Ново издание на „Лъв без опашка" от Ангел Каралийчев - вълнуващата приказка попада отново в ръцете на малките читатели
От Enthusiast
Поучителната история за смелостта и братската преданост на обичания детски автор Ангел Каралийчев публикува „Ентусиаст“. „Лъв без опашка“ излиза с характерните илюстрации на Любен Зидаров, които се превръщат в класически пример за точен и ясен прочит на художника, ярък и благодатен за въображението на най-малките.
Специално за новото издание Зидаров добавя нови щрихи към цялостната композиция.
След „Топлата ръкавичка“ и „Майчина сълза“, още една от творбите на Каралийчев заема мястото си в поредицата „От библиотеката на мама“ на „Ентусиаст“. Така малките читатели ще могат да се докоснат до емблематични произведения от детството на родителите си и да открият един нов художествен свят.
Милата Зайка Зелкова има своите майчини тревоги с болната си рожба на име Сребърно мустаче. Смелото му братче Лъв без опашка не се колебае и решително тръгва да търси лек. По пътя му се случват интересни преживявания и неочаквани срещи с други животни, които авторът разказва с ведро чувство за хумор.
Според редактора на книгата Гергана Рачева в необятното творчество на Ангел Каралийчев има истории, които са особено любими и препрочитани от децата. Чрез тях те се запознават с вълшебния свят на приказките и невероятните приключения на героите, някои от които ще останат завинаги в сърцата им.
Ангел Каралийчев (1902–1972) е е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.
През 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен за една от най-обичаните му книги, „Приказен свят“, и е вписан в почетната книга „Ханс Кристиан Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература.
Роден през 1923 г., Любен Зидаров днес е един от най-разпознаваемите и обичани български илюстратори, посветил над седем десетилетия на илюстрацията за деца и за възрастни, както на изкуството на книгата. Работи в областта на графиката, живописта, стенния художествен текстил и сред основоположниците на българския комикс.
Автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и много други.
Неговият илюстраторски талант е оценен в световен мащаб – сребърен и златен медал от панаирите на книгата в Лайпциг и Москва; носител е на Голямата за илюстрация на СБХ на името на Борис Ангелушев; бил е сред финалистите, номинирани за Международната Андерсенова награда и за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“. През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столичната община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата.
През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерството на културата.
„През годините моя творческа задача станаха над двеста книги, много от тях илюстрирани и преиздавани по няколко пъти. Щастлив съм, че те се оказаха моята духовна връзка с няколко поколения читатели.“
Откъс от книгата:
Зайка Зелкова има две зайчета. Едното се казва Сребърен мустак, а другото – Лъв без опашка. Веднъж Сребърен мустак, като прескачаше един горски ручей, тупна във водата.
– Добре ми дошъл, скакалецо! – мигом се провикна една рибка с червена опашка и отвори гърло да налапа зайчето.
Сребърното мустаче замръзна от страх. Ушите му затрепериха. Рибката зяпна, разтвори широко уста, опита се да налапа зайчето, но като разбра,
че не ще може да свърши тая работа, плесна ядовито с опашката си и рече:
– По-скоро да се махаш от очите ми! Сега не мога, но когато порасна, само да ми паднеш – ще те изям!
Сребърното мустаче се измъкна от водата и презглава хукна към заешката дупка. Мушна се в затопления мъх и цялото затрепери. Разболя се милото от страх.
Зайка Зелкова час по час му слагаше мокри кърпи на челото и го поеше с липов чай.
– Не бой се, маминото! Аз ще кажа на щъркела да я клъвне тая проклета рибка. Не бой се!
Но Сребърното мустаче не можеше да се успокои. Като си спомняше как му се заканваше рибката – козината му настръхваше. Минаха пет дни.
Разтревожена, Зайка Зелкова повика в къщи доктор Га, най-добрия горски лекар. Като влезе в дупката, доктор Га си намести очилата, погледна ушите на болното зайче, преслуша сърцето му, надникна в гърлото му и рече:
– Нищо му няма. Ако утре му дадеш едно червено яйце, страхът му ще изчезне.
И като се поклони, доктор Га напусна заешката къща.
– Ах, боже! – въздъхна Зайка. – Откъде да ти взема червено яйце, болно мамино момченце!
– Мамо – обади се Лъв без опашка, – аз ще намеря едно червено яйце. Ти само ми кажи при кого да ида.
– При кокошката, Лъвчо! Само тя може да помогне на братчето ти.
Предлагаме ви и: Карти-помощници за лечението на петте рани
