Судан – ябълката на раздора в Северна Африка

Судан е най-прясната гореща точка в Африка. Нестабилното ѝ политическо и военно положение се дължи на поредица от фактори, всеки от които наслагва предишни многогодишни местни проблеми, с нови аспекти, произтичащи от интересното време, в което живеем.
Експерти арабисти, които наблюдават, изучават и коментират процесите в Судан, считат, че се заформя ситуация на вътрешнополитически конфликти, подобни на тези в съседната ѝ Либия. Ако тези прогнози станат валидни, се очаква дълга и кървава война и трайно дестабилизиране на региона.

Судан се намира в северна Африка и е ситуиран по течението на Нил – майката на африканските реки. Граничи с Египет, Етиопия, Либия, ЧАД, Централноафриканската република, Еритрея, Южен Судан и с Червено море на североизток. Има площ от около 1.9 милиона квадратни километра и е трети по територия, след Алжир и Демократична република Конго, в границите на Черния континент.
Река Нил, която преминава през почти цяла Африка, се образува като пълноводен речен път покрай столицата на Судан – град Хартум, чрез сливането на реките Бели Нил и Сини Нил.
Река Сини Нил тръгва от езерото Тана в Етиопия, а река Бели Нил произлиза от езерото Виктория, в Уганда.

Судан има богато езиково и етническо разнообразие, 600 етнически групи говорят 400 езика и диалекта. Арабският език е официален, говори се и английски език, заради колониалното минало на страната.
Географското разположение на Судан има ключово значение за Африка. Мястото ѝ на апетитна ябълка, от сорт Златна или Червена превъзходна, я прави кръстопът на много интереси, местни и международни. Творецът тук е бил благосклонен откъм природни дадености – Судан има наличие на значителни залежи на злато (трета по добив в Африка след  ЮАР и Гана), на петрол, на природен газ, на сребро, азбест, мусковит, а по гума арабика е водещ световен производител и износител. Нил е основния капитал на Судан, докато реката не пресъхне, ако се случи някога. Тя е важна водна артерия и носител на хилядолетен дух на развитие на успехи и падения за месните хора. По него идва и е идвало хубавото и лошото за тях.
Обединен Нил, който тече в различните си форми през Танзания, Бурунди, Руанда, Уганда, Южен Судан, Етиопия и Египет, тръгва от Судан. В пълноводната си част, реката е споделена между Судан, Египет и Етиопия. Всяка от трите страни разчита изключително на водите ѝ, за поминъка на населението си и за стопанска и транспортна дейност. Реката е свещена за Египет, люлка на световната цивилизация и източник на митове и легенди за сътворението на света. Влива се в Средиземно море, посредством широка делта. Нил е втората по дължина река в света с 6850 километра воден път, след река Амазонка в Южна Америка, с първо място и дължина от близо 6900 километра.

Судан има излаз на Червено море, което е разположено между Арабския полуостров на изток и Африканския бряг на запад. Чрез Червено море, което е и вътрешно море на Индийския океан, Судан има преки допирни точки по морска граница с Еритрея, Египет, Йемен, Саудитска Арабия, Йордания и Израел. Чрез Аденския залив се свързва с Арабско море, а през Суецкия канал, със Средиземно море. Централното му положение, спрямо различни важни политически, икономически, военни и културни елементи в света, превръща Судан в апетитен отрязък африканска земя, която може да стане скоростно ценна търгувана стока. Вероятно без знанието и разрешението на самия Судан.
Наименованието Судан произлиза от арабски език и означава „земя на тъмните (черните)“. Държавата Судан има около 46 милиона население, повечето от които са с мюсюлманско вероизповедание, християните са 5 %, а традиционните африкански религии се изповядват от около 30 % суданци. В Судан атеизмът е забранен и се наказва изключително строго, чрез смърт. Територията му е 2 376 000 квадратни километра. Релефът е пустинен на север и планински на юг, като най-високата му точка е връх Киниети – 3187 метра, в планината Иматонг, около река Нил са плодородните почви.
Судан е селскостопански производител на памук, просо, пшеница, захарна тръстика, тапиока, банани, сладки картофи, сусам.
В исторически план, в земите на днешен Судан са преминали и оказали влияние силните на деня през годините – Египет, Рим, Византия, арабски племена, които налагат исляма, Османската империя, Британската империя, САЩ, Израел, Китай.

