Слушам любовта - Лияна Фероли

Слушам Любовта

Защото…

Бог придружава слуха ми,

Защото…

Вибрира с Милостта Си,

Защото…

Нажежава ме с Погледа Си,

Защото…

Размеква ме, разтваря ме

в същността на вярата до смърт…

Слушането ме прави послушна…

Смалява ме до звука на

Тишината…

* * *

Две сърца в едно поле...

Едното прелива, 

другото се отлива...

В центъра им –

Струната на Силата...

Два кардиода

известяват Вечността.

Долу става горе,

а горе - долу.

По средата е

Срещата...

Неизбежната.

Възможно най-кратката

Пълнота...

Какво повече

от това?...

* * *

Безпричинна радост.

Бистрее Светлината.

Топла всеотдайност

лъчезарно струи...

Върхът и дъното,

слънцето и взорът,

чашата и питието

си разменят местата

с детско ликуване.

С дръзко безгрижие

и буйно веселие.

Небитие с теб

и битие

без теб.

* * *

Безмълвие мълви

мълниеносно.

Приласкава с ласки

отсъствието...

Не се изрича това, което мълчи

В бездните на бездънието – любовен пламък.

Сърдечният огън си проправя път нагоре.

Обгаря, осветява, възпламенява.

После се връща, откъдето е тръгнал.

По силата на закона за Жадността.

Тази силна ненаситност - любовта.

Това, което в сърцето властно звучи.

Но не се изрича това, което мълчи…

* * *

Съмва се вече.

Но още е нощ.

Любовно неделим е мракът –

рана на Светлината..

Търпеливо лекуване

от дългото здраве.

Творчески акт

Любов от думи

и думи от любов.

Все недостатъчни

и неутолими.

Изчистени от старание и контрол.

Изричащи сами себе си.

Непритежаема реалност.

Плътта им изтънява,

прозирно гола-голеничка.

Изпръхтява в синя гълчава.

Думите се любят

с пулса на поетиката.

Покръстване с любов

На отец Боян Саръев

Прелива чрез вятъра молещата се душа.

Избеляват слънчевите рани.

Разраства се оскъдната нежност.

Тихо, като при причастие,

осветлява се тъгата.

И в шепата на мрака

долитат светулки.

В мирото на радостта

просиява венчилото…

На Кръста…

Утаяване-претопяване

Жаждата ме отведе до Извора…

Но не отпих…

И не се измих…

Да се утаи

Изгарящата белота…

И Огънят

Да стане Покой…

В него и глътката само

Ще ме претопи…

И  оживотвори…