Аз съм странна... като теб

Когато си млад, всяко несъответствие с останалите е нещо страшно, дори престъпно. 

Странността е създадена, за да ни различи един от друг и да ни направи уникални и неповторими, но и да ни обедини, защото всички притежаваме частица от нея. Въпреки всичко, което прави тази думичка за нас, мнозина продължават да я гледат със скептицизъм и недоверие.

Винаги пия кафето си с 1 ½ чаена лъжица захар. Не обичам лятото. Не обичам и цветя. Обичам да пиша на "хвърчащи листа", макар никога да не политат (поне повечето) – смятам, че те най-точно отразяват състоянието, в което съм ги писала. Обичам да влизам в роля. Когато прочета за някоя вдъхновяваща героиня, мога с дни да си представям как тя би отговорила/постъпила в дадена ситуация и понякога правя точно това.

Знаете ли колко е странно за дете на десет години да пише? Защото аз знам. Но на света има къде-къде по-странни неща. Та майката на Хемингуей го е обличала като момиче, когато е бил малък! Балзак изпивал по 50 чаши кафе на денонощие, а Вирджиния Улф твърдяла, че птиците й говорят. Един човек в Америка събира стикерите от бананите, а друг – паспорти с изтекъл срок.

Наистина, когато сме млади всяко нещо изглежда като края на света, а различията са тема табу. Те са като престъпление, което не помниш да си извършил, но биваш съден за него. А съдът са твоите близки, приятелите ти, понякога дори самият ти.

Но когато пораснем разбираме, че каквито и странности да имаме, винаги ще намерим още някой, с когото да ги споделим.