Сезонът на омразата
От Нели Славова
Отново сме в сезона на добрата стара омраза към тийнейджърите. Да, сред тях има провокативни, гръмогласни и често непоносими образи - точно каквито бяхме и ние на техните години. С много зле боядисана коса и цигара между пръстите.
Но не тийнейджърите са тези, които будят истинско безпокойство в мен.
Далеч по-плашещ и натоварващ е феноменът на хората, които сякаш са се родили директно на 38 – улегнали, целомъдрени, балансирани, спокойни, уравновесени, съобразителни и стерилно безгрешни. Тези, които са пропуснали етапа на търсенето, обърканите хормони, правенето на глупости, за да облекат мантията на съвършената зрялост.
Не се ангажирам да анализирам какви компенсаторни механизми, вътрешни дефицити или болезнена нужда от одобрение стоят зад тази фасада, но ми се струва, че има нещо дълбоко неестествено в поведението на човек, който отрича собствената си природа на грешащо същество.
Всички сме били тийнейджъри. Разликата между нас е само в количеството на грешките, но не и в тяхното наличие.
Да се чувстваш зрял не се крие в липсата на минало, а в способността да го приемеш с всичките му абсурдни и неудобни моменти. С всички пъти, в които си се излагал или си бил смешен отстрани.
Да съдиш тийнейджърите от висотата на своята измислена безгрешност не е признак на морал. Категорично не е признак и че си по-добър родител от друг.
Признак е на тежка форма на забвение или, което е по-лошо – на страх от истинското "аз", което някога е имало куража да греши.
