Лияна Фероли: Пролетни кълнчета

Ябълков цвят кипва от срам и свян. 
Бяла жар гаси в чашките си с плам. 

Прораства тревата на ръцете ми върху белия лист. 
Звънки камбанки изписват огърлица с цвят лъчист. 

Намек за въздишка, шепот на душа. 
Нестигнала по-високо от ниска трева. 

Молитвен химн в средата на всемирната мелодия. 
Дишат обертонове на много рани от сърца-камбани. 

Стръкче нежност – полетяло перце 
Светла въздишка приласкава сърце... 

Вятър от сълзи облачно вали. Душата ми бърза да засени. 
Бяла самота нежно се топи. В духа нежен стрък кълни.
 
Нежна влюбена прегръдка с вятъра шепти. 
Седемструнна лира към Слънцето ехти. 

Златновинен аромат на вечност дъхти. 
Розовоблагатният Перперек в роса искри. 

Светлеят думите без глас. 
В отворените им бистри очи 
малък небесен клас кълни. 

Шепнат шепите ми - бликаща вода. 
От пролетното топене остават само пера.
Светлина блести в сълза една,
светлее с Бога моята душа.

Ри-ла
"Ри-Ла" от санскрит означава “Свещена”

Свещена утроба си ти,
оплождана от вятър,
слънце и дъжд…
Смарагдова броеница
от езера, потоци, реки…
Ела и тази нощ в съня ми,
насели го със само
твоите си звуци,
аромати, пейзажи…
Остави ме пак да потъна
в тайнствения здрач
на твоето зачатие,
чакащо първите лъчи
в жълтите ми ириси…

В Рила

1.Слънце, слънце,
сянката ми огрей,
мъглата ми разсей,
на Диониса виното сгрей,
тъжната ми радост
на нераздялата
до градуса сгрей…

2. Колко малко в тебе
и колко много в мене
е любов,
а пък любов всичко било.
Къде ли, къде е всичко това?
Вероятно, при всичкото нищо,
в небето над Рила,
във вечността тъжна,
но много красива…

Аксис Мунди или болеенето на белотата

Синее, лилавее необята.
Усмихва се светлината.
Отвъд и тук стават едно.
А Центърът в сърцето
все така се белее
и тихо более..

Хиерогамия

Благостно
и в тишина
приижда
съвършена
белота…
Девичият екстаз
облажава Притвора…
Бистрее вричането
пред Боговидението…
Ненавестната Невеста
се слива с Духа си…

И струна съм – с ръцете на Бога върху нея,
И звън съм – отглас от Божието дихание,
И трепет съм – вибриращ от вятърен полъх,
И ехтеж съм – разсипващи се отвътре трели…
Душата ми е готова да размаха огнени криле…