Ще изяде ли мишката книжката
"През 60-те години Американското министерство на отбраната узаконява първите пакетни мрежи, сред които е и ARPANET – първата мрежа, която през 1982 година започва да използва Internet Protocol" .
През 1968 година пък за първи път са показани компютърната мишка, графичният потребителски интерфейс, видео конференцията, email и хипертекстът...
Петдесет и две години по-късно светът е вече друг... Векът е 21.
Ние сме други, класните стаи са други, въздухът е друг, всичко е някак си дигитализирано. Средствата за масово осведомяване са други. Все по-рядко купуваме вестници, все по-рядко купуваме списания и научни сборници. И, не! Не е финансова криза. А поради простата причина, че държим в ръцете си мобилни телефони, далеч по-модерни от първия ръчен клетъчен мобилен телефон, демонстриран от John F. Mitchell и Martin Cooper от Motorola през 1973 г., и разбира се, много по-леки, имайки предвид, че първата слушалка е била с тегло 2 килограма.
21 век отразява новото, отразява технологиите, отразява свободата да бъдеш себе си, където и да си.
Всъщност надали създателите на периферното устройство са предполагали, че мишката ще огладнее до толкова, че да изяде книжката, а и не би могла. Как се поглъща целият този свят, който една книга отваря пред себе си? Книгата сама по себе си съществува векове преди мисълта за създаването на каквото и да е било мрежа, периферия или клетъчен телефон. Самият допир до хартията, ароматът и историята, която тя носи със себе си е несравним и нито един флагман не е в състояние да я победи.
Въпреки всички опити на все по-гладната мишка да хване в капана си книжката, използвайки електронни четци, аудио книги, интернет и всякакви други уловки. Книгата не отстъпва и не мисля, че някога би отстъпила. И в този ред на мисли, защо е необходимо някой да изяжда някой?
Замисляйки се над новите технологии, всъщност те до известна степен са от полза на хора към които животът е бил несправедлив. Като започнем от аудио книгата и стигнем до брайловата азбука и книги, които са създадени за хора в неравностойно положение. По този начин те имат шанс да се потопят в утопията, към която авторът ги води. Книжката и мишката бих ги оприличила като Том и Джери, които са в непрестанна гоненица, но в крайна сметка любовта им надделява. Така както надделява и любовта към четенето, към науката, към знанието.
Книгата е и ще си остане свещена за всяка една библиотека, за всеки един дом, за всеки един от нас, защото ние сме закърмени с нея. Още от деца родители, баби и дядовци са посягали към нея, четейки ни поредната приказка за лека нощ. Така че, драги ми читателю - нека не отричаме новото, нека не отричаме новия век, новите технологии, а се замислим над това... как ги използваме с какво изпълваме паметта на устройствата си, и остават ли те една модерна играчка в ръцете ни или сме способни да ги изпълним с наука, знание и любов към четенето. В края на тези мои размишления силно се надявам мишката и книжката никога да не спират да се гонят, а да продължават, защото само така привържениците и на новите технологии и на книгите ще продължават да ги развиват, пишат, предпочитат и поддържат живи. Някои в електронна библиотека, а други като мен у дома... Близо до сърцето и ръцете... Опиянени от аромата на всяка новоразгърната страница...
Източник на първия абзац Wikipedia
Автор Елена Павлова
