Научете повече за себе си чрез Прозореца на Джохари

По-доброто себепознание директно се отразява върху по-доброто междуличностно общуване. "Прозорецът на Джохари" е изготвен през 1955г. от двама психолози – Джоузеф Луфт и Хари Ингам.

Главната цел на този инструмент е да се разшири познанието за личността, което произлиза от активното взаимодействие на отделния човек с други хора и околната среда, каквито са диалозите между хората и споделянето.

"Джохари" е комбинация от имената на двамата – "Джо" и "Хари". Идеята е нагледно да се представи това, което даден човек знае и не знае за себе си и това, което другите знаят и не знаят за него.

Авторите представят това визуално - като прозорец, разделен на четири квадранта: арена, сляпо петно, фасада и непозната област.

"Арена"

Представя комбинацията от познатото на индивида за самия него и на другите за него. Тук се включват поведение, знания, умения, нагласи и др., чрез които той се представя и другите го описват. Този квадрант може да се каже, че отразява публичната страна от дадена личност.

"Сляпо петно"

Това е знанието, което не е известно на индивида за самия него, но пък околните знаят за него. Това са нещата, които човек не вижда, че притежава като личностови особености и качества, но пък другите виждат у него.

"Фасада"

Обхваща познанието, което индивидът знае за себе си, но то остава неизвестно за другите хора около него.

"Непозната област"

Обхваща информация, която е неизвестна както за индивида, така и за другите хора около него. Подобни черти на харакера най-вече могат да се проявят в екстремни ситуации.

Може би всеки се е изненадал малко от себе си и околоните от него в настоящата епидемична обстановка – това описва идеята на този квадрант.

Отделните квадранти при различните хора са в различно съотношение. Най-често това се наблюдава в работна среда, където са събрани много различни хора на едно място.

Смята се, че разширяването в максимална степен на Квадрант 1 би подобрило работния климат. Колкото по-голям е той, толкова са по-изяснени отношенията между отделния човек към колегите му и обратно.

Тези взаимоотношения може да се стимулират, когато се правят съзнателни опити да се говори открито с околните - за себе си и за другите, за своите мисли, емоции, цели и позиции по конкретни въпроси.

С цел намаляване размера на "Сляпото петно" индивидът следва да търси обратна връзка от другите, като пита и е отворен за мнението на другите, засягащо неговото поведение или позиция по даден въпрос.

Подобна информация е много ценна, тъй като човек би могъл да помисли и преосмисли някои свои маниери. Всеки се е питал какво мислят другите за него и какво от себе си да покаже пред другите.

Изводът, който може да се направи е, че в такива ситуации не толкова мисленето, колкото действието подпомага положителната личностова промяна.