Седни, тъга, дошла си ми на гости

Седни, тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни, тъга, и дай да те прегърна, 
и себе си, и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
до късно ще говорим, о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките, направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат, о, тъга!
Седни, тъга, дошла си ми на гости!

Автор: Гергана Сотирова