Здравето ни зависи от връзката между ума и тялото

Какво е здравето?

Една от дефинициите в речника Мериам-Уебстър гласи: Състояние на стабилност на тялото, ума или духа, най-вече: липса на физическа болест или болка; състояние, при което някой или нещо се развива добре.

Щом здравето се характеризира с липсата на физическа болест, може да се каже, че това всъщност е състояние на лекота. Можем също така да приемем, че доброто, цветущото здраве е наше естествено състояние, също като цветята, които виждаме да цъфтят в цялата си красота в природата, без да е нужно да „правят“ каквото и да е.

Оттук следва, че когато се разболеем, би трябвало да се запитаме коя е въможната причина да губим вътрешното си равновесие, своето естествено състояние на благоденствие. Според експерти най-големият виновник е стресът.

Плашещата истина за стреса

Джефри Томпсън: "Имам лекарска практика от 35 години и съм имал много пациенти. Виждал съм много странни неща и с всеки изминал ден се уверявам все повече, че основната причина за болестите е стресът." 

Джоан Борисенко, д.м.н.: "В 90% от случаите, когато хората отиват на лекар, заболяването се дължи на стреса – те обаче си тръгват с антидепресанти; тръгват си с всевъзможни лекарства."

Джо Диспенза: "Ние сме подложени на три основни вида стрес. Физически – при злополука, нараняване, падане или травма; химичен – от бактерии, вируси, хормони в храните, тежки метали, махмурлук и нивата на кръвната захар; и емоционален – при нещастия в семейството, проблеми в работата или финансови трудности. Всички те нарушават баланса в мозъка и тялото."

Стресовият отговор 

Стресовият отговор на тялото е предназначен за спринт – бий се или бягай, за да се спасиш, – но в днешно време всички участваме в хроничен стресов маратон. Ако не си даваме възможност за почивка и възстановяване на силите, ние излагаме на риск здравето си.

Нужно е да намерим начини за справяне с ежедневния стрес – спорт, медитация, разходка на открито или просто като изключим технологичните устройства. Това ще ни помогне да се успокоим, да се почувстваме центрирани и да позволим на тялото да възстанови обичайното си състояние на цветущо здраве.

Способността на тялото да се лекува само

Помня, че като дете се удивлявах на способността на тялото да се лекува само. Когато си ожулвах коляното, майка ми почистваше раната, обсипваше я с целувки и я оставяше сама да заздравее. Струваше ми се истинско вълшебство това, че само за няколко дни коляното ми ставаше като ново, без почти по нищо да личи, че е имало и драскотина.

Днес сме забравили за тази присъща на тялото способност, тъй като обществото ни е повярвало, че само лекарят може да ни спаси или да ни излекува, като ни даде външен лек.

Помня, че във всички сериали или филми, които гледах като малка, имаше мъж в бяла престилка, който идваше в къщата, когато някой се разболееше, с малка черна чанта, пълна с животоспасяващи лекарства. Днес по телевизията е пълно с медицински сериали, чието действие се развива в спешното отделение.

Те са ни научили, че когато сме болни или се нараним, имаме нужда от външна намеса, която да ни помогне да оздравеем. Лекарите може и да умеят да наместват счупената кост, но в своята ДНК клетките имат вроденото знание как всъщност се регенерира и лекува костта.

Любящият родител дезинфекцира ожуленото място, но вродената интелигентност и функции на имунната система възстановяват и лекуват тъканта.

Същата тази лечебна сила обаче важи ли и при по-сложни хронични състояния – като рак, автоимунни заболявания, и ментални проблеми – като депресия и болест на Алцхаймер? Докъде се простират вътрешните ни лечебни сили?

Способността на тялото да се лекува само

Модерната медицина едва започва да включва в практиката си новите научни открития, доказващи влиянието на ума върху тялото. Нашите мисли, убеждения и емоции засягат здравето ни – може би по-силно и от начина на хранене, физическата активност и дори лекарствата.

Тялото наистина е създадено да се самолекува. Конвенционалната медицина има своето място и аз съм благодарна, че живея във време, в което знаем толкова много за човешкия организъм. Докато обаче не открием истинската връзка между ума и тялото, ние оставаме безпомощни жертви в един опасен свят.

Тази връзка е дълбока и всички ние сме свързани с онова, което ни заобикаля. Ние сме много по-способни да излекуваме тялото си, отколкото ни е внушавано, и като открием как да го правим, ще започнем да взимаме правилните решения и да живеем пълноценно.

Нашето тяло не само е създадено да се лекува – заложено ни е да сме съвършено здрави. Както ще откриете, отговорите се крият в самите нас.

Из "Излекувайте се" на Кели Нунън Горс, издателство "Хермес"