Азиз Шакир-Таш: Като Божествен атрибут, езикът е неизменна  част от всичко сътворено

С посредничеството на словесните форми, на вярата и любовта, той твори нови светове

За втори път по случай Деня на майчиния език, в Кърджали гостува Азиз Назми Шакир /АзизТаш/ - магистър по арабистика, с втора специалност турски език и литература от СУ и доктор по история на науките от Истанбулския университет. Автор на десетки научни публикации и на четири поетични книги. Владее арабски, турски, османски, персийски, английски, руски, немски езици. Преподавал е в четири големи университета по света. Но от три години приключва с безкрайните си пътувания, установява се само в София като преподавател в програма „Арабистика” към Нов български университет, за да има повече време и за родния си родопски край.

Наскоро спечели творческа стипендия от Национален фонд „Култура” за два курса по творческо писане за деца и възрастни в Кърджали.
При гостуването си в галерия „Кръг” сподели, че при него езикът е водещ и сякаш се пренася в различно измерение, но после отново се връща в изначалното, за да го обогати с нови идеи и чувства.

Защото не в разединението е силата, а в единението във всички сфери е благословението. Загрижен за опазването и обогатяването на майчиния си език, той го прави жив, наситен с дух,  дава  му особена мощ и сила, обогатява го с универсални творчески сили. Дава импулси на хората да го превръщат в език на сърцата, на съчувствието, емпатията.

Азиз, Денят на майчиния език ни кара да се замислим за това толкова сложно и толкова многоаспектно явление…

- Човек не може да избира нито майчиния, нито бащиния, нито официалния език на страната си. Към тях може да добавим и езика, на който са написани свещените писания, които припознава по линия на изповядваната от него религия. Но може да използва цялата тази палитра от езици, които до един са майчини за някого. С тях може да си „нарисува“ един много по-цветен свят, защото езикът е едно от сетивата, чрез които декодираме света. И това сетиво е много по-комплексно от останалите, каквито са например зрението и слухът, защото не просто ги съдържа в себе си, а ни позволява и да ги настройваме по начин, по който да въздействаме на околните, а чрез тях и на света.

В санскритския  праезик на индоевропейската езикова група, с понятието език се обозначава действие, въздействие, дело, както и слушане гласа на интуицията. Какво казват някои арабски свещени писания по въпроса?

- Писанията съдържат пълна информация за битието, но в повечето случаи тя е индиректна. Езикът сам по себе си също може да бъде приет за свещено писание. В арабския има няколко думи за език: „лисан“ е езикът като анатомичен орган, който е в основата на възможността за артикулация, в арабския език тя се изразява с думата „мантик“, означаваща също „език“ и „логика“ на Словото, но реално то се пръква по друго време и на друго, по-защитено място. Вероятно, първоначално в интуицията. За да достигне до преходното, обаче, Словото е принудено да премине през цензурата на разума, за да изкласи като „люга“ - трета дума за език, изведена от корен със значения като: „говоря глупости“, „правя грешки“ и „анулирам“. Жалко е, когато езикът занулява връзката ни с Първоизточника му. 

Различните езици са като различните цветя в една градина. И това разнообразие е висшият и най-колоритен образ на самия Създател, защото така Той говори на всеки един народ на неговия език…

- Една турска поговорка поставя знак за равенство между човека и езика: „Бир лисан - бир инсан“ - „Един език - един човек“. В случая, асоциацията с Логоса, споменат в „Евангелие от Йоан“, съпътстващ неизменно Създателя, се налага от само себе си… Божественото слово е с голям творчески заряд, но когато запокитим честотите си прекалено ниско, вместо да се зареждаме с него, го профанираме и се опитваме да го „пречупим“. Тогава многото езици, вместо да умножат силите ни, ни превръщат във вавилонска кула, в един легион от надприказващи се обладани духове…

Сигурно е голямо блаженството на многоезиковото съ-пребиваване в Божествената многоликост. И в Целостта между Вечния Аз и Вечното Ти…

- Неведоми, но и ведоми са пътищата Господни и броят им е най-малкото равен на пожелалите да тръгнат обратно към Него. Представителите на ислямския мистицизъм, познат и като суфизъм, обръщат специално внимание на съчетанието от пътуването и стремежа към съ-пребиваване с Бога. Именно това съ-пребиваване е най-прекият път към висшите вибрации, които са резултат не от придвижване по хоризонтала, а по вертикала, което включва също самовглъбяване, издигане към горните слоеве на духовната атмосфера, където пребивава Вечното Ти.

