Какво ще кажат хората?
Кой, според Вас, е най-големият страх на един средностатистически възрастен човек - от тъмното, от паяци, от глобално затопляне, от природно бедствие, от неизлечима болест, от отвличане от извънземни? Не, за съжаление на господата марсианци, класацията води онзи ужасяващ въпрос „Какво ще кажат хората?”. По принцип, не бих писала това (пиша това винаги преди да стана зла и директна), но в рамките на две седмици бях поставена пред този въпрос от двама от близките ми хора и си викам „Боже, трябва да разбера какво ще кажат хората, иначе просто не мога да продължа с живота си“.
Така, първата история. В града има една жена, която се занимава с нумерология или нещо такова (не разбирам много, но съм любопитна) и решавам да отида да видя какво ще ми предвещаят числата. Реакцията на майка ми, която е позната със съпруга на тази жена: „Не казвай, че си моя дъщеря, че после какво ще кажат хората”. Ъхъм. Добре, това го преглътнах, защото понякога и аз не съм искам да съм нейно дете – съвсем нормални родитело-детски отношения. Но когато няколко дни по-късно казвам на половинката, че имам нужда от малко време, от малко забавяне на темпото и т.н., неговата реакция е подобна – хората покрай нас мислели, хората покрай нас щели да си помислят, за хората отстрани щяло да изглежда еди как си и т.н. …
Мили хора, които и да сте, кажете ми, моля, защото гледам, че покрай мен се интересуват: Какво ще кажете, ако един човек иска да не избързва в дадена връзка, за да се случат нещата по-плавно и спокойно? Какво ще кажете, ако нечия дъщеря отиде на врачка (условно казано, извинявам се, ама и за врачките важи)? Какво ще кажете, ако някой някога си позволи да не се съобрази с мнението на множеството? Какво ще кажете, ако някое момиче напусне връзка, която ви се е струвала (на вас, пояснявам) идеална? Какво ще кажете, ако някой прекъсне образованието си, за да следва друга мечта?
Казвайте, казвайте, казвайте, защото искам да съм супер подготвена, когато отново някой ме попита великия въпрос: „Какво ще кажат хората?”.
