Владимир Левчев изследва масонството във Великобритания и САЩ

Книгата обяснява философията на свободните зидари отвъд конспиративните теории

Още от самото си създаване масонството винаги е било мистерия за масовото общество. Новата книга от Владимир Левчев изследва Свободното зидарство и неговата история. „Масонството във Великобритания и САЩ: исторически документи и митове“, издавана от ''Ентусиаст'', разкрива реалната роля на масонските ложи, особено по време на буржоазните революции от XVIII и XIX в.

Владимир Левчев е български писател, поет, журналист и преподавател. Автор е на 15 стихосбирки, четири романа, както и на множество статии на културни и политически теми. Има няколко книги издадени в САЩ, Италия, Румъния и Северна Македония. По време на дългогодишния си престой във Вашингтон Владимир Левчев се запознава в дълбочина с тайните на масонството.

Много хора, включително и масони, които не познават историята и философията на своето братство, често се питат „Що е масонство?“. Все още никой не е дал окончателен и удовлетворяващ отговор, тъй като въпросът винаги остава отворен за по-задълбочени интерпретации. За да се избегнат конспиративните теории и догадки, Владимир Левчев се заема със задачата да даде дефиниция на Свободното зидарство и да разкрие неговата история във Великобритания и САЩ.

По естество масонството е сложна символна система, въплътена в таен ритуал. Той визуализира една своеобразна философия от времето на Английския ренесанс и Просвещението. Един начин на мислене, дискутиран от видната английска историчка Франсис Йейтс в книгата ѝ „Розенкройцеровото просвещение“.

Наистина ли масонството е всемогъщо тайно общество, което управлява целия свят? Създадена ли е Америка от масони? Религия ли е масонството? Или сатанински култ? С помощта на редица документи и лични свидетелства на видни масони Владимир Левчев дава просветление върху спорните въпроси по отношение на Свободното зидарство и неговата история.

Откъс от книгата

Tази книга цели да отговори на въпроса каква е била ролята на масонството в историята, особено по време на буржоазните революции от XVIII и
XIX  век, като се базира на документални извори и писмени свидетелства. Какъв е приносът на отделни известни масони, но преди всичко на масонството изобщо, към идеите на Просвещението, към модерната идея за рационален и демократичен обществен ред, за общество, основано на Конституция, законност и свобода на индивида.

Има ли връзка масонството с установяването на модерното демократично общество и каква е тя?
Свободното зидарство е фратернално общество (братство) на „свободни“ мъже. Те могат да изповядват различни религии, но трябва да вярват в един
Бог, наричан Архитект на Вселената. Това е една просвещенска деистична представа за Бог. Масоните проявяват религиозна толерантност и уважение към свободния индивид. Това е било много важно след Гражданската война в Англия (1642–1651). Но тази толерантност може да има значимост и днес,
във време на глобализация, от една страна, и религиозен екстремизъм – от друга. Масонството като философия е сложна символна система, въплътена в таен ритуал. Това, че масонството е било заклеймено от Католическата църква, обяснява донякъде тайните разпознавателни знаци и тайния ритуал. Но тайнството и символизмът не са само средство да се крият опасни идеи.

Те имат и езотеричен смисъл. Масонските ритуали могат да се сравнят с древните мистерии, които са били алегорични театрални представления за посветени. Великата ложа на Англия се основава на 24 юни 1717 година в Лондон. Тя обединява вече съществуващи ложи, но едва тогава Свободното зидарство заявява публично своето съществуване. От този момент нататък масонството се разпространява бързо и играе важна роля в интелектуалния и политическия живот на Европа и Америка през XVIII и XIX век. Тази роля е исторически документирана. И до днес масонството се смята за най-голямото фратернално общество (братство). Но много други организации  – като колежанските клубове в САЩ, белязани по традиция с гръцки буквени абревиатури като Фи Бета Капа, Сигма Фи, Алфа Тау Омега, имат подобен характер на тайни фратернални общества. През ранния XVIII  век в европейските общества
е имало непреодолими класови и религиозни деления.

До малко преди 1717 година в Англия, както и в цяла Европа, се е водела религиозна войнa. След края на Гражданската война в Англия само в ложата, с нейния дух на толерантност, пуритани и англикани, благородници и търговци са можели да общуват. От друга страна обаче, старите английски ложи
са били изключително мъжки общества, което е в разрез с идеите за равенство. Но английското масонство излиза на повърхността през далечния XVIII  век, когато е имало робство и патриархална йерархия и е липсвало равенство между половете. Някои масони твърдят, че недопускането на жени в
ложите се е дължало по-скоро на желанието жените да бъдат защитени при гонения и този принцип, както и пазенето в тайна, се е превърнал в част от
консервативната масонска традиция и до днес, въпреки че вече не съществува опасност от гонения. В САЩ има и женска, или по-точно смесена ложа – Орден на Източната звезда (Order of the Eastern Star), но в нея участват само роднини на масони. Според някои автори като Маргарет Джейкъб
[33, 34] масонската ложа е пример за демократично общество, една република в умален вид, където решения се вземат с гласуване, а майсторът на ложата, подобно на избран президент, има определен временен мандат според правилата на ложата и Конституцията на юрисдикцията. Всички масони
са братя независимо от тяхната религия, раса, етнос или социален статут.

Тъй като днес такова равноправие не е нещо уникално, а освен това масонската изборна демокрация е ограничена само до майсторите, масонската ложа едва ли може да се приеме вече като модел за демократично или републиканско устройство. Но нещата са изглеждали по друг начин през XVIII век, когато най-често срещаната форма на управление е била абсолютната монархия (в английския случай парламентарната), съществувало е робство и не е можело и дума да става за толерантност към други деноминации или религиозни разбирания, различни от тези на официалната църква. Но и днес, в условията на растящ религиозен фундаментализъм и етнически вражди по света, масонството може да играе някаква умиротворителна роля. Затова изследването на масонството като организация и като философия има не само историографска значимост, но и политическа актуалност.

Книгата може да бъде поръчана от тук.