И все пак, когато се стигне до някои езикови нарушения, вероятно, и това зло има ролята на Учител… 

- Както се твърди в Корана (113:2), не друг, а сам Бог е бил така добър да създаде злото. Какво обаче трябва да разбираме под „зло”? Дали то е само лоша, вредна, отрицателна проява, беда, нещастие? Или можем да си припомним и поговорката: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ Оказва се, че злото би могло да се приеме и като добро - дори и в случаите, когато тези две категории остават без практическа реализация. Коранът (2:216; 4:19) твърди, че „може би” това, което хората приемат за зло, е добро и обратно Именно в това „може би” се крие истината за доброто и злото. Защото зависи от самите хора, те сами решават дали всяко зло наистина е за добро, както подсказва поговорката. Всъщност, понятията за добро и зло, са без конкретни аналози в сътворения от Бога свят. И те би следвало да служат не в ролята на „означаващи” (защото не съществуват съответстващи им „означаеми”), а само и единствено като

Много е мистично и въздействието на молитвите на непознат език… Вероятно, тогава нашият дух се моли… 

- Когато молитвата се превърне в начин на живот, тогава няма да е толкова важно на какъв език е тя произнесена. Повечето мюсюлмани мълвят молитви от Корана именно на непознатия за тях арабски език и дори считат за кощунствени опитите богослужението да се извършва на друг език. Безспорно е важно и редно вярващите да са наясно със съдържанието на свещените за тях писания, но когато става дума за откъси от Тората, Евангелието, Корана или коя да е друга свещена книга, чиято рецитация предизвиква специфични вибрации, не само духът, а и тялото усеща съвсем ясно чудодейното им въздействие. В youtube много хора коментират именно подобен тип въздействия. Японският професор Масару Емото засне кристалите във вода, над която са четени различни религиозни молитви. И всички те образували впечатляващи с красотата и симетрията си образи.

Родният език дава и онази специфична словесна вибрация, без която изпадаме в духовна апатия, в бездомност, отхвърленост… Можем ли още тук, на земята, да уравновесим земните и небесните си въжделения?

- Не само това, но и обратното. Дори липсата на равновесие също може да се окаже източник на енергия, която да послужи за взаимното единство на земното и небесното. Гладът и жаждата по родната езикова вибрация карат душата още по-силно да бленува да се завърне към истинската си Прародина - Небесната. 

Любовта може да се предава и без думи, както сега целият свят говори на някакъв общ, сякаш космически език, изразяващ страданията от земетресенията…

- Да, но преекспонирането на темата за любовта с изпразнени от съдържание клишета, неизбежно стига до профанизирането ѝ. А и хората имат повече нужда от реална, отколкото от възпята в стихове любов. Съпричастността, която последва земетресенията от 6 февруари с епицентър в Турция, включително от страни като Армения и Гърция, които към момента са в повече от хладни отношения с югоизточната ни съседка, доказва, че общочовешката мобилизация, не се съобразява с международната политическа ситуация. Очакващите да бъде извадени изпод руините животи стоят много по-високо от геополитическите интереси.

Това доказва също, че езикът може да се окаже на върха на любовта - вярата във вечността, в която отново ще бъдем заедно със загубените ни близки. И така помага да се преживеят страданията…

- Да, той има тази сила в качеството му на Божествен атрибут, който е неизменна част от всичко сътворено. В състояние е да визуализира дори понятия, които нямат еквиваленти в материалния свят. И с помощта на неговите посредници - словесните форми, вярата и любовта - да твори нови светове.

Интервюто взе: Лияна Фероли