Най-важният навик в услуга на здравето

Изяж дъгата. Не пуши. Спортувай поне три пъти седмично - ако трябваше да избереш само един, кой щеше да бъде твоят най-важен навик в услуга на здравето?

Добри и лоши, всички ги имаме. Повечето хора виждат навиците като скучната сянка на рутината и модел на поведение. Или като стратегия на успеха чрез постоянство под мотото "капка по капка вир прави".

А навикът не е нищо друго освен награда - струята топло мляко в целувката на черното кафе сутрин, без което не можеш да си представиш деня. Заучените преки улички до офиса, благодарение на които си позволяваш да се излежаваш още пет минути. А, да, или както си се унесъл под завивките в очакване на онова съобщение за лека нощ, и пляс! - досадният изненадващ шамар на стоварилия се телефон върху лицето ти. Да, да, всеки път си обещаваш, че ще е за последно.

Според изследователите на процеса на формиране на навиците, около 45% от дейностите в ежедневието са именно изградени във времето навици. Ходенето, храненето, дори говоренето са натрупани навици, точно каквито са дишането и мисленето - нещо като придобити инстинкти за оцеляване. Всички наши успехи и провали са дело на поведението ни в ежедневието, благодарение на навиците и вярванията, които сме натрупали през живота си. Навикът, като познато топло наметало, ни помага да минем през виелицата на стреса.

Психолозите смятат, че дадено поведение става навик като автоматично извършване на действие, продиктувано от определена част на мозъка, която не го разпознава като мисловен процес, а е автоматично неврологично действие, за което не се замисляме. Ето защо контролирането на навиците хич не е проста работа, а още по-сложно е да пратиш по дяволите старите си навици като скъсани чорапи срещу замяна с нови, особено когато те притискат задачите на ежедневието и се налага да превключваш на режим автопилот.

А в такова турбулентно пътуване често състоянието на здравето се оказва мерило за най-голямото ни постижение, че в понеделник ще имаме кураж за напълно нова диета или пък ще спрем да пушим. Всъщност всичко започва с това дали ще сложиш две захарчета в кафето, вместо три. Дали ще погледнеш към снежната планина през прозореца на офиса, вместо по навик към замръзналия часовник в очакване на отварянето на килията на работното време.

Да дадеш време на твоята сянка (името й е Рутина) да бъде подложена на въпроси и това да се превърне в нов навик. Тогава вече ще знаеш – с малко повече търпение и постоянство, навиците могат да се променят, да се изграждат в търсенето на нов начин на мислене и нови пътища, водещи до митичната рецепта за хармония между душа и тяло.

Затова най-важният навик е този, най-трудният и понякога сякаш невъзможен - да обновяваш себе си чрез малки стъпки, да преобръщаш разбиранията за собствения си свят и това какво е добро за теб. Навикът да навиваш будилника за промяната в точния момент и да експериментираш с нови приятни и полезни навици в полза на тялото и душата, т.е. на здравето.

Моментът, в който Рутината бъде подложена на нововъведения без уговорки, без отлагания и без хленчене да се сбогуваш със стария навик, дори това да изглежда абсурно като невъзможна любовна раздяла и на негово място да изградиш нов, по-добър.

Точно като неудобните обувки, с които някога ти е било трудно да направиш първите крачки, а днес дори по навик не свеждаш поглед към протритите им носове, там някъде едно малко камъче боде стъпалото и напомня, че е време да направиш нещо, за да се съхраниш по пътя си напред.

И това камъче е най-важният навик в услуга на здравето.