Издателство „Ентусиаст" и Владимир Левчев Ви канят на премиерата на книгата „Масонството във Великобритания и САЩ: исторически документи и митове"

Масонството като философия е сложна символна система, въплътена в таен ритуал. Ритуалът визуализира една своеобразна философия от времето на Английския ренесанс и Просвещението, един начин на мислене, дискутиран от видната английска историчка Франсис Йейтс в книгата ѝ „Розенкройцеровото просвещение“.

Настоящата книга отговаря на въпроса „Що е масонство?“ – като философия и като фратерално общество – отвъд конспиративните теории. В нея се изследва реалната роля на масонските ложи в историята, особено по време на буржоазните революции от XVIII и XIX век.

Премиерата ще се състои на 13 януари 2023 г., 18:00 ч. в Книжен център „Гринуич", гр. София, бул. „Витоша" 37

За автора
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство „Народна култура“ от 1982 до 1990 г. Oт януари 1989 г. издава забраненото тогава списание „Глас“. След 1990 г. е зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ и главен координатор на „Свободно поетическо общество”.

През 1994 г. заминава за САЩ, където преподава литература и творческо писане в няколко университета. Oт есента на 2007 г.  преподава литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.

Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки, четири романа – „Крали Марко: Балканският принц“, „2084-та“, „Човекът и сянката“ и „Астероид“ както и на множество статии на културни и политически теми, монография за „Четири квартета на Т.С. Елиът“, книги с превод на Т.С. Елиът, Алън Гинзбърг, религиозната поема „Бхагавадгита“ и др. Последната му книга е озаглавена „Смъртта и Бог“ (2022). Има четири книги с поезия, издадени в САЩ, и по  една в Италия, Северна

Македония и Румъния. Негови произведения са  превеждани на 17 езика.
По време на дългогодишния си престой във Вашингтон Владимир Левчев се запознава в дълбочина с философията и тайните на масонството, за което пише две книги.

Откъс от книгата: 

Tази книга цели да отговори на въпроса каква е била ролята на масонството в историята, особено по време на буржоазните революции от XVIII и
XIX  век, като се базира на документални извори и писмени свидетелства. Какъв е приносът на отделни известни масони, но преди всичко на масонството изобщо, към идеите на Просвещението, към модерната идея за рационален и демократичен обществен ред, за общество, основано на Конституция, законност и свобода на индивида.

Има ли връзка масонството с установяването на модерното демократично общество и каква е тя?
Свободното зидарство е фратернално общество (братство) на „свободни“ мъже. Те могат да изповядват различни религии, но трябва да вярват в един
Бог, наричан Архитект на Вселената. Това е една просвещенска деистична представа за Бог. Масоните проявяват религиозна толерантност и уважение към свободния индивид. Това е било много важно след Гражданската война в Англия (1642–1651). Но тази толерантност може да има значимост и днес,
във време на глобализация, от една страна, и религиозен екстремизъм – от друга. Масонството като философия е сложна символна система, въплътена в таен ритуал. Това, че масонството е било заклеймено от Католическата църква, обяснява донякъде тайните разпознавателни знаци и тайния ритуал. Но тайнството и символизмът не са само средство да се крият опасни идеи.

Те имат и езотеричен смисъл. Масонските ритуали могат да се сравнят с древните мистерии, които са били алегорични театрални представления за посветени. Великата ложа на Англия се основава на 24 юни 1717 година в Лондон. Тя обединява вече съществуващи ложи, но едва тогава Свободното зидарство заявява публично своето съществуване. От този момент нататък масонството се разпространява бързо и играе важна роля в интелектуалния и политическия живот на Европа и Америка през XVIII и XIX век. Тази роля е исторически документирана. И до днес масонството се смята за най-голямото фратернално общество (братство). Но много други организации  – като колежанските клубове в САЩ, белязани по традиция с гръцки буквени абревиатури като Фи Бета Капа, Сигма Фи, Алфа Тау Омега, имат подобен характер на тайни фратернални общества. През ранния XVIII  век в европейските общества
е имало непреодолими класови и религиозни деления.

До малко преди 1717 година в Англия, както и в цяла Европа, се е водела религиозна войнa. След края на Гражданската война в Англия само в ложата, с нейния дух на толерантност, пуритани и англикани, благородници и търговци са можели да общуват. От друга страна обаче, старите английски ложи
са били изключително мъжки общества, което е в разрез с идеите за равенство. Но английското масонство излиза на повърхността през далечния XVIII  век, когато е имало робство и патриархална йерархия и е липсвало равенство между половете. Някои масони твърдят, че недопускането на жени в
ложите се е дължало по-скоро на желанието жените да бъдат защитени при гонения и този принцип, както и пазенето в тайна, се е превърнал в част от
консервативната масонска традиция и до днес, въпреки че вече не съществува опасност от гонения. В САЩ има и женска, или по-точно смесена ложа – Орден на Източната звезда (Order of the Eastern Star), но в нея участват само роднини на масони. Според някои автори като Маргарет Джейкъб
[33, 34] масонската ложа е пример за демократично общество, една република в умален вид, където решения се вземат с гласуване, а майсторът на ложата, подобно на избран президент, има определен временен мандат според правилата на ложата и Конституцията на юрисдикцията. Всички масони
са братя независимо от тяхната религия, раса, етнос или социален статут.

Тъй като днес такова равноправие не е нещо уникално, а освен това масонската изборна демокрация е ограничена само до майсторите, масонската ложа едва ли може да се приеме вече като модел за демократично или републиканско устройство. Но нещата са изглеждали по друг начин през XVIII век, когато най-често срещаната форма на управление е била абсолютната монархия (в английския случай парламентарната), съществувало е робство и не е можело и дума да става за толерантност към други деноминации или религиозни разбирания, различни от тези на официалната църква. Но и днес, в условията на растящ религиозен фундаментализъм и етнически вражди по света, масонството може да играе някаква умиротворителна роля. Затова изследването на масонството като организация и като философия има не само историографска значимост, но и политическа актуалност.

Книгата може да бъде поръчана от тук.