Единствената официална биография на Коко Шанел е вече на български език

Книгата от Джъстѝн Пикарди разкрива тайния свят на модната дизайнерка

Тя съблича от жените пищните поли и ги облича в малки черни рокли. Подарява им най-знаменития аромат на ХХ в., който и днес може да се усети в модната къща на своята създателка. Целият свят познава стила и името ѝ, но само пред малцина тя разкрива личността си. Добре дошли в тайния свят на Габриел Шанел.

Призната за единствената официална биография на загадъчната модна икона, „Коко Шанел. Животът на една легенда“ е вече у нас от „Ентусиаст“. Забележителното проучване на Джъстѝн Пикарди проследява живота на дизайнерката. От мрачните стаи в манастира, където е живяла като малка, до знаковата улица „Камбон“, Коко преобразява завинаги представите за елегантност. През 2010 г. книгата попада в краткия списък на наградата Galaxy National Book.

Джъстѝн Пикарди е британска писателка и журналистка. Тя придобива популярност с мемоарите си „If the Spirit Moves You: Life and Love After Death“ и биографията „Коко Шанел. Животът на една легенда“. Пикарди е сътрудник на британското издание на Harper’s Bazaar, а преди това е била негов главен редактор. Авторката е работила и за Sunday Times, Telegraph, Observer и Vogue.

Пикарди разкрива неизвестни досега подробности за ранните години от живота на Коко Шанел и изследва какво се крие под лъскавата ѝ повърхност. Авторката хвърля нова светлина върху бурните и страстни връзки на дизайнерката, като разбулва митовете и разказва само и единствено истината. Биографията е базирана на проучвания от писателката и интервюта с последните оцелели роднини, служители и приятели на модната икона.

Освен любопитни детайли от личния живот на Коко Шанел, авторката описва историите зад именитите костюми, парфюми, бижута и чанти, изграждащи революционната дамска визия. Джъстѝн Пикарди документира раждането и възхода на марката, която оставя забележително наследство в света на модата.

„От мен няма да излезе добър мъртвец, защото, щом ме заровят, ще стана неспокойна и ще мисля единствено как да се върна на земята и да започна отново“, казва Коко на писателя Пол Моран и думите ѝ продължават да ехтят зад стъклените витрини на модните бутици.
„Пленително и интригуващо четиво“, споделят от Sunday Times. „Джъстѝн Пикарди е толкова упорита в разкриването на живота на модната легенда, колкото Коко Шанел е била в прикриването му.“

''Аз наложих черното и то има водеща позиция и днес, тъй като черното заличава всичко наоколо.'' - Коко Шанел

Откъс от книгата:

Пиша тези думи на бюрото на Габриел Шанел в частния ѝ апартамент над модния салон на бизнеса, който тя е създала през 1910 г., на рю „Камбон“. Дойдох на това място преди много години, малко след смъртта на сестра ми Рут през 1997 г. Историята, която следва, не е посветена на сестра ми, но тя е част от нея, както и мама, която се е омъжила за татко, облечена в малка черна рокля с кройка на Шанел осем месеца преди да се родя. Тази рокля придоби
качествата на талисман, когато бях достатъчно голяма, за да я нося като млада жена; тя сякаш говореше за елегантност, но също така бе бунтарски символ
(да се омъжиш в черно, евсе едно да стъпчеш мощно табу). А пък Шанел, изглежда, бе значима и в други отношения – та нали също както легиони преди мен, аз свързвах името ѝ с аромата на женствеността; в моя случай с едно шишенце Шанел №5 в спалнята на мама и флакон Шанел №19, който нейната майка, баба, ми подари за рождения ден, когато станах на осемнайсет.

По този начин Шанел се вплете в живота ни, но със съвсем лек допир (пръскане на парфюм; усещането за черен сатен по голата кожа).
След това любимата ми сестра почина от рак на гърдата на трийсет и три, когато близнаците, за които копнееше, едва бяха стигнали до втория си рожден ден. След това имах чувството, че сърцето ми се е пръснало и никога повече няма да е цяло отново, тъй като Рут беше най-добрата ми приятелка и съюзник още от детството, момичето, което се стараех да защитавам, придружителка, чието пътешествие споделях от много отдавна. Може би в резултат открих, че мъката сближава по странен начин (също така, че тъгата има много повече форми от това просто да се облечеш в черно). Вероятно това ще успее да обясни защо изпитах онзи неочакван прилив на съпричастност към самата Шанел при първото посещение на апартамента ѝ, тъй като там, изглежда, бе светая светих на жена, чийто живот е бил белязан от жестоки загуби.

Първата е смъртта на майка ѝ, когато Габриел е на единайсет, бързо последвана от изчезването на баща ѝ, който изоставя петте си деца, след това кончината на двете ѝ сестри (едната извършва самоубийство, след като е отхвърлена от мъжа, когото обича, докато другата се напива до смърт след провален брак). Всичко това научих от опитната екскурзоводка в апартамента ѝ  – една от забележителните жени, които работят в архивите на Шанел – и по-късно същия ден от Карл Лагерфелд, творческия директор на „Шанел“ от 1983 г., мъж, който познава и разбира всички подробности от живота и работата на създателката на бранда.

Ако сянката на тежката загуба се долавя на мястото, на което пиша днес, същото важи и за живота, който Шанел е създала за себе си. Точно пред мен – и ме гледа право в очите – е един от любимите ѝ спомени – малка рисунка на лъв  – както и много други пръснати в апартамента. Те напомнят, че тя е родена под знака на лъва, но също така подчертават непреклонния ѝ дух при изграждането на собствената ѝ независимост по време, когато жените във Франция все още нямали правото да гласуват. На модата често се гледа като на нещо леко постижимо и повърхностно – и наистина, има моменти, когато тя изглежда смешно, – но ето че Габриел Шанел внася престиж в представата си за стил и същевременно успява да ни напомни, че под тези красиви повърхности може да има скрита дълбочина. Тя самата е прикривала значителна част от себе си – срама как е била изоставена като дете, болката от годините, прекарани в сиропиталище; мъката от изгубена любов и самотата. Тя се превръща в най-известната жена в модата – чиято иконография остава точно толкова въздействаща, колкото и преди един век, – но на фона на цялата си елегантност, тя остава уязвима, въпреки защитните качества на съвършено скроените ѝ дрехи.

Отне ми известно време, докато се почувствам достатъчно смела, за да поставя началото на книга за тази сложна и изумителна жена, въпреки че пишех често за нея и за неугасващото ѝ наследство в годините след първото ми посещение на рю „Камбон“. Когато мислех за Шанел – а това се случваше често, при положение че работех за Вог след смъртта на сестра си, а по-късно за Харпърс Базаар – не можех да разгранича чувствата си към настоящето
въплъщение като изключително мощен глобален моден бранд, от инстинктивния емоционален отклик към Габриел Шанел. Тя сякаш притежаваше всичко, същевременно нищо (макар че, докато пиша тези думи, се изкушавам да ги изтрия, тъй като се страхувам да не се окажат подвеждащи). Възможно ли е тя да е била трагична героиня, или пък напълно различна личност, по-неуловима, отколкото някой предполага?

Книгата може да бъде поръчана от тук.