Доходоносният проект на Фернандо Сорентино
1. Извън закона
Когато се преместих, от „Кралицата на среброто” в крайградската колония „Мартинес”, забелязах, че повечето от къщите имат градина или гараж отпред. Някои от собствениците оставяха свързан към крана маркуч, с който поливаха градината или миеха колите си.
Описвайки четириъгълник, съставен от улиците „Флеминг”, „Дардо Роча”, „Карлос Пелегрини” и „Парана”, аз направих математическо изчисление, чийто резултат беше, че в тази област ще има (като се има предвид обичайната граница на грешка на всички сериозни статистики), 10 920 маркуча.
Сега, ако вземем предвид, че средната цена на маркуч със средно качество в Аржентина е еквивалент на тридесет щатски долара (инфлацията ми пречи да формулирам изчислението в национална валута), в резултат получаваме, че множеството на наличните маркучи в този район на „Мартинес” представлява цифра от 327 600 долара.
За човек като мен, пенсиониран учител по литература, който винаги е живял от мизерната си заплата, задействаните $327 600 биха могли да бъдат моята алчност.
Маркучите бяха много уязвими за кражба: щеше да е достатъчно да влезете в градината, практикувайки прекъсването на връзката между маркуча и крана и по този начин можете да заграбите тези бъдещи съкровища.
Но аз нямах намерение да унищожа репутацията си на честен човек, представяйки се в квартала като обикновен крадец на маркучи. И така, една вечер сложих карирана шапка, която ме покриваше до веждите, както и очите ми с черна маска.
Така дегизиран, в един часа сутринта, в понеделник ,през юни, започнах престъпната си дейност. Трябваше да огранича това в зимните нощи, в които можеше да бъде срещнат случаен минувач в полу пустите улици на „Мартинес” - това е почти толкова трудно, колкото намирането на биде в Съединените щати. Тогава самотата улесни плановете ми.
Прочие, доста лесно се влиза в градините: в някои от тях къщите са отделени от тротоара само със стена, която не достига до метър височина. В други е достатъчно да натиснете вратата (често пъти затворена без ключ).
В най-сложния случай е необходимо да се изкачите на портата, която никога не е твърде висока (от друга страна, аз пазя от моето детството, навика да се катеря по дървета или стълбове за улично осветление,вид скромен алпинизъм). Излязох онази вечер на моята улица „Хункал” и започнах с изземването на маркуча на къщата, която вдясно граничи с моята.
Продължих в посока улица „Фрай Луис Белтран”. И внимавайте да не влизате в жилища, в които има отвратително куче, което издава алармения лай. Събрах седем маркуча повече, които висяха на лявото ми рамо.
Накратко, обиколих блока, „Хункал”, „Белтран”, „Кордоба” и „Принглес” и се прибрах с тридесет и два маркуча, които по качество повече или по-малко си приличаха.
За да не събудя подозрение, сам си "откраднах" маркуча. Тридесет и трите игрални фигури бяха настанени на тавана на моята къща, една кабина, по-известна с англицизма на playroom, съкратено в игра.
СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКАТА АКАДЕМИЯ НА ИСПАНСКИ ЕЗИК
2. Таванското помещение
Каквото и да се казва, таванът ми е огромен, защото обхваща почти цялата покрита площ на къщата. През зимата го пробиват иглите на полярния студ и през лятото - огньовете бумтят над него и над екватора и няма устройство за повишаване или намаляване на температурата, а и то би имало най-малък ефект върху такава голяма площ.
Поради тази причина, в частта с лице към улицата, имах издигнат параван, който идва от пода до тавана и превръща тази зона в малък офис, който лесно се нагрява и охлажда.
В този рай имам бюро, компютър, принтер, скенер, книги, хартия, ножици, ученически пособия и др.
Най-накрая всичко, от което се нуждая, за да извършвам дейности, които харесвам - например четене на литература и писане на истински истории, които по-късно, невярващите и злонамерени читатели ги смятат просто за измислени упражнения.
Не-офис пространството се увеличава повече от три пъти. Там ми е основната библиотека, различни мебели, хладилник, микровълнова печка, елементи за приготвяне на мате или кафе и друго оборудване с практически характер.
И – да не го оставям за последно, онова, което е по-малко важно – в този сектор живеят двете ми стари котки: Бам Бам – сиамски мъжкар на седемнадесет години и Фернандо Сорентино.
ФЕРНАНДО СОРЕНТИНО
Аржентина
Превод от испански език: Виолета Бончева
