Странджа планина и нейните тайни
Странджа планина се намира в югоизточна България, в долния десен ъгъл от линията, очертаваща картата на страната ни. Свещена планина за траките, наричана в миналото с различни наименования, сред които Тратонзис, Червената планина (Хелимонт), както и планината на астите, тракийски племена от Одриското царсто (Монс Астикус), Парория и други.
Странджа е ниска планина, гранична е с република Турция, общата ѝ площ е около 10 000 квадратни километра, като 35% от нея се намират у нас, а 65 % са под турска юрисдикция. Най-високата точка на българска Странджа е връх Голямо Градище (709.6 метра). Около него е открита тракийска крепост с кръгла цитадела и крепостна стена, както и светилище на бог Аполон.
В района има залежи на медни руди, злато, мрамор. От Странджа водят началото си реките Резовска, Велека, Караагач, Дяволска, Ропотамо и други.
От изток Черно море очертава силуета на Странджа с воден безкрай и превръща ареала в интересна смесица от планински и морски особености.
Характерни за района са редки растения странджанското сапунче и лавровишня, а странджанската зеленика е ендемит, с единствено в Европа местообиталище. Странджа планина и нейните целунати от Бог гори, зелени поля, възвишения, хребети, поточета и синьо небе с прехвърчащи ята от птици са нашата Земя. Родината.
Тук се намират многобройни места, белязани с тракийски следи, които определят района като свещена територия на прадедите ни.
Връзката между природа, история, културни наслагвания, традиции, отколешна и съвременна организация на човешката цивилизация обгръщат Странджа с мистичност, но и пораждат засилен интерес в любознателни последователи на филмовия герой Индиана Джоунс, в български вариант. Изследователите на тракийски тайни и загадки посещават Гробницата на богинята Бастет, намираща се в подножието на връх Голямо Градище, култовия комплекс в местността Мишкова нива, могилен некропол в местността Пропада, историческата местност Петрова нива, архитектурният резерват село Бръшлян, водопадът Докузак при село Стоилово, пещера „Света Марина“ и скалното оброчище в местност Индипаска.
Интерес има и към легендата за неоткритите досега несметните богатства на Вълчан войвода (живял в средата на 19-ти век), за които се смята, че са в някоя от пещерите из Странджа или по крайбрежието ѝ. Образът на Вълчан войвода, останал от митовете за него, е съчетание от черти на хайдутин и народен спасител, пират, изключително прозорлив и практичен човек, с бърза мисъл, точен ум, твърда ръка и смело сърце, отмъстителен нрав и рядко великодушие. Той е мъстял на турците, както никой друг дотогава по нашите земи. Хората са го тачили и същевременно са се надявали на него, като последна инстанция, преди Господ. Говори се, че богатството му се състои от тонове злато, скъпоценности и стари книги, пълни с тайни познания за света.
Всеки един обект носи своята енергия, история, силата на миналото и величината на излъчваното познание за формата, съдържанието и съществуването си.
Странджа ревниво е криела тайните си през изминалите хилядолетия. Те са се натрупвали като полезна смес от насоки, които са чакали да бъдат събудени от слънчевите лъчи на планинското ѝ слънце, от вятърът, свирещ в листата на дърветата ѝ, от лапите на дивите котки или глиганите, и да бъдат поднесени сакрално на нас, обитателите ѝ днес.
Най-интересното и предпочитано място за посещение в Странджа е Гробницата на богинята Бастет, намираща се в подножието на връх Голямо Градище. Нейната история е завладяваща, мистична и граничи с невероятното. Прастара легенда разказва, че преди да бъде обожествена, Бастет е била принцеса, дъщеря на тракийски владетел от земите около планината. Тя била дадена за съпруга на египетски владетел и отива да живее в свещените земи на фараоните. Отличавала се с красота, ум и силата на тракийската кръв я правила независима, доминираща и свободолюбива. Усвоила тайните ритуали на фараона-властелин и с талант ги вложила към своята природа. Получила уникални познания за видимия и невидим ъгъл на света. След кончината на съпруга си, тя отхвърлила бурно традиционния церемониал, да бъде поставена жива в гробницата, заедно с мъртвото му тяло, като обичана негова жена, наравно с любимите му коне, камили, кучета, дрехи и скъпоценности. Успяла да избяга с малка свита от Египет и да се завърне в бащиното си царство.
Приписват на Бастет способността да е гъвкава и невидима, владеела е изкуството да се провира през малки процепи, сякаш преминава през стени, както котките. Легендата разказва, че това я е спасило от сигурната смърт в Египет и хората започнали да я наричат Богинята Котка Бастет. Винаги носела със себе си малък, но специален предмет, който ѝ помагал да съживява животни и хора. Смята се, че това е Кивотът на Живота.
