Издателство Enthusiast представя: "Божият ген"

Една тайна е пазена ревностно в продължение на повече от 2000 години. Секретни общества и влиятелни личности, готови да стигнат до крайности, сблъскват своите интереси в земите на България. Защото тук е открит древен артефакт, който има силата да промени световния ред и възгледите на милиони хора. 

Има ли връзка между Иисус Христос и Йоан Кръстител и защо днес това е по-важно от всякога? Какво се крие зад историческия образ на Иисус? Кой всъщност е Предтечата и къде са открити единствените доказано автентични негови мощи? Защо те са така желани от масони, дарвинисти и могъщи тайни служби от цял свят и какво може да разкрие извлечената от тях ДНК?

Съществува ли скрит код зад Розата на компаса, Пентаграма на Венера, най-старата писменост и иконата „Мадоната с щиглеца“? И защо важни ръкописи на Чарлз Дарвин изчезват мистериозно от библиотеката на университета в Кеймбридж? Има ли неразгадано послание в мистичните текстове на песните от сборника „Веда Словена“? Древни загадки и тайни, останали засекретени хилядолетия наред в религия, архитектура и изкуство, започват да се разплитат и намират своите отговори, водещи към древните тракийски земи и техните първи обитатели. А там се крие истина, която не сме имали очи да видим досега. 

В този роман на Людмила Филипова историческите факти отново са умело преплетени с религия, митове, легенди и с авторовото въображение. Един монах и една жена, загубила най-милото, своята невръстна дъщеря, влизат в надпревара с времето и с опасни и властни хора. Тяхната невъзможна любов ще търси пътя към истината и към вярата, която би спасила бъдещето на света. И ще открие божия ген там, където най-малко сте очаквали...

За автора

Людмила Филипова завършва с отличие магистратура по астрономия към Физическия факултет на Софийския университет през 2019 г. Преди това става бакалавър по икономика и управление на индустрията в УНСС и магистър по мениджмънт в Сити юнивърсити, САЩ. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Участник е в българската антарктическа експедиция през 2015, 2016 и 2018 г. 

Автор е на книгите „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014), документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът/Отговорът“ (2019), „Където се ражда Слънцето“ (2021) и „Божият ген“ (2022), някои от които са преведени и издадени в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция.

По три от романите се разработват международни филмови продукции. National Geographic засне и излъчи документален филм с участието на Людмила Филипова по романа ѝ „Мастиленият лабиринт“. През 2011 г. е наградена с отличието Жена на годината. Книгите ѝ са преиздавани многократно в големи тиражи. Член е на APECS и на БАИ. Има номинации в престижни международни литературни конкурси.  

Повече за Людмила Филипова на: www.ludmilafilipova.eu

Откъс от "Божият ген"

В наши дни, Созопол
Беше горещ летен ден в разгара на туристическия сезон. Созопол туптеше като живо сърце. Бе изпълнен с аромат на зрели смокини, дъх на море и водорасли, изгарящи слънчеви лъчи и неспирната глъчка на летовниците. Влагата и горещината натежаваха в следобедните часове. Привечер навяваше приятен морски бриз и единствено той в тези дни носеше усещане за свежест. А жуженето на туристите се заменяше от грохота на разбиващите се в прибоите вълни. Предния ден в града бе пристигнала делегация от Ватикана, за да освети мощите на Йоан Кръстител, открити преди години на остров Свети Иван край Созопол.

Кметът и местните църковни служители ги посрещнаха с тържествена вечеря. На другия ден те обходиха онова, което бе останало на острова. Посещенията в този период бяха забранени заради гнезденето на гларусите и десетки редки птици, но забраната не се отнасяше за толкова висшестоящи духовници. На мястото не откриха друго освен останки от каменни градежи и безброй птичи гнезда. Но дори само руините подсказваха за внушителния блясък и мащаб, който някога са имали манастирът и църквата, издигали се тук.

Йоан работеше като йеромонах в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ от няколко години. Бе завършил Богословския факултет на Софийския университет, след което се бе отдал на монашество в българския манастир в Атон. Там бе положил обет за безбрачие и се бе врекъл изцяло на Бога.
Светското му име бе Иван, а даденото му от Бога при замонашването му – Йоан. Той бе изгубил семейството си още като дете в автомобилна катастрофа и манастирският живот се бе превърнал в неговия единствен свят. Правеше всичко, за да служи на Бог по най-праведния начин.

Работи в Атон, докато не се освободи място в българска църква, за което нямаше много кандидати. Духовниците в България споменаваха, че има все по-малко желаещи за работа в храмовете, особено в провинцията. Монахът внимателно обръсна наболата си брада пред малко парче огледало в тоалетната. От църквата го бяха настанили в скромна стая в един църковен имот в града. Сините му очи изпъкваха над черното расо.

Постави позлатен кръст на гърдите си, среса прилежно късата си светлокестенява коса и се запъти към църквата. Тя се намираше съвсем наблизо, в началото на Стария град. Когато Йоан влезе, вътре вече имаше неколцина туристи, които говореха на висок глас и си правиха селфита със светините. Все още му бе трудно да свикне с изгубената вяра и човещина у хората, както и с неуважението към светите вещи и мощи.