Как белезите от миналото изграждат стопираща бариера към бъдещето

На всеки човек се е случвало да преминава през сложни етапи в своя живот, които са съставени от разногласия с близки хора, материални затруднения, раздели и всякакъв вид други психологически и емоционални липси, които до някаква степен са изиграли важна роля в живота ни. 

Но когато човек остави миналото да определя неговото настояще, той вече се е превърнал в заложник сам на себе си, тъй като е оставил на огорчението и душевната болка да предопределят бъдещето му. Колкото повече израстваме, толкова по-бързо осъзнаваме, че неприятните спомени объркват живота ни и променят изцяло мисленето ни в посока, която не е печеливша за нас. Потопили изцяло главата си в нещата, които сме направили и тези, които не сме успели, забравяме да гледаме напред към онова, над което имаме силата да променим в нашето бъдеще. Колкото повече се оставяме на своите разрушителни спомени, толкова повече губим контрола над случващото се в живота ни. 

Човек, който не е загърбил лошите спомени не може да изпита нищо хубаво в живота си, защото те са онази мрачна сила, която се е омотала около тялото ни и ни дърпа все по-силно надолу към бездънната яма на това, което вече не можем да променим и което трябва завинаги да остане там в миналото ни. За да можем да отворим място за щастието, първо, трябва да се отървем от лошите си спомени, които ни карат да мразим себе си, живота си и хората в него. Когато направим тази важна стъпка ние ще сме успели да се излекуваме от всички неприятни усещания, които се отключват при мисълта за това, което е било преди.

Всъщност когато човек осъзнае, че трябва да насочи мислите си единствено в настоящия момент, който определя бъдещето му, той ще може да вземе в ръце контрола над това, което се случва в момента, като по този начин ще може да подреди живота си по начина, по който го е виждал в своите мечти. Колкото повече минали товари носим със себе си, толкова по-уморени се чувстваме и нямаме силата да забележим колко прекрасни хора има около нас и какви щастливци сме, само дори от самия факт, че може да си поемем въздух.