Часовниците не работят в събота
Събота – един свещен ден. Работната седмица тъкмо е приключила, а до началото на следващата има едни стабилни 48 часа, с една дума – кеф! Цяла седмица прилежно си ставал в 06:00 и си бързал за работа, за да можеш сега да си позволиш да си влачиш краката до кухнята и да си направиш мляко с кафе по възможно най-бавния начин.
Отваряш хладилника и започваш да си приготвяш сандвич, докато внимаваш да не настъпиш котката. И цялото това усилие, за да можеш да се завлечеш пред телевизора и да закусваш пред някой филм по Розамунде Пилхер и най-важното – най-богохулно да пропиляваш всички минути от най-сладкото безвремие.
Сюзън Ерц премъдро е казала, че много от нас мечтаят за безсмъртие, но не знаят какво да правят със себе си в дъждовен следобед. Преди години щях да кажа на госпожа Ерц, че това нейното е чиста загуба на време и ако иска да си намери оправдание да не е продуктивна, може просто да си го признае.
Това, което не признах на себе си тогава бе, че докато работех и учех (а всички следобеди, независимо дали бяха дъждовни или не, посвещавах на недовършените задачи), се ужасявах от мисълта да прекарам цял следобед без ясната идея какво ще правя.
Случвало ли ви се е да искате нещо толкова силно, че да сте готови да жертвате времето, спокойствието, социалния си живот? Разбира се, че ви се е случвало, може би ви се слува точно сега. Може би това е онзи неспирен бунт на кръвта, породен от страха да не пропилеем времето си. Може би това е желанието всичко да е наред, преди да си починем. Може би не осъзнаваме, че винаги ще има още нещо, което искаме – повече пари, по-слабо тяло, повече любов...
Но когато се събудите в събота сутрин и още в просъница затътрите краката си към кухнята, за да си направите най-бавното (и най-вкусното) кафе, ще разберете, че съботите са свещени. Затова сега се опитвам да постигна онази думичка (тихо, не се казва, за да се сбъдне) и колкото и упорито да работя за целите си през седмицата, събота не поглеждам часовника.
В събота не се броят калории. Позволени са безсмислено-лигавите филми. Както и ретро-чалгата, импровизираните танци, философските разговори със самия себе си и поезията в свободен стил. В събота си измислям суеверия като "на делничен ден е, ако си срешеш косата" и "за да ти върви през седмицата, в събота трябва да спиш до обяд"...
И докато онази делничната в мен се чувства гузна за третото парче кекс, аз си давам сметка, че хармонията е именно във вкусното похапване след седмица на стриктна диета. Може би тя е да откриеш своите правила и да ги следваш, независимо че понякога не отговарят на общоприетите. Може би има вкус на шоколад.
