Първоаприлско: До къде води криворазбраната свобода и  неразбирането напълно ролята на хумора?

В идващата нова епоха коренно ще променим и представите си за духовитост, за шеговитост. Ще успеем да разграничим здравословното смехотворство от злосторното осмиване.

Всичко се движи напред, за да стигне до крайност и да се върне в началото си. Това се отнася и за хумора. В началото е елегантен, после вулгарен, брутален… И пак става изначален… А изследването, обобщаването му, хем го стеснява, хем пък всяка гледна точка към него го дописва… Та нали животът ни е изпълнен с парадокси, иронични абсурди -  и оттам с много уроци. 

Затова ключът към разгадаването на хумора е във въпроса кога той секва… Кога се преобръща и преминава някои морално-етични граници, от които няма вече връщане. Помним провокацията "Шарли Ебдо”, която ни напомни, че словото, образът съзидават, но когато прекрачат допустимото, и разрушават, без да решават проблемите.  
Затова щеше да е по-добре да не бяхме толкова духовит народ, а справящ се с тях чрез труд. Като англичаните, например. Защото това работи много по-успешно и от най-доброто шегобийство. За да не пропадаме стремглаво към бездната, смеейки се. Защото осмиването омаловажава, неглижира грешките и така дори ги задълбочава. 
Всяко нещо на този свят е замислено първо за добро, но после стига и до своето изопачаване, до своята полярност, защото живеем в дуална реалност и така се постига развитие, еволюция. Това се случи, за жалост, и с Деня на хумора, шегата и лъжата - Първи април.

Нуждата от коректив, от алтернатива, от друга гледна точка го е породила още в далечното минало. Още оттогава той си завоюва правото да казва това, което от свян или от добро възпитание в другите дни обикновено се премълчава. И така се превръща в деня, в който покрай “несериозното” се изказват и нещата, за които или сме си затваряли очите, или не сме забелязвали.
     
Денят на шегата тръгва още от древния Рим, където чествали деня на глупците, само че в средата на февруари. В Германия и Австралия го смятали за нещастен ден, а родените тогава - за хора без късмет. Вероятно, заради ежегодното им облъчване с “голата” истина… Славяните, наричали април месец Лъжко, поради подлъгвания и после внезапно попарван от студа цъфтеж на плодните дървета. Измисляли и различни хитрости, като да променят имената си, да обличат дрехите си наопаки, да си слагат маски, за да объркат злия дух на зимата и невидимите демони.

А пък днес тази фриволност е изведена чак до там - 1 април да се превърне в някои страни в единствения ден, в който журналистите могат да отразяват и неверни информации, което е доста безотговорно. Дори някои световни агенции са предизвиквали небивали смущения със своите топ лъжи.

Но и  хуморът, като всичко оставало, преминава през своя еволюция и  претърпява доста сериозно развитие. С него започва да се занимава и науката. Съвременната медицина създава отделен клон, наречен гелотология - наука за смеха (от гр. гелос - смях). Доказва, че силният смях повишава производството на защитни клетки в организма и възпира образуването на хормона на стреса кортизол, за сметка на повишения ендорфин на щастието. Доказва, че повечето сърдечноболни били лишени от чувство за хумор. 
     
Понякога това развитие на хумора стига и до много свои връхни точки. Така стана и с трагедията в Париж, свързана със случая “Шарли Ебдо” и смъртта на карикатуристите от едноименния вестник, поругали най-свещеното за мюсюлманите.Тя даде и отговор на въпроса кога хуморът секва, както и ключа за разгадаването на неговата роля. А нейното неразбиране увеличи и тиражите, и купуването на вестника. 

Войната се разрази и в медиите. Но вместо първо да се вихри вътре в хората, тя необмислено беше изнесена навън. А свещеният джихад е повелявал справянето с врага да става вътре в човека. Тъкмо неразбирането на този духовен постулат превърна всеки един брой на вестника в насочено срещу криворазбраната свобода дуло. И не само карикатуристите платиха ужасения хонорар за своите рисунки, а цялата общественост, толерираща такива извращения. Дори една част от нея бе обвинена, че е изключително праволинейна и няма никакво чувство за хумор.

Много такива зловещи неща се случват напоследък, и то лавиноподобно, защото се задейства кармичният закон за полярността и Махалото на историята започна да се връща в обратната посока. Особено в западния свят, който започва да бере плодовете на безкрайните си погрешни схващания,  на корупцията, демагогията, фалша, безчестието, на омразата и убийствата в името на Бога, на жаждата за безогледни печалби…

Започнаха да се разкриват и повечето от белезите, описани в свещените писания, на последните дни преди Страшния съд. Дано можем да ги прозрем и предотвратим. Започнаха масово да се проявяват и изострящите се  полярности чрез ограничените умствени и егоцентрични проекции. За да може, чрез пресичането на допустимите граници, да се задейства и ефектът на бумеранга, при който стрелата се връща към стрелеца, който я е пуснал. Така се задейства и кармичният закон, водещ до болезнено изкупление.

А в идващата нова епоха, заедно с изключителния ценностен поврат, ще променим и представите си за духовитост, за шеговитост. Ще успеем да разграничим здравословното смехотворство от злосторното осмиване. Но тази дарба за духовно различаване се дава само на неосъждащия, както се казва в Бхагават Гита. И настъпващото в нея тотално енергийно пречистване ще включва също и това да не лъжем. 
Богомилите са смятали лъжата за един от най-тежките грехове, защото била енергийна проказа и зараза. Те са знаели, че когато лъжем, лъжем себе си и когато осъждаме, съдим себе си. Че така попадаме под духа на осъдителността, който ни причинява пагубните състояния на гняв, злоба, раздразнение, иронизъм, отрицание, критичност, антипатия, обида, горчивина… 
И че с такива чувства не може да се помогне на изпадналия в бедата на самозаблудата човек, че това може да стане само с Духа на любовта, с много милосърдие и съчувствие, мекота, с изключителна добронамереност, симпатия, разбиране. С приемането правото на човека да греши и страда, с неразвиване на негативно емоционално отношение към носителя на грешките. А също и с представата за неговите сегашни и бъдещи страдания, с които ще се разплати за стореното от него. С мисълта, че най-праведният Съдия ще раздаде най-съвършеното правосъдие и то по-най-добрия начин.

Но докато продължаваме да изправяме другите с осмиване, а не се вглеждаме в себе си, това ще означава, че не се стремим към покаяние и промяна, че не ставаме по-чисти, дори обратното - придобиваме и това, в което сме осъдили другите. 
Но пък, от друга страна, заблудата да не бъдем себе си, също се допуска от Създателя с оглед на това - сами да стигнем по пътя на пробата и грешката, разочарованието, страданието до истината и мъдростта. Въпреки че този път е доста трънлив, но пък най-добре и трайно спира погрешното мислене и действие. За жалост, най-често едва след като дойде нещастието или болестта.
Но ако преди да сме си причинили тези страшни последствия, погледнем изпреварващо на нашите страсти като на условна присъда, която е проверка за нашите души, все пак, можем да я отменим, дори да я използваме за развитие и усъвършенстване.
И тогава няма да се налага отровните остриета на думите и образите да пробождат неразбраното ни битие, за до го променят по най-драстичния и болезнен начин.