Капанът на вечните планове – когато контролът се превръща в стрес

В епоха на календари, приложения за продуктивност и списъци със задачи до последния час, планирането се е превърнало в символ на отговорност и амбиция. ''Организиран човек'' звучи, като комплимент, но когато всяка минута е разписана, всяка стъпка премислена, а всяко отклонение възприемано, като провал, доброто намерение постепенно се превръща в източник на напрежение. 

''Планирането е инструмент, но когато стане начин на съществуване, това може да се превърне в сериозен проблем!''

Защо вечните планове са толкова изтощителни?

Постоянно напрежение и вътрешна тревожност
Когато сме свикнали да предвиждаме всичко мозъкът ни рядко ‘’изключва’’. Дори в почивка мислим за следващия ход, за възможните рискове и за това какво може да се обърка. Това състояние на непрекъсната готовност държи тялото в режим на стрес. С времето могат да се появят – раздразнителност, проблеми със съня и усещане за изтощение, дори когато обективно не сме направили толкова много.

Страх от грешки и провал
Колкото по-детайлен е планът, толкова по-трудно приемаме отклоненията от него, а животът по природа е непредвидим. Закъсняла среща, променени обстоятелства или нова възможност, всички те могат да разклатят усещането ни за контрол. Точно в този момент, вместо да реагираме спокойно, ние започваме да се обвиняваме, че ‘’не сме предвидили достатъчно’’. Така една малка промяна се превръща в източник на голямо напрежение.

Парализа от прекален анализ
Понякога планирането става форма на отлагане. Така вместо да действаме ние подобряваме плана, добавяме нови варианти и чертаем резервни сценарии. Резултат от всичко това е, че решенията се бавят, увереността намалява, а усещането за застой нараства. Всъщност прекомерното обмисляне може да бъде по-ограничаващо от липсата на план.

Загуба на спонтанност и радост
Най-смислените моменти рядко са предварително разписани. Когато животът е прекалено структуриран остава малко място за изненади, нови идеи и естествено развитие на събитията. 

''Понякога прекалената организация убива вдъхновението!''

Истинската увереност не идва от това да сме подготвени за всеки сценарий, а от доверието, че можем да се справим с каквото и да се появи. Животът не е проект на управление, той е процес и понякога най-здравословното решение е да му позволим да ни изненада.