Спомен от днешния ден
Не знам дали имате онова приложение във фейсбук, което следи за публикациите от преди години и от време на време те изненадва с:"Имате спомени за днешния ден. На този ден, преди 1 година…"
Обикновено следват няколко несигурни секунди, през които се чудиш дали да кликнеш върху известието и евентуално да се изправиш я пред някой скъп спомен (който не можеш да си върнеш), я пред нещо, което си искал да забравиш, но социалната мрежа има други планове.
Можете ли да си спомните къде сте били и какво сте правили на този ден, точно преди година? Не? Повечето хора едва ли биха си спомнили (особено без помощта на споменатото приложение).
За повечето от нас този ден преди една година е бил най-обикновен ден от седмицата, който по нищо не се различава от останалите. За малкото късметлии, това е бил специален ден и те веднага ще вдигнат ръка и ще разкажат (или не) някой хубав спомен.
Преди няколко дни фейсбук ми припомни сладка случка от миналото лято. Замислих се колко неща са се променили за една година, без дори да усетя – вече не съм с човека, с когото имах връзка тогава, раздалечихме се с една от най-близките ми приятелки, семейството ми преживя няколко тежки момента.
Но в същото време се запознах с нови хора, създадох приятелства, направих няколко сериозни равносметки, пораснах (е, поне емоционално), обърнах повече внимание на нещата, които имат значение лично за мен.
Миналото е нещо страхотно, защото, добро или лошо, то ни е довело до тук. Но колко здравословно е често да се връщаме към него? Обърналият се Орфей губи своята Евридика, обърналата се жена на Лот губи живота си.
Ще изгуби ли миналото своето очарование, ако твърде често и твърде дълго се вглеждаме в него? И дали част от неговата магия не се крие именно в неговата недостижимост?
Не можем да спрем часовника, поне – не метафорично. Всеки ден е една малка крачка към бъдещето и е важно това да бъдат правилните крачки, защото само с правилните крачки ще създадем дни, достойни за помнене.
И когато някой ни попита къде сме били и какво сме правили преди година, ще имаме какво да разкажем или поне – ще се усмихнем. В крайна сметка, всичко опира до един въпрос.
След 1 година на този ден, какви спомени искаш да имаш?
