На пътешествие из гръцката митология

Марчела Уорд представя най-интересните моменти от древните сказания

От създаването на света, през могъщите богове, та чак до славните подвизи на Херкулес гръцките митове са извор на знания и епични приключения. Марчела Уорд и илюстраторът Сандер Берг се заемат с нелеката задача да разкажат словесно и визуално най-известните легенди, като внимателно извеждат поуките от тях. „Пътешествие през гръцката митология“, издавана от „Ентусиаст“, ще заплени малките читатели с красиви, страшни и пълни с опасности и премеждия истории.

Марчела Уорд е с класическо образование и прекарва дните си в преследване на митове и легенди от Античността в библиотеките на университета Оксфорд във Великобритания. Изследователските ѝ интереси са съсредоточени към това как стария свят определя насоките на бъдещето.
Сандер Берг е шведски илюстратор. Творбите му се фокусират върху цвета, текста и съвременните дигитални творби. Той обожава визуалния аспект на разказа в своята работа. „Пътешествие през гръцката митология“ е първото му издание за деца.

Книгата проследява полета на Малка сова и нейния дядо из Древна Гърция по време на мисията им да научат повече за мистериозната богиня Атина. Те се реят в небето с Пегас и се гмуркат в дълбините на Подземното царство, докато пътешестват из света на легендарните герои и свирепите чудовища.
В тази съкровищница от приказки Марчела Уорд дава съвременен поглед над гръцките митове, а илюстрациите на Сандер Берг са едновременно в класически и модерен стил и дават усещането за пътуване във фантастична вселена.

Според редактора на изданието Гергана Рачева книгата има ясна цел да даде своеобразен начален поглед върху старогръцката митология. Тя създава цялостна и справедлива представа на любознателните малки читатели за основата, върху която се изгражда европейската култура. Родословното дърво на боговете и героите, поставено в първите страници, отваря широка врата към свят, който е задължителен за всяко дете, поело по пътя на културното израстване.

Откъс от книгата:

Малка сова протегна нокти, разпери крилете си срещу топлия вятър и кацна най-отгоре на Партенона. Храмът гледаше от високо град Атѝна. Бавно, дребната сова извъртя главата си назад. Можеше да види корабите в пристанище Пирея и далечните острови, полюляващи се нагоре-надолу в морето. Слънцето бавно се спускаше зад планините на Пелопонес. Малка сова можеше да различи сенките на мъже, които разпалваха огньове за през нощта
в храма на Хефест, както и мраморните страни на Кариатидите. Някога тези статуи са били жени, но отдавна са превърнати в камък и са осъдени завинаги да носят тежестта на храмовия покрив на главите си. От мястото си на Партенона тя забеляза млада сврака, драскаща в прахоляка на Ареопага – огромна скала, свещена за бог Арес, брат на богиня Атина. Малка сова чу шумно пляскане на криле над себе си и вдигна жълтите си очи към познатия звук. Дядо ѝ, Нощна сова, кацна тромаво до нея.
– Нали не възнамеряваш да уловиш тази сврака? – подкачи я той. –
Как би могла да я донесеш чак дотук? – Малка сова разроши перата
си, но беше развълнувана от появата на дядо си.
– Всъщност си мислех за Атѝна – отвърна тя. – За това колко
голям е градът и колко различни хора има в него. И какви късметлии сме, че Атина е дала възможност на совите да си живеят тук и да виждат всичко.
Нощна сова наклони глава настрани, изненадан от внезапния интерес на внучката си към мястото ѝ в света.

Малка сова погледна към дядо си и примигна.
– Какво е мит? – попита.
Нощна сова не беше сигурен как да отговори.
– Митът е онова, което може да бъде разказано – отвърна.
– Като история? – отвърна Малка сова.
– Като история, която ни обяснява кои сме – каза той. – История,
която е истина. Или може да е истина.
Малка сова изглеждаше объркана.
– Имаш предвид като легенда?
Дядо ѝ замълча за момент.
– След време, когато хората извадят монети от фонтаните на Атѝна и ги погледнат – започна той, – ще виждат сови с блестящи очи да се взират в тях. Ще разказват за тези сови и приключенията, които са преживели. Тези разкази ще са легенди, защото са свързани с реалния живот. С историята.

– Нощна сова изчака Малка сова да осмисли казаното. – Митовете не са обвързани с историята – продължи той. – Митовете са обвързани с истината или със случилото се, което би могло да е истина. Малка сова се обърка още повече, макар че не искаше да си признае.
– Тогава Атина мит ли е? – попита.
Нощна сова се замисли дълбоко. Доколкото можеше да си спомни, совите винаги са имали специална връзка с Атина – богинята на войната и мъдростта и основателка на града Атѝна.
– О, не! – каза той и се подсмихна. – Атина е абсолютно истинска. Или поне – той направи пауза – би могла да бъде. Совите невинаги са живели в Атѝна, нали знаеш – продължи Нощна сова. Очите на Малка сова се разшириха от изненада. Атѝна не беше просто неин дом, а беше мястото, на което тя смяташе, че совите от край време принадлежат. Малка сова помоли дядо си да ѝ разкаже.
Той започна от самото начало, макар неговото начало да не беше онова, с което хората обичаха да започват историите си. В техните разкази Зевс и Атина, и всички други богове, живели на планината Олимп, винаги са съществували. Совите обаче знаеха повече.

В историите на совите имаше свят отпреди хората, отпреди боговете и отпреди Атѝна. Дори отпреди самите сови. Тези истории бяха ги дарили с мъдростта. И той започна да говори. Нощна сова погледна към здрачаващото се небе. Скоро щеше да се стъмни, а това означаваше нощ, изпълнена с лов на мишки, с които да нахрани семейството си.
Въпреки това той започна...

Книгата може да бъде поръчана от тук.