Лиз Бурбо ни учи как да бъдем в хармония със себе си

Специалистът по личностно развитие дава нови насоки в процеса на себепознанието

Дългоочакваното продължение на бестселъра „Слушай своето тяло, твоя най-голям приятел на земята“ е вече у нас. „Бъди в хармония със себе си“, издавана от „Ентусиаст“ е резултат от непрестанните изследвания на Лиз Бурбо в областта на личностното развитие.

В нея авторката предлага на своите многобройни читатели нови открития и ги води стъпка по стъпка към духовното осъзнаване и израстване и към изграждането на успешен и щастлив живот.

От откриването на школата ѝ през 1982 г. Лиз Бурбо е помогнала на огромен брой хора да направят конкретни промени и да подобрят живота си. СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО е най-голямото училище по личностно развитие в Канада и има свои работни ателиета в повече от 25 страни. Бурбо е автор на 27 книги, които са разпродадени в близо 5 милиона екземпляра в целия свят.

„Бъди в хармония със себе си“ е задълбочено и детайлно изследване върху методите за вътрешното усъвършенстване. Бурбо разделя книгата на три основни части: „Имам“, „Правя“ и „Съм“.

Тяхната съвкупност показва колко е важно да осъзнаем от какво имаме нужда, за да бъдем щастливи, и да пристъпим към необходимите действия, за да получим онова, което желаем, като през цялото време трябва да бъдем себе си.

Особено внимание Лиз Бурбо обръща на практическите упражнения, с които завършва всяка глава от книгата. Според специалиста по личностно развитие успехът идва с опита и затова тя държи хората да прилагат ментално, емоционално и физически това, което научат от нея. Само по този начин читателят ще открие правилния път към себепознанието.

В „Бъди в хармония със себе си“ Бурбо споделя мъдростта си, плод на лични наблюдения и преживявания, в една лесна за възприемане и разбиране форма. Тя се крепи на принципа, че нито едно човешко същество няма силата да направи друг щастлив, защото радостта идва отвътре. Ето защо няма как да бъдем удовлетворени, ако очакваме някой или нещо да ни донесе това, за което мечтаем.

Откъс от книгата: 

В зората на времето съществото е било чисто съзнание, тоест светлина. То е искало и решило да преживее опита да бъде Бог в материална обвивка. Поради
тази причина е трябвало да си създаде ментално тяло, емоционално тяло и физическо тяло, които съставят трите измерения на света или на материалния план. По този начин съществото е ставало все по-човешко, за да преживее различни опитности на планетата Земя. Ето защо съществата, които живеят на планетата Земя, материалната планета, се наричат човешки същества. Създавайки си материално тяло, съществото си е създало душа, откъдето произтича понятието за двойственост, вследствие на разделяне на душата и съзнанието. Душата представлява проницателният замисъл на материалния свят, тоест емоционалната и менталната страна на човека. Първоначалният замисъл е бил съществото да има всякакви преживявания в материалния план, запазвайки си правото на избор.

Всяко същество е имало свободата да избира това, което иска да преживее в материалната област, и начина, по който да го преживее. Имало е избор и по
отношение на времето кога да ги преживее. За съжаление повечето от съществата толкова са „слезли“ в материята, че са забравили кои са били
всъщност: Богове, изпитващи материята! Повечето от човешките същества са забравили своето „Съм“, защото са започнали да мислят и да вярват, че те са
тяхното ментално измерение. Защо ментално? Защото това е по-висшето измерение, по-могъщото от материалния свят.
Нека отделим малко време, за да разгледаме отново какво е менталното измерение, което може да се нарече също вътрешен ментален свят, Аза или
вътрешното Аз, интелект или памет. От менталното произтичат всички форми  – мисъл, вярвания, страхове, его. Основната функция на менталното е
най-напред и преди всичко да събира и натрупва цялата информация, доловена чрез сетивата на физическото тяло и желанията на емоционалното тяло.

Менталното е основно памет. Всичко, което е доловено от нашите физически сетива, както и всичко, което е усетено от емоционалното тяло по време на този живот и през предишните животи, е записано в нашата памет, в нашия ум. Функцията на менталното е просто да записва тези преживявания и да ги използва при нужда, без да съди дали са добри или лоши. Най-ценният му принос е да ни помогне да си спомним, че ние сме същества от светлина, желаещи да живеят в любов и хармония. Центрираният човек, тоест този, който знае, че е Бог, може да живее само воден от любов. Центрираното същество, което обича себе си и другите, си дава правото, както и на околните, да преживява всичко без чувство за вина. Няма осъждане, само констатиране, което ни помага да останем центрирани, да бъдем ние самите. Когато тези преживявания са болезнени и ние не сме в хармония, това означава, че сме забравили Бог или любовта.

Всяко преживяване, записано от менталното, всяка мисъл се превръща във форма мисъл или елементал, който остава около човека. Тази форма мисъл или тази памет има за функция да ни помага, когато имаме нужда. Ние се нуждаем от памет, за да живеем на планетата Земя, най-малкото за да запомним името си, как се пише, говори и т.н. Но вместо да използват паметта само за да запомнят преживяното или случилото се, хората са започнали да мислят, че преживяното е действителността. Ето защо, вместо просто да трупа в паметта това преживяно и да го използва в случай на нужда, когато нещо, което поражда болка, възникне в неговия физически или емоционален свят, човекът му придава твърде голямо значение.

Той решава: Това не трябва да се случва отново, затова няма да го забравям. Страхувам се, че ако това се случи отново, ще страдам много. После се преувеличава нещо, тоест колкото повече човек си казва По принцип не трябва или Аз не трябва, толкова повече тази форма мисъл нараства и се превръща
в дълбоко заседнало вярване. Тъй като всичко, което живее в материалния план, колкото по-подхранвано е, толкова по-голямо става. Вярването е памет, чрез която се оставяме да бъдем ръководени.

Да вземем за пример малко дете, което се ражда в семейство, където родителите вече са много заети с
други деца, работа, задължения и т.н. То не идва в идеалния момент, никой в действителност няма време да се занимава с него. Преживяването на детето може да бъде следното: то се чувства излишно и настрани от другите, като има чувството, че остава незабелязано в суматохата на тяхното всекидневие. И се пита с какво е различно.

Книгата може да бъде поръчана от тук.