В наши дни, Русия се стреми, чрез контакти с водещи месни генерали да си осигури постоянна военна база в Порт Судан, на брега на един от най-важните морски търговски пътища в света  – Червено море и така да бъде от наблюдателите и пряк участник с възлов логистичен център, в лоното на важния световен морския трафик. Китай е един от най-големите търговски партньори на Судан и изпраща работници и специалисти за развитие на промишлеността тук. Подобно на останалите велики сили, търси своето парче влияние и го осъществява чрез различни форми и свери.
Израел също осигирява високо подготвени инженерни, аграрни и ветеринарни специалисти, за изграждане на селското стопанство и инфраструктурата.
През 1956 година Судан става независима държава. В последствие, след продължителни и кървави военни конфликти, в Судан се налага международна миротворческа намеса и през 2011 година Судан е разделен на две отделни държави – Южен Судан и Судан. В територията на Южен Судан остават около 75 % от петролните богатства на района.

Судан е федерална президентска република, със столица Хартум, където живеят около шест милиона души. Въпреки богатите залежи на ценни природни изкопаеми в страната, средният годишен доход на глава от населението е едва 750 долара.
Хартум възникава като поселище в началото на 19-ти век, за търговците на роби и слонова кост. Името му от арабски език означава „хобот на слон“. Днес е град с типичен африкански облик, в който се смесват традициите, миналото и новото. Може да се видят по улицата модерни жени с деколтета и къси поли, до забрадени, по-често в пъстри цветове хиджаби, но има и дами облечени в традиционни черни абаи. Хората са бедни, но горди и много гостоприемни. Очите им светят радостно на яркото африканско слънце и имат най-широките усмивки в света. Допреди войната тук. Сега сигурно се чудят, как да намерят спасение за себе си и семействата си.

В Хартум има гръцка и копска православни църкви, а минаретата на джамиите са безброй. Суданците са както консервативни, така и много толерантни, зависи към коя народностна група принадлежат и какви са по манталитет и образованост водачите им, агресивни ли са и имат ли търговски нюх. Тези качества се отразяват и на груповото поведение.
Судан има много атрактивно историческо минало, което съвсем до скоро бе обект на туристически интерес. Подобно на наследството на Египет, в района около брега на река Нил, на около 400 километра от град Хартум, в планинска местност Джебел Баркал (Gebel Barkal) са намерени уникални по своя архитектурен вид, техника на изграждане и социално предназначение комплекси от пирамиди, храмове, дворци, надгробни могили и гробници, на различни култури, населявали региона през хилядолетията.
Размерът на пирамидите се различава от египетските, те са много по компактни и умалени, изработени са от червеникав материал, подобен по структура на пясъчник. Културните паметници са под опеката на ЮНЕСКО и са част от световното културно наследство на народите. Смята се, че пирамидите са строени по нареждане на фараон Тутмос Трети.

Судан по показатели (природни дадености, водни запаси, редки и ценни изкопаеми, брой на населението) би трябвало да е процъфтяваща държава, с благоденстващо население, радващо се на добър жизнен стандарт. Нейните богатства обаче не са достояние на народа ѝ, а географското ѝ положение я превръща в поле за влияние на чужди интереси.
Геополитическите фактори, които си мерят силите, стратегиите и величието помежду си на суданска почва, накланят везните за развитие на продължителен размирен период във вътрешен план в Судан и в очакване на нестабилен регионален, за тази част от африканския континент.
Буйният и необуздан нрав на местните водачи на групи, носещи духа на африканските си предци, може би и силно мотивирани от чужди интереси, бележат политиката на гражданските стълкновения. Военните действия са отражение на тенденциите в световната политика и икономика.

Борбата за ресурси, надмощия и обезпеченост на влияния ще държат региона още дълго време нестабилен. Наличието на злато и петрол, близостта до ключови геополитически рути, посоката за промяна в хегемонията на света и налагането на нов световен ред, както и силното диктаторско его, очертават труден живот за месното население. Предполага се образуването на още една доста гореща военно-политическа величина, намираща се в непосредствена близост до важни позиции в Африка, Арабия, Европа и света.  
Южен Судан е отделна държава от Судан от 2011 година, но те имат сходна регионална политическа съдба. По тази причина, през 2019 година, главата на Римокатолическата църква, папа Франциск в знак за мир и ограничаване на гражданските стълкновения, коленичи и целуна краката на лидери от воюващи групировки в региона на Южен Судан. Въпреки влошеното си здраве, през месец януари 2023 година, той продължи делото си и лично посети Южен Судан, отново с миротворческа мисия, като благослови африканската земя и отправи горещи молитви за спиране на насилието и разбирателство между враждуващите кланове.