Не можете истински да простите на себе си или на другите, докато извличате самосъзнанието си от миналото

Не можете истински да простите на себе си или на другите, докато извличате самосъзнанието си от миналото. Само чрез достъпа до силата на Настоящето, която е вашата собствена сила, може да има истинска прошка. Това обезсилва миналото и вие осъзнавате, че нищо, което някога сте направили или което са ви сторили, не може ни най-малко да урони вашата сияйна същност.

Когато капитулирате пред това, което е, и присъствате изцяло, миналото губи всякаква сила. Вие вече нямате нужда от него. Присъствието е ключът. Настоящето е ключът. 

Тъй като съпротивата е неотделима от ума, изоставянето на съпротивата - капитулацията - е краят на ума като ваш господар, на самозванеца, претендиращ, че е ''вас'', на фалшивия бог. Всяко съдене и всяка негативност изчезват. 

Царството на битието, което е било затъмнено от ума, тогава се отваря. Изведнъж една огромна тишина се надига във вас, невероятно усещане за мир. И в този мир има радост. И в тази радост има любов. И в най-вътрешната сърцевина е свещеното, неизмеримото. Това, което не може да бъде назовано. 

Откъс от ''Практикуване силата на настоящето'' от Ерхарт Толе

На 29-годишна възраст Екхарт Толе изживява, по негови данни, едно внезапно и радикално духовно пробуждане. Екхарт Толе описва това състояние, често като „Просветление“ наричано освобождение от идентифицирането със собствената личност в своята първа книга „Силата на настоящето“. Тъй като не е бил привързан към никоя религия или духовен учител, той се нуждае от години, за да интегрира това ново състояние в своето ежедневие.