Любовта трябва да се спряга в минало завинаги

Любовта трябва да се спряга в минало завинаги,

защото там оставаш, цвете тъжно,

и там ще бъдеш във всички бъдеща,

каквото и да ни донесе океанът на деня.

Любовта е износена и простена вина,

която по време на тежко пътуване...

Плачат всички в часа на сълзите.

В Гуантанамо, в стария Цариград

остават розите в миналото.

Маскарад и ад леговище намират във вечни сънища човешки,

тогава миналото раните ще заплати и ще имаме

ние, мечтателите, тъжно и последно отмъщение.

Но какво от това, това нима стига ни?

Все пак любовта се спряга в минало време

завинаги.