Когато гладът не е в стомаха – скритият език на емоциите

Случвало ли ви се е да посегнете към храна без реално да изпитвате физически глад? Да ви се прииска нещо сладко, солено или много конкретно без ясна причина? В много случаи това не е глад на тялото, а емоционален глад. 

Емоционалният глад се появява внезапно и е настойчив. Той не е свързан с нуждата от хранителни вещества, а с потребността от утеха, сигурност, спокойствие или разсейване. Често зад него стоят емоции, като стрес, тъга, самота, скука или вътрешно напрежение.
За разлика от физическия глад, който се развива постепенно и може да бъде задоволен с различни храни, емоционалният глад е конкретен и нетърпелив от типа на ''искам точно това и точно сега''. Дори след хранене усещането за празнота често остава заменено от вина или неудовлетвореност. 

Важно е обаче да се подчертае, че емоционалният глад не е слабост, а сигнал идващ от психиката ни, който ни подсказва, че нещо вътре в нас има нужда от внимание. Вместо борба по-полезно е да се запитате: ''Какво всъщност чувствам в момента? От какво друго имам нужда освен от храна?''.

Понякога отговорът е почивка, друг път просто разговор, движение, тишина или позволение да присъствате с емоцията без да я потискате.
Когато започнете да разпознавате тези сигнали с повече осъзнатост и състрадание към себе си, храната спира да бъде утеха и отново заема естественото си място, като грижа за тялото, а не заместител на емоцията. Истинският баланс започва тогава, когато се научите да се грижите не само за тялото си, но и за вътрешния си свят.