Вместо виц: Бай Иван
Комунизъм… Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех. Чуло се, че ще идва на посещение Тодор Живков. Отишъл директорът при Бай Иван: Иване, стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
Необяснимият ни афинитет към еднорозите
Виждали ли сте някога еднорог? И не, не говоря за такъв на картина, гоблен или розовото тефтерче на детето ви. Тук става въпрос за истински еднорог - създание, наподобяващо кон, с пищна грива и дълъг спирален рог на върха на челото. А виждали ли сте поне рог от това вълшебно създание?
Иван С. Вълев: Ако си искрен, няма как да не бъдеш оригинален
Иван С. Вълев е роден през 1984 г. в Сандански. Завършва Техническия университет в София. Първите му публикации са научни статии.
5 начина да преборим пролетната умора
Ей така, като наближи май месец, времето се стопля и започваме да се чувстваме отпаднали и изтощени. Общата физическа отпадналост, гарнирана с понижаване на имунитета води до простудни заболявания.
Писмо до Април
Не ме разнежвай толкова... Не ми се влюбва. Или поне не още. Не сега. Сега ми е красиво да се губя по тихите пътечки на нощта. Да срещам себе си.
Бързи и ефективни методи за по-чист дом
Да поддържаме дома чист и спретнат допринася за уюта вкъщи, но ако трябва да бъдем честни със забързаното ежедневие и затрупващите ни отговорности, колко често всъщност успяваме да се придържаме към оптималното ниво на чистота, което бихме желали?
Какви са моите ценности?
Когато пише книгата си "Яж, моли се и обичай", Елизабет Гилбърт неведнъж изпитва моменти на съмнение, както в себе си, така и по отношение на книгата и на самото писателско начинание. "В главата ми непрекъснато кънтеше като мантра фразата "Ама че гадост" - спомня си тя.
Хосе Мария Гаона: Кораб от рогозки
Моята къща е една жена с пола от рогозка блуза от картон и крайници от рожкови.
Вместо виц: Лекарските специалности
Хирург - греши само веднъж като сапьор. Но сапьорът греши веднъж в живота си, а хирургът - веднъж във вашия живот.
"Аз още броя дните" от Георги Бърдаров
Роман за дните, които се броят с цената на голяма болка и през сълзи.
Колко трудно е да си човек
Колко трудно е да си човек, да усещаш всеки миг как дишаш във врата си, да закача вечерната ти дреха
счупеният нокът на вината, че не си обичал достатъчно, че не си простил, не си дал, не си и взел...
Как да обичаш властта?
Гледах телефона си през секунди, а ми се струваха часове. Нямаше нито помен от него, дори миризмата на власт беше изчезнала. Вирнатият ми нос беше оклюмал до пода. И може би така е по-добре. Това, което смятаме, че може да ни донесе изгода често е заблуда или кутията на Пандора. И все пак. Той беше навсякъде.