След смъртта си е погребана в пещера, под връх Градище, а змии и гущери са естествените пазители на специалните ѝ тайни, докато силата на енергията от тях не се покаже сама на света и да облагодетелства нуждаещите се от нея.
Историята на Бастет има своето продължение. В началото на 80-те години на XX-ти век се появява карта сред иманярските среди в България, в която е посочено мястото, където е погребана богиня Котка в Странджа, с обозначено голямо съкровище, съдържащо ценни предмети от благородни сплави.
Българската пророчица баба Ванга напътства екип от археолози, които под егидата на Людмила Живкова /тогавашен председател на комитета за култура на НРБ и дъщеря на Тодор Живков, партиен и държавен ръководител на НРБ, 1954-1989/, локализират мястото, започват проучвателна дейност и достигат до гроба на богинята Котка, намират артефакти, които са с висока научна стойност и значението им би променило общоприетата история на България и света. Обектът е засекретен и консервиран.
Говори се, че след смъртта на Людмила Живкова през 1982 година, гробницата на Бастет е отворена от съветска група специалисти и от там са взети огромно количество артефакти и изнесени извън България. Дали Кивотът на Живота е намерен, изнесен за СССР и загубен безвъзвратно за нашата историческа наука, няма как да знаем?
При посещение на мястото, се усеща осезаемо, че духът на Богинята Котка Бастет витае тук в Странджа и пази, помага, напътства и спасява България от всяко зло, което би ни застигнало. Както и всеки човек, който се е осмелил да я почете, без да се страхува от нея.
Чертите на котката Бастет могат да се разпознаят съвсем ясно над входа на гробницата й, а в определен ден от годината се появява искряща холограма с нейния лик в скалите и дава наставления за живота на тези, които имат сензитивност да чуят и видят посланията ѝ. Тя е богиня на плодородието, майчинството, радостта от живота и благоденствието.
Нейната свята сила работи много ярко, дори без обиталището на енергията ѝ – Кивота на Живота.
Новите господари на заграбените артефакти ги притежават само и единствено като предмети, но Басет се е погрижила да ги изпразни от съдържание, те не действат извън ареала на Голямо Градище.
Всички важни енергийни точки в Странджа имат видима свързаност и това го доказва непосредствената близост на гробницата на Бастет до най-високия връх в българска Странджа планина – Голямо Градище. Намира се на един километър от държавната граница и от него гледката към останалата част на планината, докъдето ти видят очите, е неземно красива.
В района на река Докузак, при село Стоилово има малък водопад, висок пет метра. За него се знае от дълбока древност, че ромонът на водата му лекува лоши мисли. Силата на водоскока му се събира от девет непресъхващи извора. Непосредствено до водопада, нишката на невидимата връзка се попълва от вековно дърво, наречено „дървото на Живота“. То, като исполин праща по вътрешните си кръгове информации за времето, преди нашите очи да виждат света такъв, какъвто го има днес. Всеки, който застане в сянката му, винаги намира закрила в делата си.
Култов комплекс Мишкова нива се намира в югоизточния склон на връх Голямо Градище, на около 3 километра югозападно от град Малко Търново. Представлява куполна гробница-светилище, мегалитен некропол, римска вила, крепост и открити рудници за желязо и злато. Смята е, че е използван от траките между 5-ти и 2-ри век преди Христа, включително и по време на Великата Римска империя, 2-ри и 3-ти век след Христа.
Най-важната част на свещеното място, което е с диаметър 26 метра, е сърцевината на мегалита, обособена в религиозна постройка, с височина около 2 метра, а целия храмов комплекс е завършен с каменна ограда.
Българският Стоунхендж се различава от оригиналния си събрат в Солсбъри, Великобритания, именно по заградителния борд, който го обособява, оформя и нарочно го отделя от другите структури в комплекса.
Археологическа и научноизследователска работа тук започва Карел Шкорпил през 30-те години на 20-ти век, по късно по разкопките работят професор Александър Фол и съпругата му, Валерия Фол.
Култов комплекс Мишкова нива е едно от чудесата на Странджа и България, енергиен и религиозен център и темел с божествен характер, изграден да съхрани светостта на живота по земите ни.
България е рая на света, материален изказ, напоен с красиви легенди от дълбока древност и ясни напътствия за бъдещето. Нейните земи са източник на блага и хоризонт за жизнено развитие на хора и животни. Богове и непознати същности наминават насам и остават завинаги, за да са ни безапелационна опора, пролука и познание, но и мост за дълга ни. Да изследваме, опознаем, приемем, съхраним и предадем тайните на Странджа напред във времето, за нашите наследници.
