Защо щастието не идва с план

Обичаме плановете, защото те ни дават усещане за сигурност, контрол и яснота. Планираме кариера, връзки, пътувания, дори почивката си. И някъде между списъците със задачи и бъдещите цели започваме да вярваме, че щастието ще дойде, когато всичко се подреди. Само, че щастието рядко спазва графици.

Щастието не е крайна точка, до която стигаме след достатъчно усилия. То не се появява, когато отметнем всички ''трябва''. Най-често идва в малките непланирани моменти, в спонтанен смях, в разговор без цел и в тишината, носеща мир. Плановете са полезни, но когато ги превърнем в условие за радост започваме да отлагаме живота си. Казваме си: ''Ще бъда щастлив, когато...'' и това ''когато'' все се отдалечава. Истината е, че щастието не обича натиска, то се появява, когато си позволим да бъдем тук и сега – несъвършени, понякога объркани, но истински.

Може би не е нужно да планираме щастието, може би е достатъчно да му направим място, да спрем за миг и да забележим какво вече имаме. Защото щастието не идва с план, а когато спрем да го гоним.