността, която обитаваме. И скоро ще разбере защо.
За автора:
Шанън Такаока е новоизгряващ писател на тийн романи. Нейната страст по писането се заражда още когато е на 12-годишна възраст. Авторката е родом от Питсбърг, Пенсилвания, но в момента живее в Сан Франциско със семейството си и едно много дружелюбно куче. Маделин Ленгъл, Шарлот Бронте, Нийл Геймън и редица други автори събуждат нейната любов към четенето. Такаока има особено влечение към всички готически, странни и дори малко задръстени теми като пътуване във времето, алтернативни науки, алтернативна реалност и др.
„Всичко, което мислех, че знам“ е дебютната книга на авторката. Такаока признава, че харесва да пише тийн романи, защото тийнейджърските години обикновено са време на много промени и нови преживявания – израстване, намиране на своето място в света и, може би, дори изживяване на първата си любов.
„Искам моите читатели да знаят, че не са сами, ако се чувстват претоварени, несигурни или объркани от настъпващите промени в живота им“, споделя Такаока.
Откъс от книгата „Всичко, което мислех, че знам“
Ето едно от всички неща, които мислех, че знам, но се оказа погрешно: трябва да се влюбиш, за да ти разбият сърцето.
С мен не се случи така. Поне не и в началото. Понякога нещата – стъкло, яйца, сърца – просто се чупят и няма
начин да ги върнеш към първоначалното им състояние. Не можеш да извадиш сметаната от кафето си. Дори
да залепиш счупена чиния, тя винаги ще има пукнатини. Това е проста физика или, за да сме по-конкретни, вторият закон на термодинамиката. Но нека не се проявявам като голяма зубрачка. Вече изпреварвам себе си дори. Склонна съм към това, защото мозъкът ми, изглежда, никога не иска да забави
обороти и да се успокои. В него се случват прекалено много неща, особено сега. Така че нека се върнем малко назад към момента, в който Вселената реши да обърка всичките ми предположения и добре подготвени планове.
14 октомври, 15:45
Първият срок на последната ми учебна година.
Тичам.
– Мамка му, горещо е – подвиквам към Ема, докато
завиваме по външната страна на пистата за бягане в училище. Линиите пред мен трептят от жегата. Хелоуин е след няколко седмици, а навън е поне трийсет градуса.
Златистокестенявата опашка на Ема е гладка и перфектна – сякаш от нея не е избила и капчица пот.
– Така ли? – отвръща ми. – Струва ми се добре.
Есенната топлинна вълна, типична за района на залива Сан Франциско, доведе със себе си температура,
подходяща за плаж, и то по средата на месец, изпълнен с формуляри за колежа, занятия след училище и както винаги, купчини домашни. Резултатът: в крайна сметка няма да разпускаме на плажа. Кросът е единственото време, когато да подишам чист въздух. Днес правим интервално бягане и изглежда, че темпото на Ема е по-бързо от обичайното. Веднага щом се изравним, тя дърпа напред. Трябва да се напъна, за да я настигна. Аз напъвам, тя дърпа. Тя дърпа, аз напъвам. Започвам да се дразня, макар с Ема винаги да правим това, когато тренираме заедно – състезаваме се. Тя отново дърпа напред и аз опитвам да се фокусирам върху вдигането на скоростта. Фокусирай се, Клоуи, фокусирай се. Обаче всичко, за което мога да мисля, е вода. Не пих достатъчно преди тренировката. Всъщност не пих никаква вода. Забавих се след последния час, защото трябваше да говоря с госпожица Брийс за курсовата ми по физика за напреднали и едва имах време да обуя маратонките си за бягане. Ще закъснея с предаването на курсовата и госпожица Брийс не пропусна да отбележи, че „това не е типично за теб, Клоуи“. Което е вярно, предполагам, но ме накара да се замисля кое е „типично за мен“, защото понякога, а може би през цялото време, се чудя точно това.
