Етапите в живота се прегръщат
Лесно е да видиш как би могъл да постъпиш, когато в мислите си се завърнеш назад. Лесно е да дадеш съвет на този, който преминава през онова, през което ти вече си преминал.
Лесно е да видиш целостта на нещо, когато не си се обсебил от самостоятелна негова частица. И може би именно затова съществуваме заедно в разнообразие от преживявания.
Бихте ли повярвали, че невидима нишка свързва пътищата в умовете ни, независимо от различията между нас? Макар и трудно забележимо, пред очите ни винаги се изписват собствените ни желания, грешки и необходимите за израстването ни идеи.
Етапите в живота съществуват едновременно. Дори да мислим, че сме сами, между нас и останалите непрестанно се провежда обмен на изводи, уроци, трудности и просветления.
И всичко това се разпределя помежду ни като тласък, събиращ в едно мъдростта на всяка възраст, на множество характери, на близки и далечни, на някак търсещи се души.
Приели сме, че сме в сблъсък, докато всъщност взаимно сме спасителният си пояс. Моментите, през които сме преминали, спечелвайки урок, може би са отговор именно на съвършена комбинация между непоисканите съвети, собствените ни стремежи и идваща сякаш от бъдещето интуиция.
Така минало и бъдеще ни дават възможността да ги изживяваме наведнъж, за да градим, поправяме и израстваме. Мислено разминавайки се, може би не отиваме толкова далеч, а дори и отдалечавайки се, предаваме необходимия заряд, изтласкващ ни напред по собствения ни път.
Колко полезни можем да си бъдем, ако не сме изцяло завладени от привързаността към ролите, които играем в семейството или в обществото, към йерархията между нас.
Искреността ни, споделена и непретенциозна, би ни извисила много повече, защото спокойствието на стария е утеха за младия, а свободата на безизвестния е истинско спасение за успешния.
Ако едновременно гледаме един на друг и като на учител, и като на ученик, ще успяваме да даваме и взимаме по-истински.
Вдъхновението от отсрещния ще се превръща в двигател на вътрешното ни доверие, а помощта, която имаме възможността да отдаваме, ще ни освобождава, отваряйки очите ни за личната ни сила, стойност и победа.
Ето защо, винаги можем да учим от детето и да подадем ръка на възрастния, да се хванем за нечие бъдеще и с увереност да скочим в собственото си настояще, да потърсим около себе си, благодарейки за изминатия път.
И сред всичко това тихо, нежно и безусловно ни прегръща подкрепа – онази на сливащите се етапи в живота.
Още от Маркрит Чилингирян може да намерите на страницата й.
